О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 243

София, 02.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 5043 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. В. К., В. Г. К. и Г. В. К. против решение № 260919 от 16.07.2021г. по гр. д.№ 2825/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 1293 от 13.12.2020 г. по гр. д.№ 16214/2018 г. на Пловдивски РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците А. И. К. и Д. М. К. са собственици на реална част с площ 36,32 кв. м., заснета в очертанията на УПИ ..... от кв. ....по плана на [населено място], заключена между изградената ограда и т. 1,2 и 5, защрихована в скица № 6 към СТЕ, която е неразделна част от решението и ответниците са осъдени да предадат владението на тази част на ищците.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 181 ЗТСУ /отм/ и чл. 200 ЗУТ, нарушение на процесуалните правила – чл. 146 ГПК и необоснованост на извода, че ответниците не са придобили по давност спорната площ.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика, защото съдът не е дал указания на ответниците по направеното от тях възражение за придобивна давност във вр. с приложението на чл. 181 ЗТСУ /отм/, и защото съдът не е отчел, че на ответниците е непротивопоставимо решението от 16.07.1991 г. Така е формулиран въпроса за задължението на съда да...