О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3155

София, 10.11.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 1869/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Еконт бригада „ЕООД, [населено място] против определение № 1575 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1526/2025 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба- „Сентека“ ЕООД, [населено място] е на становище, че определението е правилно.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касатор, след направено оплакване за това, че съдът е отчел относно евентуалната основателност на бъдещия иск, неотносим документ и след подробно изложените доводи за нередовност на молбата по чл.389 ГПК е поставил въпросът: „ Може ли да се постанови определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск когато е налице нередовна молба по чл.390 ГПК, в която не е конкретизирано основанието на иска, нито определянето на размера на иска, чието обезпечение се иска и не са изложени ясно всички обстоятелства, които обуславят претенцията?.“ Така поставения въпрос е свързан с приетото от състава на въззивният съд, че е налице редовност на сезиращата молба, тъй като съдържа минимално необходимото законово съдържание по чл.127 ГПК, изведено от това, че страната сочела дължимост на сумата 342 600лв., съгласно договор между страните, който договор твърди, че е прекратен по взаимно съгласие и прието предложение за заплащане на останалата договорена част...