О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2004

гр. София, 08.08.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 749 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу въззивно решение № 94 от 12.02.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в. т.д./н./ № 717 по описа на съда за 2023 г., потвърждаващо първоинстанционно решение № 260005 от 03.02.2023 г., постановено от Окръжен съд –Враца по т. д./н./ № 110 по описа на съда за 2016 г., с което е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на „Данс енерджи“ ЕООД /н./, ЕИК: [ЕГН].

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд по приложението на разпоредбите на чл. 632, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ. Главно се твърди и се излагат подробни съображения в насока на това, че при наличие на хипотезите, законоуредени в чл. 735, ал. 2 от ТЗ, съдът по несъстоятелността не може да постанови прекратяване на производството и по реда на чл. 632, ал. 2-4 от ТЗ. Претендира се наличието на условия за прилагане на закона по аналогия, при което съдът би трябвало да откаже да прекрати производството по реда на чл. 632, ал. 2 и 4 от ТЗ, ако са налице обстоятелства измежду уредените в чл. 735, ал. 2 от с. з. Според касатора, по делото са налице и двете хипотези, при които съдът следва...