Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 361 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадената от И. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Марица, област Пловдив, чрез адв. Ш., касационна жалба срещу Решение № 1809/20.10.2022 г., поправено с Решение № 1818/21.10.2022 г. по адм. д.№ 2920/2021 г. по описа на Административен съд - град Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621000157-091-001/30.07.2021г., издаден от Т. П. - началник сектор, възложил ревизията, и М. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 542 от 19.10.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 18 820,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 285,57лв.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно, според касатора, мотивите на съда, изложени в обжалваното решение, са противоречиви. След като е приел за установено начисляването на данъка по процесните фактури от преките доставчици, административният съд е потвърдил РА, като е направил незаконосъобразен извод, че не е доказана реалността на процесните доставки. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив чрез юрк. Р. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалби и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621000157-091-001/30.07.2021г., издаден от Т. П. - началник сектор, възложил ревизията, и М. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 542 от 19.10.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по фактури от „Техномакс БГ“ ЕООД, „Бизи аутотранс“ ЕООД, „Плавида“ ЕООД и „Тинакомерц“ ЕООД в размер на 18 820,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 285,57лв. Данъчният орган е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, Пловдивския административен съд е приел, че не са представени от страна на жалбоподателя доказателства, установяващи реалността на доставките по процесните фактури и по този начин не са опровергани констатациите в РА, в т. ч. и чрез заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е съобразил, че само счетоводното отразяване на стопанските операции не е достатъчно условие съответната доставка на стока (или услуга) да бъде призната за реално осъществена. Посочено е също така, че от представените доказателства по делото не се установява къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните, или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката, както и къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя. Като допълнителни обстоятелства, в подкрепа на крайните изводи на приходните органи, съдът е посочил, че всички доставчици са дерегистрирани по ЗДДС, не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО за извършвана от тях дейност за процесния период и не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. Решението е правилно.

Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е стигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

Правилен е изводът на административния съд, че заключението на вещото лице, установяващо завеждането на стоките в счетоводството на жалбоподателя, не доказва реалното осъществяване на доставката именно от посочените във фактурите доставчици. Не са представени никакви доказателства, установяващи наличието на тези стоки при преките доставчици към датите на издаването на фактурите - чрез проверка на счетоводните им документи и стоковите сметки или чрез представяне на доказателства за извършен транспорт /задължителен предвид голямото количество родовоопределени вещи/, съхранение на стоките, приемане и предаване и пр. След като именно реалността на доставките е била спорна, то в тежест на жалбоподателя в процеса е било да я докаже чрез допустимите доказателствени средства.Правилно, като допълнителни обстоятелства, в подкрепа на крайните изводи на приходните органи, първоинстанционният съд е посочил, че всички доставчици са дерегистрирани по ЗДДС, не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО за извършвана от тях дейност за процесния период и не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките.

Неоснователни са доводите на касатора за противоречивост на мотивите и допуснати съществени процесуални нарушения. Не се констатират и твърдяните несъответствия с материалноправните норми. Поради така изложените съображения, обжалваното решение на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата Д“ОДОП“ – Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 299, 54 лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1809/20.10.2022 г., поправено с Решение № 1818/21.10.2022 г. по адм. д.№ 2920/2021 г. по описа на Административен съд - град Пловдив.

ОСЪЖДА И. КОДИНОВ, [ЕГН], от [населено място] да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 299,54 лв. /две хиляди двеста деветдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА