О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3156

София, 10.11.2025 годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х. Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №1195/2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. П. К. против решение №315 от 21.03.2025г. по гр. д. №2576/24г. на Софийски апелативен съд .

Ответникът по касационната жалба-„Застрахователна компания Лев инс“АД, [населено място] не депозира отговор.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Н. е възпроизвел текста на чл.281,ал.3 ГПК. Посочил е още основанията по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, във каквато връзка е поставил въпросите: „Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивна проверка…-въззивник да излага голословни твърдения в защита на тезите си…, като тезите му се възприемат безкритично ..“, 2 „Обосновано ли е решението на въззивния съд...“3/ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата …“, 4/“Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства…“ 5/“Следва ли при постановяване на решението САС, 7-ми с-в да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон…“ и 6/ „ При постановяване на решението си въззивният съд следва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства…“В заключение лаконично е отбелязано, че решението подлежало на касационно обжалване, тъй като „ въззивният съд не е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства към решението.“ Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК/ както е поддържал/.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора въпроси в по-голямата си част са фактически, тъй като са свързани с конкретно доказване по конкретния спор и се извеждат от установените по него факти. Въпроси № 3, 4 и 6 са с еднаква насоченост като съдържателно извеждат оплакване, че въззивният съд не е обсъдил доказателства по спора, не е извършил самостоятелна преценка на същите и не е изложил подробни мотиви. За да са релевантни, обаче, тези общи и значими по всяко дело въпроси, страната следва да посочи кои доказателства, възражения и факти не е обсъдил въззивният съд и как това се е отразило на постановения от него правен резултат. Липсата на такива доводи правят поставените въпроси несвързани с решаващите мотиви на състава, а оттам и са ирелевантни спрямо общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси №1, 2 и5 съдържат оплаквания за неправилност на акта и не съставляват правен въпрос.

Но дори и от така поставените въпроси да бъде изведен релевантен, страната не е сочила каквито и да било аргументи за наличие на допълнителен критерий. Посочването на текста на основанието по чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК и общите лаконични оплаквания за неправилност на изводите на състава не обосновават наличие на предпоставки за установен допълнителен критерий. Този извод се налага, поради това, че основанието / посочено от страната/ по чл.280,ал.1, т.1 ГПК предполага посочване на конкретни съдебни актове на ВКС, с които конкретно посочен поставен въпрос от касатора е разрешен по различен начин. Такива доводи липсват в изложението, а общото кратко твърдение, след въпроси 3 и 4, че те били разрешени в противоречие с практиката на ВКС не е достатъчно за да се приеме, че е налице такова противоречие и следователно не съставлява валидно въведен допълнителен критерий.

Съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е изяснено със задължителна тълкувателна практика на ВКС – т.4 ТР ОСГТК №1 /09г. , по очертаните хипотези, по които страната не е изложила каквито и да било доводи.

С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №315 от 21.03.2025г. по гр. д. №2576/24г. на Софийски апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: