№ 150
гр. София,30.05.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ :КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1419/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. В. от [населено място] - чрез пълномощник адв. Г. Г. от АК Шумен, срещу решение № 260090 от 20.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 55/2021 г. на Окръжен съд - Шумен. С посоченото решение, след частична отмяна на решение по гр. д. № 3365/2019 г. на Районен съд - Шумен, е отхвърлен предявеният от Р. М. В. против ППК „Бразди“ иск с правна квалификация чл.14, ал.1 ЗК за заплащане на сумата 8 314.99 лв. - разлика между изплатена на ищеца дялова вноска в размер на 853.65 лв. до твърдян актуализиран размер на вноската 9 168.64 лв., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на кооперацията - ответник. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 8 314.99 лв. до претендираните с исковата молба 8 466.95 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска същото да бъде отменено, а искът да бъде уважен за претендираната във въззивното производство сума от 8 413.99 лв. с присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по посочения като значим за изхода на делото въпрос „Следва ли при изплащането на внесените дялови вноски от бивши кооператори по реда на чл.14, ал.2 от ЗК да се извършва актуализация и по какъв начин при липса на установен нормативен ред, както е посочено в разпоредбата“.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ППК „Бразди“ със седалище в [населено място], обл. Шумен - чрез пълномощник адв. С. М. от АК Шумен, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, съответно за неоснователност на касационната жалба, и претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан иск по чл.14, ал.1 ЗК за заплащане стойността на дялова вноска в нейния “актуализиран размер“, дължима след прекратяване участието на ищеца като член - кооператор в кооперацията - ответник. Цената на иска, посочена в исковата молба и останала непроменена в хода на процеса, е 8 466.95 лв. Ответникът по иска е търговец - чл.1, ал.2 ТЗ, а въведеният с иска правен спор е търговски, тъй като произтича от прекратяване на членственото правоотношение между ищеца и ответната кооперация и е свързан с уреждане на имуществените последици от прекратяването. Предвид търговския характер на спора и цената на предявения осъдителен иск, която е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Погрешните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК не обуславят допустимост на касационното обжалване, след като по силата на изрична законова разпоредба - чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е изключено от обхвата на касационния контрол.
По изложените съображения касационната жалба на Р. М. В. срещу постановеното от Окръжен съд - Шумен въззивно решение по в. гр. д. № 55/2021 г. следва да бъде оставена без разглеждане.
С отговора на касационната жалба ответникът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. За доказване на претенцията за разноски с отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021 г., сключен между ППК „Бразди“ и адв. С. М., в който е отразено, че за процесуално представителство пред ВКС е договорено възнаграждение в размер на 753 лв., което е заплатено в брой към момента на подписване на договора. Предвид недопустимостта на подадената касационна жалба касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените за производството пред ВКС разноски в размер на сумата 753 лв., чието реално извършване е доказано с договора за правна защита и съдействие /т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. М. В. от [населено място] срещу решение № 260090 от 20.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 55/2021 г. на Окръжен съд - Шумен.
ОСЪЖДА Р. М. В. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], да заплати на ППК „Бразди“ с ЕИК[ЕИК] - [населено място], обл. Шумен, ул. В. П.“ № 42, сумата 753 (седемстотин петдесет и три) лв. - разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :