Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 389 / 2023 г.
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на РЗОК Бургас чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение № 1238 от 03.11.2022г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1265/2022 г., в частта с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-963/30.06.2022г., издадена от директора на РЗОК Бургас, по т.3 и 4. С тази заповед на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД са наложени отделни санкции по 200лв. финансова неустойка за констатирани четири самостоятелни нарушения на правилата за осъществяване на медицинските дейности и документирането им.
Поддържа доводи за неправилно постановено решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Предмет на делото в Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции - финансови неустойки по констатирани нарушения с констатации в протокол за извършена проверка на дружеството ответник по касация за 4 случая, като първоинстанционният съд е потвърдил заповедта по т.1 и т.2, а по т.3 и т.4 финансовата неустойка е отменена.
В мотивите от фактическа страна са обсъдени всички констатации на наказващия орган послужили като мотиви за издаване на заповедта съобразно представените доказателства, доводи и изисквания на правилата на НРД за МД за 2020-2022 г. и приложенията към него. Възприел от фактическа страна, че констатациите по т. 3 и т.4 от Заповедта не се установяват от приложените доказателства, поради което фактическия състав на сочените за извършени нарушения не отговаря на хипотезата на нормите, уреждащи фактическия състав на нарушенията.
За да отмени заповедта по отношение на санкциите по т.3 и т.4 , съдът е изложил правни изводи, че те са наложени на лечебното заведение поради нарушение при хоспитализирането и лекуването на пациенти по клинична пътека № 104, на които е била поставена диагноза U 07.1 COVID-19, без да е спазено изискването на клиничната пътека по т.ІІ, т.4 и липса на приложено лабораторно изследване за положителен резултат от проведено по време на хоспитализацията ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 или тест за откриване на атниген на SARS-CoV-2. Съдът е установил, че фактическите констатации на административния орган са неправилни, т. к. при хоспитализацията и на двамата пациента са били направени антигенни тестове, които са дали положителен резултат за вирусна инфекция с COVID-19. Прието е правилно проведено и отчетено лечение по КП № 104.
При изложени подробни мотиви от фактическа и правна страна съдът е постановил решението си. Решението е правилно.
Така постановеното решение се обжалва с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Тези доводи са неоснователни.
Съобразно разпоредбите на чл. 260, ал. 1 във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 1 от НРД 2020-2022 г. за МД, договорите между НЗОК и лечебните заведения за оказване на БМП се сключват за всички дейности, установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка клинична пътека съгласно Приложение № 17. От друга страна, в чл. 292, т. 8 от НРД 2020-2022 г. за МД е посочено, че клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: дехоспитализация при определяне на след болни чен режим; обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП. От горното следва, че при провеждане на болнично лечение, указанията и дейностите в клиничните пътеки са задължителни за изпълнителите на лечебните заведения.
В случая, за процесната КП № 104 в т. 4. "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим" от част II. "Индикации за хоспитализация и лечение", са посочени следните диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията: Контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключ ване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и: трайна липса на фебрилитет – поне 2 дни; приключване на медикаментозното лечение; обратно развитие на клиничните симптоми; положителна динамика в клинико-лабораторните показатели; в случаите на положителен резултат при приемане за хоспитализация или положи телен резултат от проведено по време на хоспитализацията ВСМДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19", съответно поставена диагноза с код U07. 1 COVID-19".
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че по отношение на пациентите описани в т.3 и т.4 от оспорената заповед е проведено болнично лечение с период на пролежаване през м.04.2021г. по КП № 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения", с основна диагноза COVID-19" идентифициран вирус" с код по МКБ 10: U07. 1, без да е проведено ВСМДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19", т. е. без PCR тест за доказване на COVID-19". Следва да се има предвид, че в т. II "Индикации за хоспитализация и лечение", в т. 4 "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим", в "Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията", в последния абзац, след думите "ВСМДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19", се добавя "(код 92191-00) или на тест за откриване антиген на SARS-CoV-2 (код 92191-01)". Промяната е в сила от 01.04.2021 г. , като е въведена възможност за диагностициране на заболяването освен с PCR тест и с бърз антигенен тест, т. е. за хоспитализирани през м. 04. 2021 г. пациенти доказването на заболяването е било възможно и по двата предвидени варианта за тестове предвидени в алгоритъма на клиничната пътека № 104.
Отделно от това, с изменението антигенния тест е предвиден като алтернатива при преценка наличие на предпоставки за хоспитализация на пациента.
Действително, налице са доказателства за проведено с антигенен тест по отношение на процесните истории на заболяването за пациентите посочени в т.3 и т.4 от заповед за санкции, поради което съдът правилно и законосъобразно я е отменил в тези части.
Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1238 от 03.11.2022г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1265/2022 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА