О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2217

[населено място], 09.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

М. К.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 2036 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

В. Й. К. чрез адв. С. Н. обжалва решение № 1180 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 1825/2023 г. на Апелативен съд – София, ГО, I състав, в частта, с която е потвърдено решение № 46 от 11.04.2023 г. по т. д. № 179/2022 г. на Софийски окръжен съд, I първоинстанционен търговски състав, за отхвърляна исковата й претенция за разликата над 80 000 лв до 120 000 лв. Твърди нарушение на материалния закон – основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, конкретно на нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Твърди необоснованост на решението, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Счита, че въззивният съд не е съобразил точно всички доказателства и обстоятелства, установени по делото, относно конкретните телесни увреждания, причинили на пострадалата неимуществени вреди.

Моли да се отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Относно критериите, преценявани от съда, при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД. Счита, че по посочения правен въпрос касаторът се е отклонил от задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г., както и трайната практика по приложение на нормата на ВКС, с което обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Сочи и допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД подава отговор на касационната жалба, като твърди, че липсва обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване.

ЗД „Евроинс“ АД чрез юрисконсулт Г. обжалва решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решенrето за отхвърляне на иска за сумата от 20 000 лв и са присъдени още 20 000 лв над присъдената сума от 60 000 лв, като обжалва и потвърдителната част на решението за разликата над 30 000 лв до напълно присъдения размер.

Излага съображения, че са допуснати процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, конкретно не бил дал отговор на всички доводи и възражения на страните. Освен това липсвало произнасяне по възражението за съпричиняване.

Било налице нарушение на материалния закон – основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Конкретно на нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ, следвало да се посочи банкова сметка и това условие не било изпълнено. Това било бездействие, което препятствало застрахователя да се произнесе в срока по чл. 496 от КЗ и не се дължала лихва, като съдът по тази начин бил нарушил посочената норма. Излага съображения относно неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД.

Моли да се отмени решението в частта относно сумата от 20 000 лв, както и законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното изпащане на вземането. Моли да се отмени решението. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства за всички правнорелевантни факти, както и да прецени всички доводи и възражения на страните. Счита, че по този правен въпрос е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 , т.1 от ГПК като в противоречие с разрешението, обективирано в решение № 43 от 11.06.2021 г. по гр. д. 17712/02 , ВКС, I ГО, решение № 39/30.06.2011 г. по гр. д. 486/09 г, I ГО.

2. Има ли право съдът да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въз основа на факти и обстоятелства, чиято пряка причинна връзка с увреждането не е била установена при условията на пълно и главно доказване. Счита, че по отношение на този правен въпрос е налице отклонение от трайната практика на ВКС, основание за отмяна съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като се е произнесъл в противоречие с разрешение съгласно трайната практика на ВКС, изразена в решение № 57 от 30.05.2022 г. по гр. д. 2372/21 г., III ГО.

Ответникът В. К. не е депозирала отговор на касационната жалба на „Евроинс“ АД.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадените касационни жалби са допустими, подадени в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд, с което е установено настъпването на пътно-транспортно произшествие, в което В. К. е пострадала, както и наличието на застрахователно правоотношение, не е било обжалвано. Само ищцата е обжалвала решението в частта относно определения размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД за разликата над присъдения размер от 60 000 лв. до претендирания от 120 000 лв. Въззивният съд е възприел, оплакванията, изложени във въззивната жалба на ищцата относно отхвърляне на исковете. Възприел е и постъпилата насрещна въззивна жалба.

С оглед формулираните от страните оплаквания, въззивният съд е приел, че е налице извършване на противоправно деяние от водач на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. [рег. номер на МПС] , на 10.06.2022 г. в [населено място], [улица], като конкретните действия извършени от водача са навлизане в лентата на насрещно движение и блъскане на движещата се срещу него пешеходка В. К.. С оглед обсъждане заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е приел, че към момента на възникване на взаимна видимост между пешеходката и водача на лекия автомобил, пешеходката не била попаднала в опасната зона за спиране на автомобила. Прието е, че отговорността на водача на посочения автомобил е застрахована при ЗД „Евроинс“ АД към момента на противоправното деяние и това определя отговорност на този застраховател за настъпилите вреди за пострадалото лице.

С оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза и с оглед механизма на пътно-транспортно произшествие е прието, че в резултат на удара при пътно-транспортното произшествие за пострадалата са настъпили следните увреждания: травма на ляв горен и долен крайник, счупване на лъчевата кост на типично място, счупване на лявата голямопищялна кост в горния й край, счупване на костите на лявата подбедрица, ангажиращо глезенната става. В резултат на травмата лечението е било оперативно, извършено на няколко етапа, като бил правилен избора на лечебен подход, предвид тежестта на уврежданията, като оздравяването на счупените кости било осъществено и с имплант. Били налице остатъчни промени, изразяващи се в ограничение в обема на движение, следствие на травмата в областта на лявата глезенна става, които ще останат доживот. С оглед големия обем на оперативни интервенции, рискът от тромбоемболизъм бил се повишил значително, като в конкретния случай въпреки антикоаголационната терапия била настъпила белодробна тромбоемболия. Предвид причинените вреди от ПТП, е прието наличие на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и тромбоемболията. Преценени са травматичните увреждания, както и преживените болки и страдания, от самия удар, от оперативното лечение и постоперативния период, както и болките по време на рехабилитацията, също така преживените болки и страдания при наличието на движение и физическо натоварване. Също така е взето предвид, с оглед заключението на вещото лице, че болките ще продължат при промяна на времето и физическо натоварване на крайника, които ще бъдат до живот, както и перспективите в живота вследствие на тромоемболията, необходимостта да приема поддържаща терапия до края на живота й. Взето е предвид, че при придвижване на ищцата ще са й необходими помощни средства, като бастун.

Въззивният съд е преценил свидетелските показания на сина на пострадалата, като съответни на останалите доказателства по делото относно промяна в начина на живот след катастрофата на пострадалата. Ограничителния постелечен режим по време на болничното лечение, преживените болки, болките от операциите и във възстановителния период. Постелечния режим и необходимостта от обслужване на легло, необходимостта от чужда помощ, обслужване и хранене от друг човек. Преценени са болките по време на рехабилитацията, белодробната емболия, свързана и с постелечния режим и липсата на движение. Взето е предвид, че до края на живота си трябва да пие лекарства, свързани с отстраняване на негативните последици от белодробната емболия. Резултатите и остатъчните последици след преминаване на рехабилитационното движение – липсата на раздвижване на крака в пълен обем, надуване на китката, придвижване с патерици или бастун. Прекъсването на работа. Преценено е и предстоящо изваждане на имплантите. Силно влошеното психическо състояние на пострадалата, след инцидента плачела непрекъснато, била разстроена, изпитвала болки. Въззивният съд е взел предвид всички посочени обстоятелства и е приел, че с оглед лимитите на застрахователната отговорност, които са индикатор за икономическото развитие в страната е налице паричен еквивалент на следващото се компенсаторно обезщетение, за неимуществени вреди, определено, на основание чл. 52 от ЗЗД, в размер на 80 000 лв. Преценено е, че първоинстанционният съд е присъдил 60 000 лв, като е отменено решението в отхвърлителната част за сумата над 20 000 лв до 80 000 лв и са присъдени още 20 000 лв.

По отношение на дължимата лихва от застрахователя, е преценено, че с оглед тълкуването на чл. 496, ал. 1 КЗ и функционалната отговорност на застрахователя, застрахователят дължи лихва за собствената си забава, като лихвите за периода от деликта до уведомяване на застрахователя не се покриват. С оглед нормата на чл. 429, ал.3, изр. 2 от КЗ е прието, че е необходимо покана до застрахователя. Установено, че поканата е от 29.06.2022 г. Така е определено, че забавата започвала от 29.09.2022 г. и от този момент се дължало обезщетение.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

По отношение на формулираните от касатора К. правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С посочения правен въпрос, касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване, като при произнасяне по посочения правен въпрос, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВС – 4/68 ППВС и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, сред които: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. решение № 19 от 19.04.2019 г. по т. д. № 1408/2018 г., I ТО на ВКС, съгласно която съдебна практика при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадало лице относно причинените му телесни увреждания, съдът взема предвид редица обективни, конкретно установени обстоятелства като начина на настъпване на увреждането, характера, претърпените болки и страдания, видът на травмите, срокът на възстановяване, останали ли са белези, загрозявания, влошаване на здравословното състояние и осакатявания, какви са тенденциите, ще бъдат ли преживени допълнителни болки и страдания, поради налагащо се последващо лечение, като не на последно място, се вземат предвид и тенденциите за здравословното състояние в ежедневието и до края на живота на пострадали, както и необходимостта от последващи терапии, включително оперативни, при които за пострадалия ще настъпят отново болки, страдания и неудобства. Също така при определяне на точния паричен еквивалент на паричното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд взема предвид и конкретните нива на социално-икономическо развитие, израз на които са лимитите на застраховка, като непрекъснато нарастващи величини.

В настоящия случай, по отношение на приетите увреждания, въззивният съд, за да определи конкретните размери на следващите се обезщетения, не се е отклонил от посочените критерии. Взел е предвид вида и тежестта на уврежданията, лечението, продължителността на възстановяването, остатъчните белези и подвижност на засегнатите части, тенденциите, които очакват пострадалата, относно ограничаване на движението и болките, които ще останат, ограниченията в движенията. Отчетени са начинът на извършване на деянието, преживените увреждания, преживените оперативни интервенции, животозастрашаващата емболия. Необходимостта от лечение до живот, както и необходимостта да се придвижва с помощни средства. Преценени са конкретните нива на застрахователни лимити към момента на увреждането, като израз на икономическата конюнктура в страната. Следователно не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретният размер на обезщетението е свързан с правилността на обжалваното решение и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид задължителната и трайна практика на ВКС по приложение на чл. 52 от ЗЗД, включително и в случаите на чл. 226 КЗ отм и чл. 432 от КЗ, настоящият съдебен състав намира, че не е налице допълнителното основание съгласно т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Касаторът не е обосновал наличие на това основание, единствено формално се е позовал на него.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на В. К..

По отношение на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи правен въпрос, формулиран от ЗД „Евроинс“ АД, настоящият съдебен състав намира следното. Касаторът е обосновал в касационната си жалба оплакване относно допуснати съществени процесуални нарушения и в тази връзка е поставил поставеният първи правен въпрос. Така поставеният правен въпрос е релевантен за соченото основание за наличие на основание за касационно обжалване. По отношение основанието за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че не обосновава основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора. В случая спрямо определения краен размер на следващото се обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е приел наличие на съпричиняване. С оглед изложените мотиви във връзка с установения механизъм на пътно-транспортно произшествие, следва да се приеме, че застрахователят имплицитно е отрекъл наличие на съпричиняване. Поради това не може да се приеме, че с поставения правен въпрос е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на формулирания втори правен въпрос от застрахователя в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд. В случая както бе посочено, въззивният съд, с оглед събраните по делото доказателства и техния анализ е определил, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние на управляващия лекия автомобил и увреждането на пострадалата. Обсъдени са всички факти и обстоятелства и е прието, че увреждането се дължи изцяло на противоправното поведение на деликвента. Липсва отклонение от разрешението, сочено от касатора. Въззивният съд е определил с оглед механизма на пътно-транспортно произшествие, установен с експертиза по делото, причинно-следствената връзка между деянието на деликвента и вредите на пострадалата. Установена е напълно пряката връзка. Изложените обстоятелства относно поставения втори правен въпрос не кореспондират с мотивите на въззивния съд. Както вече бе отбелязано липсва отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, включително цитираното решение № 57 от 30.05.2022 г. по гр. д. 2372/21 г., III ГО на ВКС, относно обективните критерии, които въззивният съд следва да вземе предвид при определяне на точния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В производството по чл. 288 от ГПК касационната инстанция не може да разгледа сочените от касатора нарушения на процесуалния и материалния закон, така както са формулирани по-горе и тяхното наличие не може да се обсъди в настоящия акт.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

Така мотивиран Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1180 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 1825/2023 г. на Апелативен съд – София, ГО, I състав, в обжалваните части.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: