О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3144София, 10.11.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1483/2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Д. – А. Н. – Галена К.“, [населено място] срещу решение № 10 от 12.02.2025 г. по в. т. д. № 142/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 44 от 10.04.2024 г. по т. д. № 239/2022г. на Русенски окръжен съд в обжалваната негова част, с която е уважен предявеният от „Р. А. ЕООД, [населено място] срещу касатора главен иск с правно основание чл. 334, ал. 3 ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 141 000 лв., като част от сумата 282 000 лв., представляваща задатък в двойния размер на авансово платената цена за доставка на пшеница по договор № 2022-001 от 17.03.2022 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода, че са налице предпоставките на чл. 334, ал. 3 ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на задатък в двойния размер на платената от ищеца цена по процесния договор за доставка на пшеница. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ищецът-купувач е изправна страна по договора, независимо че не е изпълнил задължението си сам да организира изтеглянето на закупеното количество зърно от базата на продавача. Оспорва се и преценката, че едноличният търговец-продавач е неизправна страна по договора. Според касатора, доколкото в договора не е поел изрично задължение да отговори на искането на купувача за предаване на стоката, като му потвърди своята готовност за това, неотправянето на такова изявление от негова страна не представлява неизпълнение, подлежащо на санкция. Същевременно, прави възражение, че: искането на ищеца за получаване на закупеното количество зърно е изпратено броени дни преди изтичането на срока на договора на 01.08.2022 г.; връчено е едва на 02.08.2022 г., а са искани доставки в срока на договора (27. 07. и 28.07.2022 г.); връчването е извършено не на адреса на търговеца и на неупълномощено лице (съпругата му).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „1. Необходимо ли е за прилагането на разпоредбите на чл. 93, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 334 ТЗ съдът да прецени дали страната, която прави изявление за отказ от договора, е изправна страна по договора; В случай, че тази страна не е изправна, изявлението й за отказ от договора има ли последиците, посочени в разпоредбите на чл. 93, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 334 ТЗ; 2. Следва ли съдът да приеме за валидно връчване на съобщение до едноличен търговец, което е изпратено на адрес, различен от адреса на седалището, канцеларията и управлението му и не е получено от работник или служител на търговеца; Правно валидно ли е получаване на кореспонденция на ЕТ във връзка с търговската му дейност от членовете на неговото домакинство и семейство“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че отговорът на същите „ще допринесе за разкриване на точния смисъл на цитираната разпоредба чрез тълкуването й, поради което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“ – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Заявено е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, с позоваване съответно на: решение № 50289 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 1054/2022г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60312 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 512/2021г. на ВКС, IV г. о. и решение № 37 от 23.03.2021 г. по гр. д. № 2189/2020 г. на ВКС, III г. о. (за въпросите по т. 1) и решение № 30 от 19.03.2020 г. по т. д. № 1421/2019 г. на ВКС, II т. о. (за въпросите по т. 2).

Освен това, според касатора, въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на принципи на правото и гражданския закон.

Ответникът по касация – „Р. А. ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.07.2025 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че:

На 17.03.2022 г. е сключен договор за покупко-продажба на пшеница, реколта 2022 г., с който ЕТ „Д. – А. Н.“ се е задължил да прехвърли на „Р. А. ЕООД 300 тона зърно срещу обща цена 141 000 лв., без ДДС (470 лв./тон), платима 100 % авансово след сключване на договора и издаване на фактура; Така уговорената цена е заплатена на 22.03.2022 г.; Купувачът е поел задължение да изтегли стоката до 01.08.2022г. (чл.3.1.), а продавачът да осигурява и предава всяко поискано количество стока в срок от един работен ден, като при забава на предаването й дължи обезщетение по чл.8.1. от договора (чл.7.1.); В чл. 8.2. е предвидено, че ако продавачът откаже да предаде договореното количество стока, същият е длъжен да върне пълната продажна цена на заплатената му и непредадена стока в еднодневен срок от датата на уведомяването му от продавача, както и да заплати неустойка в конкретно уговорен размер;

На 25.07.2022 г. купувачът „Р. А. ЕООД е отправил чрез телепоща писмено искане до продавача ЕТ „Д. – А. Н.“ за предаване на цялото количество зърно – по 100 тона в три последователни дни (на 27., 28. и 29.07.2022 г.), съдържащо и молба за писмено потвърждение от страна на едноличния търговец по посочената ел. поща на готовността му за предаване на стоката в срок до 17.30 ч. на 26.07.2022 г., с оглед организиране на транспорта й; Искането е получено в пощенската станция в [населено място] на същата дата, като е връчено на Галена Н. К. (съпруга на А. Н.) на 02.08.2022 г.; На 27.07.2022г. купувачът „Р. А. ЕООД е подал жалба срещу продавача до РУ-В. за самоуправни действия и обсебване на стока по процесния договор, а на 29.07.2022г. с нотариална покана го е поканил да изпълни договорните си задължения и в уговорения срок да му предостави закупеното зърно с предупреждение, че при неизпълнение до 01.08.2022г. следва в срок до 02.08.2022 г. да му преведе по посочената банкова сметка цялата заплатена цена, заедно с неустойката по чл.8.1., ал. 2 от договора; Поканата е връчена на 02.08.2022 г. на адреса за кореспонденция на едноличния търговец, посочен в Търговския регистър, чрез Галена Н. К., със задължение да я предаде; Заплатеното количество зърно не е предадено на купувача.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че са осъществени предвидените в чл. 334, ал. 3 ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения от „Р. А. ЕООД срещу ЕТ „Д. – А. Н. – Галена К.“ главен иск за заплащане на сумата 141 000 лв., като част от сумата 282 000 лв., а именно – налице е валидно сключен писмен договор с уговорка за предварително плащане на цената, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, получила задатъка (продавача), изразяващо се в непредаване на заплатеното количество зърно нито в уговорения в договора срок, нито по-късно; отказ от договора от другата страна (купувача) – тази, която е изправна и е дала задатъка, извършен чрез изрично изявление, отправено до продавача с исковата молба.

Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на едноличния търговец-продавач, че неизпълнението на задължението му за предаване на закупеното количество пшеница на ищцовото дружество се дължи на неоказано от същото съдействие за получаването й, т. е. че самият продавач е неизправна страна по договора, поради което не може да претендира заплащане на задатъка в двоен размер. Приел е за безспорно установено от представените по делото писмени доказателства, че в съответствие с уговорката по чл. 5.1. от договора купувачът е отправил до продавача изрично искане за изтегляне на стоката на дати 27, 28 и 29 юли 2022г. (по 100 тона на ден) чрез телепоща и нотариална покана, изпратени на адреса за кореспонденция на едноличния търговец, вписан в Търговския регистър, като и двата документа са му били връчени на 02.08.2022г. чрез лицето Галена Н. К. (съпруга на законния представител на търговеца А. Н.). Решаващият състав е отчел, че връчването не е извършено в канцеларията на търговеца, чрез негов работник или служител, но е приел, че целта на същото – волеизявлението на купувача за изтегляне на зърното да достигне до продавача, е изпълнена. В тази връзка е взел предвид, че: Регистрацията на едно физическо лице като ЕТ не води до раздвояването на физическото лице в две различни негови качества и че ЕТ е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения; В случая от свидетелските показания се установява, че от началото на 2022г. законният представител на ЕТ „Д. – А. Н.“ е бил в недобро здравословно състояние, което се влошило особено през месеците юни, юли и август 2022г., бил е често на болнично лечение и след това на легло в дома си, поради което през този период от време бизнесът му е движен изцяло от неговата съпруга, която именно е разпореждала извършването на товарене на зърно от складовата база в [населено място].

С оглед на това въззивният съд е приел, че неизпълнението на задължението за предаване на стоката не се дължи на бездействието на купувача. Според него, това възражение на продавача би било основателно, ако той беше отправил изрично и недвусмислено изявление до купувача, че е предоставил на негово разположение в склада си готовата за транспортиране стока, а купувачът не бе я вдигнал в разумен срок, каквито данни обаче по делото липсват, включително не се установява и договореното количество пшеница да е било отделено и реално налично в базата на ответника за предаването му на ищеца.

По така изложените съображения, решаващият състав е формирал извод, че неизпълнението на процесната доставка от страна на продавача по договора обосновава надлежно упражняване на материалното право на ищеца, явяващ се изправна страна в облигационната връзка, да се откаже от сключения с ответника договор и да поиска връщане на платената по него цена като задатък. Приел е, че в случая правото на отказ от договора е упражнено чрез едностранно волеизявление, инкорпорирано в исковата молба, което е породило действие от момента на достигането й до ответника, като за ищеца е възникнало правото да иска присъждане на задатъка, доколкото липсва изрично съглашение между страните по договора за изключване гаранционното значение на аванса. Посочил е обаче, че предвид уговорката в чл. 8.2. от договора (което е допустимо, тъй като нормата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна) за връщане на задатъка в размер на авансова платената цена, а не в двоен размер, на ищеца се дължи само сумата 141 000 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Въпросите по т. 1 от изложението не могат да бъдат преценени като правни въпроси, обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, т. е. да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тези въпроси са поставени теоретично, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт, видно от които въззивният съд не само е посочил изрично, че една от предпоставките за уважаване на предявения иск е отказалата се от договора страна да е изправна, но е изложил подробни съображения защо счита, че в случая тази предпоставка е налице, т. е. че ищецът е изправна страна. Следователно, решаващият състав не се е отклонил от цитираната практика на ВКС. В действителност, въпросите по т. 1 обективират несъгласието на касатора с формирания от съда извод, което обаче не е основание за допускане на касационния контрол

Безспорно, въпросите по т. 2 отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението на ВКС, на което се позовава касаторът, не доказва твърдяното противоречие, тъй като то е постановено при напълно различни факти – в него предмет на обсъждане е дали търговското дружество, инициирало молбата за отмяна, е било редовно призовано в приключилото исково производство, докато в настоящия случая не се касае за призоваване в съдебно производство, а за получаване на уведомление във връзка с дейността на търговец, при това – търговец, който е физическо, а не юридическо лице (както е в посочената практика на ВКС) и по партидата на когото в Търговския регистър изрично е вписан адрес за кореспонденция, различен от седалището и адреса му на управление, като именно на този адрес са му връчени искането и нотариалната покана от ищеца за предаване на зърното.

Що се отнася до заявеното по отношение на всички въпроси второ основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не подлежи на обсъждане, тъй като не е аргументирано в съответствие с указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Касаторът само е цитирал законовата разпоредба, без да е обосновал наличието на предвидените в нея две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

На последно място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, доколкото същото е мотивирано единствено с абстрактното твърдение за противоречие на въззивното решение „с принципи на правото и гражданския закон“, от което обаче не може да се направи извод за неправилност на акта, която да е „очевидна“ според изведените в практиката критерии – да е приложен отменен закон, законът да е приложен в противоречие с неговия смисъл, да са нарушени основни съдопроизводствени принципи или изводите да са в явно противоречие с правилата на формалната логика.

С оглед изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10 от 12.02.2025 г. по в. т. д. № 142/2024 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: