Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН Р. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 564 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. К., Т. Д., И. К. и К. К., против решение № 325/09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 483/2021 г. по описа на Административен съд - В. Т. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт.

Ответникът - Регионална дирекция по горите (РДГ) – В. Т. в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане е подадена искова молба срещу Регионална дирекция по горите В. Т. с изменен размер на иска размер на 2 478,55 лв. представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди, възникнали в следствие на твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на служители на РДГ – В. Т. като такива по издаване на Заповед № 1033 – ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ и съгласуването и утвърждаването на горскостопанската програма, както и от неспирането на извършваната незаконна сеч, основана на незаконни позволителни за сеч.

С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният иск срещу Регионална дирекция на горите В. Т. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 478,55 лв.

За да постанови този резултат решаващият съд приема, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди.

Приема, че твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители и в частност директора на РДГ – В. Т. се изразяват в приемане и утвърждаване на горскостопанска програма със Заповед №1033-ПУ/21.10.2015 г. без към нея да е приложено съгласие по реда на чл.111, ал.8 от Закона за горите от поне от половината от съсобствениците на имота, както и в неспиране на извършваната незаконната сеч чрез предприемане на действия за обезсилване на позволителните за сеч, издадени въз основа на тази програма. Съдът не смята, че приемането и утвърждаването на горскостопанска програма, съставлява незаконосъобразно фактическо действие, от което да се претендират вреди по ЗОДОВ, а се отнася до процесуални действия, довели до издаване на един административен акт. Позовава се на дефинирането, дадено с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, а именно че волеизявление, действие или бездействие на административен орган, когато е част от производство по издаване на административен акт не е индивидуален административен акт. Съдът съобразява, че процедурата е приключила с издаването на заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ – В. Т. с която е утвърдена постъпилата със заявление вх.№1115/02.10.2015г. горскостопанска програма, която заповед не е била обжалвана. Въз основа на нея, като стабилен акт, впоследствие са издадени и процесните позволителните за сеч (издадени от лесовъд на частна практика), които също не са били обжалвани, с оглед което е последвало и тяхното изпълнение. Съставът е сметнал, че осъществената в имотите на ищците сеч не е в резултат на утвърдената със заповедта на директора на РДГ – В. Т. горскостопанската програма, а е резултат от изпълнение на издадените въз основа на нея позволителни за сеч, които, предвид необжалването им в предвидените за това срокове, са стабилни административни актове.

В заключение АСВТ приема, че претенцията за присъждане на имуществени вреди е недоказана и не се явява като последица от незаконосъбразността на действията на служители на РДГ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

В случая предявеният иск е за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие и бездействие на административния орган.

Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203- чл.207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Правилно искът е приет като заведен срещу надлежен ответник - РДГ.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са директно следствие от увреждането. При изследването на основателността на иска трябва да се отчетат специфичните твърдения на ищеца, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти.

Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на РДГ по иска, с който се претендира обезщетение.

Неоснователни са и касационните твърдения, че се отнася за иск по реда на чл. 204, ал. 2 АПК. Последната определя случаите, в които се дава възможност искът да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото.

По същество твърденията на ищците са, че въз основа на заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ – В. Т. с която е утвърдена постъпилата със заявление вх. №1115/02.10.2015 г. горскостопанска програма е извършена незаконна сеч, тъй като е осъществена без съгласието на поне половината съсобственици на имота, съгласно чл. 111, ал. 8 от Закона за горите. Доводите са, че от извършената сеч за ищците са настъпили вреди.

Заповедта, издадена от директора на РДГ – В. Т. и последвалите я позволителни за сеч, не са били оспорени по предвидения в закона ред. Правилно административният съд е приел, че незаконосъобразността на административните актове се установява по предвидения в АПК ред, посредством тяхното оспорване. Ищецът не твърди конкретни увреждащи действия и бездействия, извън тези извършени в административните производства, завършили с посочените по-горе индивидуални административни актове. Тези действия и бездействия също имат отношение към законосъобразността на административните актове, която не може да бъде проверявана инцидентно в производството по ЗОДОВ.

Претендираните в настоящото производство вреди съставляват част от административни актове, а именно извършена сеч в съсобствения имот на ищците, вследствие на утвърдена със заповед горскостопанска програма и неоттегляне на позволителните за сеч, преценката за законосъобразността, на които се установява посредством обжалване на индивидуалните административни актове, каквото не е осъществено и сроковете, за което са изтекли. След като не е установена незаконосъобразна административна дейност, правилно исковете са отхвърлени. Искът по ЗОДОВ не представлява извънреден способ за защита срещу влезли в сила индивидуални административни актове.

Решението като е правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325/09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 483/2021 г. по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА С. К., Т. Д., И. К. и К. К. да заплатят на Регионална дирекция по горите – В. Т. сума в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА