ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3153

гр. София, 10.11.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1383 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Х. Д. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК по въпросите:

- следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази със събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на водача при преценката налице ли е виновно поведение на водача; допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за наличието, респ. отсъствието, на противоправно поведение на водача на МПС като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител на вредите, респ. на застрахователя, без да посочи спрямо кои правила от Закона за движение по пътищата е преценявал поведението на водача при настъпване на процесното ПТП, и

- потеглянето на водач на МПС, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, представлява ли нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП вр. чл. 77, ал. 1 и чл. 76 ППЗДП, което да обуслови деликтната отговорност на водача на МПС, респ. функционалната отговорност на застрахователя?

За да постанови решението си, въззивният съд въз основа на събраните доказателства, вкл. заключението на автотехническата експертиза и показанията на застрахования водач, е приел за установено, че последният, управлявайки товарен автомобил, се движел в дясната лента на платното за движение и при приближаването си към кръстовище спрял, за да пропусне пресичащите върху пешеходната пътека пешеходци. В същото време, управлявайки велосипед по намиращата се в дясната част на платното за движение велоалея, ищецът се движел попътно на товарния автомобил и след като го застигнал, намалил скоростта си и завил наляво по същата пешеходна пътека. В този момент товарният автомобил потеглил, при което достигнал и ударил ищеца с предната си дясна част. Въз основа на тези обстоятелства съдът е изложил съображения, че единствената причина за произшествието са допуснатите от ищеца нарушения на правилата за движение, а именно не подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал с ръка преди да предприеме завой наляво и започнал пресичане на платното за движение върху пешеходната пътека, но управлявайки велосипеда, а не като пешеходец, с които е поставил застрахования водач в невъзможност да предотврати удара. Посочил е, че при така установения механизъм на произшествието не е налице противоправно поведение на застрахования водач, който преди да започне маневрата „потегляне“ се е убедил, че няма да застраши останалите участници в движението - пресичащите на пешеходната пътека пешеходци, като независимо от възможността да установи приближаването на велосипедиста чрез огледалата за обратно виждане не е имал задължението да предвиди предприетата от ищеца маневра.

Поставените въпроси с дадената от жалбоподателя формулировка не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Последните се свеждат до решаващото съображение, че за застрахования водач не е съществувало задължение да предвиди предприетата от пострадалия внезапна маневра, явяваща се поради това единствена причина за произшествието. Първият подвъпрос поради това се явява неотносим към тези съображения, доколкото същият има отношение към правилността на фактическите изводи на въззивния съд, която в действителност не се оспорва. Вторият подвъпрос не кореспондира на изложените в решението мотиви, тъй като в същите съдът ясно е посочил, че не е налице соченото от ищеца нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДП. Вторият въпрос също не съответства на съображенията на въззивния съд, тъй като същите се основават на констатацията, че застрахованият водач се е убедил, че с маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а формулираният въпрос предпоставя наличието на извод в обратния смисъл.

В действителност решаващият правен въпрос в конкретния случай се свежда до съдържанието и обема на задължението по чл. 25, ал. 1 ЗДП на започващия маневра водач да се убеди в липсата на опасност за останалите участници в движението, конкретно относно степента, в която водачът е длъжен да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, какъвто въпрос обаче не е поставен.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното в отговора искане на ответника разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за касационното производство не се дължат поради липсата на доказателства такива да са били направени.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 466/16.04.2025 г. по гр. д. № 2292/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................