О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5124

гр. София, 10.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №792/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №135109/05.12.2024г. на К. С. М., чрез адв. М., срещу решение №5556/14.10.2024г., постановено по в. гр. д. №1901/2023г. на Софийския градски съд в частта му, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу него искове от И. Г. Б. и П. Д. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците, като етажни собственици в сграда, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], са собственици на 1,468 % идеални части /И. Г. Б./, съответно на 2,344 % идеални части /П. Д. Р./, от вентилаторното /вентилационното/ помещение, с площ около 25,00 кв. м., на десетия етаж /кота + 25,25 м./ на сградата с идентификатор [№], находяща се в [населено място], кв. О., [улица], представляващо обща част на етажната собственост и ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху посочените идеални части от помещението. Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 109 ЗС, поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането му- отхвърляне на исковете с правно основание чл. 108 ЗС. Според касатора въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Какъв е статутът на помещение – обща част по естеството си или обща част по предназначение, обозначено в архитектурния проект на сградата като вентилаторно, в случаи на установено в процеса наличие единствено на технически елемент – вентилатор, заемащ незначителна /1/7 в конкретния случай/, площ от спорното помещение от нефункционирала от построяването на сградата вентилационна система?;

2. Може ли да се приеме, че разполагането на технически елемент на инсталационна система не прави автоматично и дефинитивно помещението, в което се намира обща част по естеството си, аналогично на разположените в мазета и тавански помещения такива елементи /например тръбопроводи, въздухопроводи, част от ВиК инсталации/, при което помещенията не придобиват статут на обща част по естеството си? ;

3. Следва ли съдът при формиране на решаващ извод относно предназначението на помещение, обозначено като вентилаторно в архитектурния проект, да съобрази предназначението, което държавата като единствен собственик на сградата му е дала към момента на възникване на етажната собственост като складово, включително и като го е включила в стойността на продадената главна вещ – жилищен имот? ;

По тези три въпроса се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, възприета в решение №154/26.10.2015г. по гр. д. №1425/2015г. на ВКС, решение №431/29.03.2013г. по гр. д. №607/2010г. на ВКС, решение №40/25.03.2016г. по гр. д. №4994/2015г. на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Може ли да се иска предаване на владението върху общи части на сграда в режим на етажна собственост в отношенията между етажните собственици?;

Във връзка с този въпрос се навежда довод, че изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №113/18.01.2021г. по гр. д. №1160/2020г. на ВКС, решение №36/22.03.2022г. по гр. д. №4313/2019г. на ВКС.

В изложението се поддържа и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението.

Чрез депозирания писмен отговор, ответниците по касационната жалба И. Г. Б. и П. Д. Р., чрез адв. И. М., оспорват наличието на основания за допускане до касационно обжалване, като молят такова да не бъде допускано. Независимо от горното, излагат и становище за неоснователност на касационната жалба, като считат, че решението е правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени в условията на евентуалност искове по чл.108 и чл.109 ЗС, предявени от И. Г. Б. и П. Д. Р. срещу К. С. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците като етажни собственици в сграда, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], с идентификатор [№] са собственици на 1,468 % идеални части /И. Г. Б./, съответно на 2,344 % идеални части /П. Д. Р./, от вентилаторното /вентилационното/ помещение, с площ около 25,00 кв. м., на десетия етаж /кота + 25,25 м./ на сградата с идентификатор [№], находяща се в [населено място], кв. О., [улица], представляващо обща част на етажната собственост и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху посочените идеални части от помещението, а в условията на евентуалност за осъждане на ответника да преустанови неоснователни си действия, смущаващи правата на ищците като етажни собственици в сградата, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], идентификатор [№], като премахне поставения от него заключващ механизъм /ключалка/ на процесното вентилаторното /вентилационното/ помещение, представляващо обща част на сградата, и да се въздържа от всякакви действия, които ограничават достъпа на ищците до помещението.

Въззивният съд е приел, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], като И. Б. е собственик на апартамент №41, а П. Р.- на апартамент №8, ведно с прилежащите им избени помещения и общо 3,812% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, а ответникът К. М.- на апартамент №2, ведно с прилежащите му таванско помещение №2 /без посочена квадратура и съседи/, избено помещение и 1,785% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята.

Приел е, че спорът по делото се свежда до това дали процесното вентилаторно помещение с площ около 25,00 кв. м. е обща част на сградата в режим на етажна собственост, или същото е принадлежност към имота на ответника /таванско помещение №2/.

Посочил е, че съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата, които по естеството си или по предназначението си служат за общо ползване. Общи части по естеството си са тези конструктивни елементи, без които сградата не може да съществува като такава /основи, външни стени, покрив, асансьор, главните водопроводни и канализационни тръби и др./, а общи според предназначението си са тези елементи от сградата, без които тя може да съществува като сграда, но са предназначени да служат за общо ползване на различните собственици /напр. дворното място, портиерско помещение, сушилня и др./. Изложил е, че меродавният момент, към който се преценява дали част от сградата - етажна собственост е обща част, е моментът на възникване на етажната собственост /така решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, II г. о., решение № 154/26.10.2015 г. по гр. д. № 1425/2015 г. на ВКС, I г. о./.

Съдът се е позовал и на практика на ВКС - решение № 141/23.09.2013 г. по гр. д. № 507/2012 г. на ВКС, I г. о., според която разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна, предвид което общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост, при което не е необходимо изрично волеизявление на собственика на отчуждавания индивидуален жилищен обект. Отчуждителят на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост, ако същите са общи части по своето естество, а не - по предназначение.

От приетите заключения на СТЕ и показанията на свидетелите, въззивният съд е приел, че към момента на възникване на етажната собственост /в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия век/ процесното вентилаторно помещение, с площ от около 25,00 кв. м. на десетия етаж /кота +25,25м./ на процесната сграда, е съставлявало обща част по естеството си, тъй като е било част от противодимна вентилационна инсталация, предвидена да обслужва асансьорната шахта на малкия асансьор /отговора на допълнителната задача №3 от повторното заключение на СТЕ/. То представлява машинно помещение с цел съхранение на машини /уредби/, които да засмукват въздух от фасадата на сградата и да го нагнетяват по въздухопроводи към други помещения в сградата /отговори на задачи № 2 и 3 от повторното заключение на СТЕ/. Съдът е посочил, че е без значение за качеството обща част обстоятелството дали машините, обслужващи вентилационната система и намиращи се в помещението, работят, тъй като това му качеството произтича от посочената по-горе функция на помещението.

За неоснователно е прието твърдението на ответника, че спорното помещение представлява принадлежност към неговия имот, като е посочено, че този извод не се разколебава от обстоятелството, че в актовете за собственост на ответника и на праводателите му е посочено, че се прехвърля като принадлежност към ап.2 и таван №2 /без посочени съседи и квадратура/, тъй като според заключенията на СТЕ в сградата няма предвидени тавански складови помещения, а наличието на такива не е установено при огледа на място. Счетено е също, че предвид инсталираното в помещението технологично оборудване, отговарящо на функционалното му предназначение, вентилаторното помещение на кота + 25,25 м. /ет. 10/ таван №2 не може да се идентифицира като складово помещение. Въззивният съд е съобразил, че предвид императивния характер на чл. 38 ЗС отчуждителят на недвижимия имот /МВР/ е нямал право да променя предназначението на процесното вентилаторно помещение, което е представлявало обща част по естеството му към момента на възникването на етажната собственост, в т. ч. и да го придаде като таванско помещение към ап. 2, който впоследствие е придобит от ответника.

След като е приел, че процесното вентилаторно помещение е обща част, въззивният състав е посочил, че то не би могло да се придобие по давност от ответника и с присъединяване на владението на праводателите му в периода от 1993г. до м. 10.2020г.

По тези съображения предявените ревандикационни искове са счетени за основателни, поради което първоинстанционното решение е потвърдено в тази част.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за допускането до касационно обжалване. Последното е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

По първите три въпроса в обобщен вид касаещи критериите, определящи процесното помещение като обща част и дали разположението на вентилатор е достатъчно да му придаде статут на общ част, не се констатира наличието на основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК. Така поставени въпросите са от значение за изхода на спора, но не се установява възприетото да е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на направения извод, че процесното таванско помещение е общ част на сградата-етажна собственост. Съобразеното от него, че статутът на елемент от сграда в режим на етажна собственост следва да се преценява към момента на възникване на етажната собственост, е в съответствие със съдебната практика, включително с цитираната в самото решение такава. Изводът на съда относно статута на процесното таванско помещение е обоснован със заключението на СТЕ и свидетелските показания /на св. Д. Г./, според които към момента на възникване на етажната собственост /в края на 80 – те – началото на 90 – те години на миналия век/, то е било обща част, тъй като е елемент от противодимната вентилационна инсталация, предвидена да обслужва асансьорната шахта на малкия асансьор с функция да съхранява машини уредби, които да засмукват въздух от фасадата на сградата и да го нагнетяват по въздухопроводи към други помещения в сградата. Посочил е, че обстоятелството дали тези вентилатори към настоящия момент работят е ирелевантно, тъй като качеството на обща част произтича от посочената по – горе функция на помещението.

Не се констатира произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с посочената от касатора практика. Решение №154 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2015 съдържа разяснения по следния, допуснат до касационно обжалване въпрос: Когато етажната собственост е възникнала в резултат на продажби на жилища от държавния жилищен фонд по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ и възникне спор дали отделни помещения, обособени в подпокривното пространство на сградата чрез преустройство, са обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, за решаването на спора има ли значение механизмът, по който е била определена цената на отделното жилище? ВКС е приел, че подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост е обща според естеството си част, но когато към възникване на етажната собственост в подпокривното пространство чрез преустройство са обособени отделни помещения, режимът на обща според естеството си част е изключен. Посочил е, че релевантният факт е предназначението, което държавата като единствен собственик на сградата е придала на такова помещение към момента на възникването на етажната собственост с продажбата на първия обект по реда на Наредбата. Включването на такова помещение като стойност в процеса на определяне на цената на отделните обекти индицира, но не установява пряко релевантния факт. Придобиването на отделен обект в сграда етажна собственост е способ за придобиване и на съответстващите му идеални части от общите части на сградата. От друга страна, до възникването на етажна собственост чрез продажби на жилища по Наредбата за държавните имоти, държавата като единствен собственик е свободна да извърши всяко преустройство, което не е забранено от закона, и да определи предназначението на всеки обект, включително на обособен чрез преустройство в подпокривното пространство на сградата. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с разсъжденията в посоченото решение, като се отчете различната фактическа обстановка. По настоящото дело нито се твърди, нито се доказва преустройство на таванското помещение, доколкото се установява, че още от самото начало то е било изградено като вентилаторно помещение, в него е бил монтиран вентилатор, който при въвеждане на сградата е функционирал с цел охлаждане на шахтата на малкия асансьор. Въпреки, че в последствие вентилационната инсталация е престанала да действа, по делото не са събрани доказателства предназначението на помещението да е било фактически или юридически променяно.

В Решение №431 от 29.03.2013г. на ВКС по гр. дело № 607/2010г. се разглежда допуснатия до касационно обжалване въпрос: „Представлява ли обща част на сградата по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС обособено помещение, предвидено в архитектурния проект за изграждането й без сервизни и санитарни възли, ако в ценообразуването на сградата то фигурира като самостоятелен обект. Касационният съд е приел, че само въз основа на обстоятелството, че спорното помещение е било обозначено в архитектурния проект като „помещение за социални контакти“, както и че в същото не изграден санитарен възел, не може да се направи извод, че то не е самостоятелен обект, а представлява обща част по предназначение, обслужваща функционално сградата и собствениците на самостоятелни обекти в нея. Меродавно за неговия статут е определеното му от собственика на сградата предназначение към момента на възникване на етажната собственост, като данни по делото са, че към този момент спорното помещение е третирано като самостоятелен обект, включен в ценообразуването на сградата, за който е определен процент от общите части. Не е установено след изготвяне на ценообразуването статута на помещението да е изменен от собственика на сградата и то да е било включено като обща част при определяне цената на отделните апартаменти при продажбата им. Тези обстоятелства сочат, че при възникване на етажната собственост помещението не е било предназначено да обслужва сградата и обитателите й, поради което не е станало съсобствено между етажните собственици. Това разрешение също не може да намери приложение, тъй като по настоящото дело е прието за установено, че от самото начало изграждането на процесното помещение е било с цел да обслужва сградата като „вентилационно/вентилаторно“, доколкото него в безспорно е бил монтиран вентилатор, представляващ част от системата, предназначена за охлаждане и вентилация, като липсват данни кога точно е спряло да се функционира като такова, но обстоятелството, че през 1993г. е било продадено на праводателите на ответника не променя този факт, тъй като по делото не се установява то да е било преустроено, или предназначението му да е било променено по решение на ОС на етажните собственици съобразно разпоредбата на чл.11, т.10, б.“г“ от ЗУЕС.

Не се установява разрешението на въззивния съд да е в противоречие и с последното, посочено от касатора Решение 40/25.03.2016г. по гр. дело №4994/2015г. на ВКС, в което е прието, че при определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и дали може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент към който се преценява статутът е момента на възникване на етажната собственост. Обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти - например изрично посоченото в нормата на чл. 38, ал.1 ЗС портиерско жилище - могат да бъдат общи по предназначение части, щом са предназначени да обслужват общи нужди на етажните собственици. Напротив, именно преценявайки установените по делото факти, че към момента на изграждане на сграда, процесното помещение е част от вентилационната система на цялата сграда, въззивният съд е достигнал до извода, че то е обща част съобразно чл. 38, ал.1 ЗС, независимо, че в кадастралната карта е било отбелязано като самостоятелен обект. След възникване на етажната собственост предназначението на такава обща част може да бъде променено и същата да се придобие в индивидуална собственост само по общо съгласие на всички етажни собственици, данни за каквото по настоящото дело липсват. Следователно, с придобиването на самостоятелния си обект всеки етажен собственик придобива и съответната идеална част от общите части, включително и от самостоятелните обекти, които са обща по предназначението си част. Доколкото въззивният съд е действал в съответствие с визираната съдебна практика, то липсва основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че невъзприемането на поддържаната от касатора теза не означава, че съдът е допуснал нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието му с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и извън въведеното с ал. 1 на чл. 280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, и не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

По поставения последен въпрос относно възможността да се иска предаване владението на общите части в отношенията между етажните собственици също не се констатира наличието на основание за допускане до касационно обжалване.

В посоченото от касатора решение №113 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2020г., съдът е приел, че общите части на сгради, изградени в режим на етажна собственост, не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са нужни, за да могат да се използват отделните жилища. Затова според определението на закона /чл. 38, ал. 1 ЗС/ те са общи на всички собственици и служат за общо ползване. Поради това общите части не могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска осигуряване на достъп до съответната обща част, но не може да претендира нейната ревандикация. Доколкото предмет на иска за ревандикация в цитирания случай са били стълбище, свободна част и коридор, то възприетото разрешението не може да намери приложение по настоящото дело, по което се иска предаване на владение от обособено помещение, което се владее от ответника.

В следващото цитирано от касатора решение №36 от 22.03.2022г. на ВКС по гр. д. №4313/2019г. е прието, че ако сградата съществува, но в нея е извършено вътрешно преустройство, имащо за последица присъединяване на един обект към друг, предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението върху единия от тези два обекта, е допустим, но при произнасянето по неговата основателност съдът следва да прецени дали обектът, предмет на ревандикация, е правно обособен и представлява самостоятелен обект на вещни права или има по-особено предназначение, което сочи на правен интерес от друга по вид защита на собствеността. Ревандикационният иск обаче и в подобна хипотеза е допустим, тъй като съдът извършва преценката за възможността защитата на претендираното право да се осъществи по този ред едва при постановяване на решение по съществото на спора. Още повече, между страните може да съществува спор не само за естеството и предназначението на вещта /обекта на претендираното право/, но и за принадлежността на правото на собственост, в който случай не съществува пречка предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск да бъде уважен само в установителната му част. Особено като се вземе предвид, че според разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 4 от 06.11.2017 г., постановено по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК, с предявения по чл. 109 ЗС иск не се признава правото на собственост върху недвижим имот - вън от предмета на делото по негаторния иск са както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника.

Доколкото ответникът е противопоставил собственически права, като е твърдял, че таванското помещение е негова лична собственост, а не обща част, то предявеният и уважен иск по чл. 108 ЗС е бил допустим, тъй като първо е следвало да се разреши спорът относно неговия статут.

Отчитайки, че се касае за обособено помещение, разрешението на въззивния съд, кореспондира на многобройната и константна съдебна практика, според което като всяко вещно право, и правото на собственост върху общите части може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС /Решение №118/2014 от 7.01.2015г. по гр. д. №3138/2014г. на ВКС, Решение №138 от 22.02.2016г. на ВКС по гр. д. №2722/2015г., Решение №33 от 2.06.2022г. на ВКС по гр. д. №2419/2021г. и др./

Не е налице и бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси. Според задължителната за съдилищата практика, обективирана в т. 4 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по дело №1/09г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили изменения в законодателството и в обществените условия. В изложението си касаторът не твърди и не обосновава наличието на нито една от тези хипотези.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Следователно, в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт.

В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Ответниците са обективирали искане за присъждане на разноски, но доколкото към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за направени такива и техния размер, то съдът не им присъжда разноски за производството пред касационната инстанция.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №5556/14.10.2024г. по в. гр. д. №1901/2023г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: