Договорите между съпрузи с предмет тяхно имущество са институт на гражданското право. Доколкото за тях няма уредба в чл. 13 и 14 СК (*1), се прилагат общите правила на Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона, на държавния стопански план и на морала. Чл. 14, ал. 2 СК не позволява съпрузите да се разпореждат с бъдещия си дял от съпружеската им имуществена общност или с част от него както в полза на трети лица, така и в полза на другия съпруг. Пленумът на Върховния съд с Постановление № 5/1972 г., т. 6 е дал разяснения в смисъл, че са нищожни договорите между съпрузи, чрез които се намаляват имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях. Трябва да се приеме, че и договорите, сключени между съпрузите, с които се прехвърля имущество - съпружеска имуществена общност, или бъдещият дял на единия в полза на другия съпруг срещу задължение за издръжка и гледане, са нищожни.

Договорите за разпореждане от единия съпруг с имущество - негова индивидуална собственост, не са уредени в Семейния кодекс, освен ограничението по чл. 13, ал. 5, с което се изисква, ако имуществото е жилище на семейството, прехвърлянето да може да стане със съгласието на другия съпруг, а при липса на такова - с решение на районния съдия, когато сделката е в интерес на децата и семейството. Други ограничения за разпореждане от всеки от съпрузите с имущество - негова индивидуална собственост, в законите не се съдържат. Няма законови ограничения и за разпореждане в полза на другия съпруг. В чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ, в сила от 07.08.1980...