Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН Р. К. при секретар И. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 476 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на кмета на О. Д. могили със седалище в гр. Две могили, бул. „България“ № 84, срещу Решение № 34 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 329/2022 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е прогласена нищожността на негова Заповед № 513 от 12.07.2022 г. в частта й по т. ІІ.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който негова Заповед № 513/12.07.2022 г. бъде потвърдена, като законосъобразна.

Ответната страна – В. И. от [населено място], О. Д. могили, [улица], не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от адв. К. Б., който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска оставянето в сила на атакуваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 513 от 12.07.2022 г., издадена от кмета на О. Д. могили на основание чл. 118в, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ), в частта й по т. II, с която на оспорващия я В. И. е наредено да премахне тръбопровод, захранващ с вода рибарници, негова собственост, намиращи се в имот с идентификатор 36703.69.11 по КККР на [населено място]. В същата е посочено, че се издава във връзка с Предписание, № КД-05-47-15/07.07.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен (БДДР - Плевен). Определен е тридневен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, както и принудително премахване за сметка на Иванов при неспазването на този срок.

Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с писмо, изх. № КД-05-47-(2) от 09.05.2022 г., вх. № 1989/10.05.2022 г. (л. 28-29 от административната преписка), директорът на БДДР – Плевен уведомил кмета на О. Д. могили, че по повод на сигнал за отклоняване на вода от извор „Голямото селище“, находящ се в землището на [населено място], е извършен оглед от експерти на дирекцията в присъствието на представители на Общината. Констатирано е, че в поземлен имот с идентификатор 36703.63.209 по КККР на [населено място], собственост на община Две могили, съществува естествен извор „Голямо селище“, водите от който постъпват, чрез 8 (осем) отвора, в събирателна шахта с размери 1.20 м.* 1.20 м. *3.00 м. с ограничен достъп, поставен метален капак и катинар. В поддържаните от БДДР регистри не била налична информация за регистрираните водоизточници на територията на О. Д. могили, поради което е указано, че във връзка с чл. 118г, ал. 3 ЗВ, е необходимо Общината да предприеме действия по регистрацията на водовземното съоръжение, съгласно 41 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) (обн. в ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., изм. и доп., бр. 102 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г., изм., бр. 96 от 2022 г., в сила от 27.11.2022 г.), в регистрите на БДДР на водовземните съоръжения. Посочено е, че при неспазване на законовите изисквания, ще се приложат разпоредбите на Глава дванадесета на ЗВ – „Административнонаказателна и гражданска отговорност“ и по-конкретно чл. 200 от същия.

Съдът установил, че, във връзка с това писмо на директора на БДДР – Плевен, на 02.06.2022 г. комисия, сформирана по устна заповед на кмета на О. Д. могили, в състав: Г. В. – зам.-кмет на О. Д. могили и двама членове-служители в Общината, извършила проверка относно ползването на вода от естествен извор „Голямото селище“ и съставила Констативен протокол (л. 14 и 15 от административната преписка) с предложение Общината да предприеме действия по регистрацията на водовземното съоръжение, съгласно 41, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗООС (обн. в ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., изм. и доп., бр. 102 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г., изм., бр. 96 от 2022 г., в сила от 27.11.2022 г.) в регистрите на БДДР – Плевен на водовземните съоръжения. Предлага се също да се уведомят ползвателите на водоизточника, че същият не е регистриран, до регистрирането му не се разрешава водовземане на подземни води и, че, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1 и 2 ЗВ, тези ползватели носят административнонаказателна отговорност, като след регистрацията на водовземното съоръжение следва да се предприемат действия за снабдяване с необходимите разрешителни за водоползване.

За двете проверки, направените констатации и задълженията на установените ползватели на водоизточника, касасционният жалбоподател е уведомен от кмета на О. Д. М. с писмо, изх. № 1989-2/17.06.2022 г. (л. 17, пак там), в качеството му на установен ползвател, към чийто имот има изградена водопроводна инсталация за ползване на вода от водоизточника. Директорът на БДДР – Плевен е уведомен от кмета на Общината за извършената на 02.06.2022 г. проверка относно ползването на вода от естествен извор „Голямото селище“ и за уведомителните писма, изпратени до ползвателите на водоизточника - л. 13 от административната преписка.

С писмо на директора на БДДР – Плевен, получено на 07.07.2022 г. (л. 4), кметът на Общината е уведомен, че в срок до 22.07.2022 г. следва да се преустанови водоползването на вода от водоизточника, като се премахне монтираната помпа, захранваща туристическата база-хижа, да се преустанови захранването на водопроводното отклонение, довеждащо вода до частните имоти, да се осигури свободното оттичане на вода по водопровода, довеждащ водата от извора по гравитачен път до изградената каменна селска чешма. Указано е, че след изтичането на срока за изпълнение на така даденото предписание, при необходимост, ще се приложат административнонаказателните разпоредби по чл. 200 ЗВ.

Заповедта е връчена на оспорващия на 13.07.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че подадената от В. И. жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Отчел, че оспорената Заповед № 513/12.07.2022 г. е издадена при условията на заместване, за което обстоятелство по делото е приложена Заповед № 511/08.07.2022 г. на кмета на О. Д. могили – л. 7 от първоинстанционното дело. Обсъдил разпоредбата на чл. 118в, ал. 1, т. 2 ЗВ, послужила като правно основание за издаването на заповедта. Счел, че административният орган е приел, че конкретният случай попада в хипотезата на упражняване на правомощия по разрешителен режим, уреден в Глава четвърта, Раздел I ЗВ. Посочил, че съгласно чл. 50, ал. 1 ЗВ разрешително се издава за водовземане и за ползване на воден обект, като компетентните органи с правомощия да издават разрешително са визирани в разпоредбата на чл. 52. Приел е, отчитайки предмета на заповедта, че фактическата обстановка по случая не може да се подведе под хипотезата на издаване на разрешително за водовземане, а случаят касае нарушаване на забрана, визирана в чл. 118в, ал. 1, т. 2 ЗВ, за чието нарушаване се налага административно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 24 ЗВ. Формирал извод, че разпоредителната част на обжалваната заповед представлява преустановителна принудителна административна мярка, каквато не е предвидена в ЗВ, респ. не е предвиден нито ред за издаването й, нито е визиран орган, който да издава актове с такова съдържание при отчитане изключението по чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ. Подчертал, че единствената принудителна административна мярка, изрично предвидена в ЗВ, е тази по чл. 199б ЗВ, за която посочил, че има различен предмет. Поради това е приел, че процесната заповед, в обжалваната й част, е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Допълнил, че същата е и материално незаконосъобразна, доколкото е издадена с правно основание чл. 118в, ал. 1, т. 2 ЗВ, за неспазването на която разпоредба е предвидено административно наказание по чл. 200 от с. з. Приел е, че фактическите основания за издаването на заповедта – противоправно водовземане – не кореспондират с приложената от автора на административния акт санкция – доброволно/принудително премахване на съоръжения. Обърнал внимание, че такива предписания кметът на Общината няма правомощия да дава. Счел, че за конкретните фактически констатации относимата материалноправна разпоредба е тази на чл. 118г, ал. 6 ЗВ, според която водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3 от същата разпоредба, се ликвидират. С тези мотиви уважил подадената от Иванов жалба и обявил за нищожна процесната заповед, в частта й по т. II. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е обявил по жалба на В. И. за нищожна заповед № 513/12.07.2022 г. на кмета на община Две могили, издадена при условията на заместване от зам.-кмет на общината, в частта по т. 2, с която на оспорващия е наредено да премахне тръбопровод, захранващ с вода рибарници, намиращи се в имот негова собственост с идентификатор 36703.69.11 по КККР на [населено място]. В хода на осъществения контрол за законосъобразност на оспорената заповед от съда е установено, че няма спор, че в поземлен имот на община Две могили, находящ се в [населено място] съществува естествен извор на вода „Голямото селище“, от който извор В. И. чрез изграден водопровод взема вода за стопански нужди - рибарници. Също така е безспорно, че водоизточника - естествен извор не е регистриран в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г от Закона за водите, а за водовземането от естествения извор В. И. няма разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 118в, т. 2 ЗВ не се разрешава водовземане от подземни води когато водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г ЗВ, като за нарушаване на тази разпоредба е предвидено налагането на глоба по чл. 200, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗВ. Същевременно, при осъществяването на посочената в заповедта хипотеза освен налагането на глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридическо лице не е предвидено налагането на принудителна административна мярка, каквато в случая е разпоредена от кмета на общината – премахване на тръбопровод захранващ с вода рибарник. Следователно, след като на посоченото в заповедта правно основание – чл. 118в, т. 2 ЗВ на административния орган не е предоставено правомощие за налагане на ПАМ, то той е издал такава извън компетентността си, както правилно е прието от съда. Органът действа в рамките на предоставената му компетентност по материя, по степен, по място и по време, и само тогава ще е упражнил предоставената му от държавата власт съобразно закона. Нарушаването на която и да е от гаранциите на компетентността води до некомпетентност, като липсата на компетентност не може да се санира, поради което е налице основание за обявяване на процесната заповед за нищожна, което правилно е сторено от съда. Решението следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 329/2022 г. по описа на Административен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ ТАНЯ КУЦАРОВА