Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 585 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез главен юрисконсулт Д. К., срещу решение № 90 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 147/2022 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което обявена нищожността на уведомително писмо от изпълнителен директор на ДФЗ с изх. № 01-2600/3451 от 16.06.2022 г. за отхвърляне на заявки за плащане № 07/07/140518/46742 от 09.05.2019 г. и № 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г., подадени от „Мандайс“ ООД, и делото е върнато като преписка на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по подадените заявки за плащане.

С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на съда за недобросъвестност на административния орган и предприемане на правни и фактически действия, които не са съобразени с влезлите в сила съдебни решения. В мотивите на административния акт бил направен опит да се обоснове защо органът не може да извърши плащане на доставките, респективно не е в състояние да се произнесе с частичен отказ от изплащане на финансова помощ по тях. Счита, че всяко друго нарушение на чл. 9, чл. 10, чл. 11 или чл. 11а, извън нарушението по чл. 9, ал. 6 от Наредбата, би могло да доведе до частично изплащане на финансова помощ, но изискването за разпределяне на минимум четири броя различни продукти не можело да бъде спазено частично и това да обоснове частичен отказ по подадените заявки. Твърди, че не е в състояние да определи каква част от претендираната от дружеството финансова помощ следва да се редуцира и поради това моли съда да укаже кои от извършените разходи да се приемат за допустими и кои да бъдат редуцирани. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът - "Мандайс" ООД, в представен чрез пълномощника адвокат Х. П. писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Габрово е било образувано по жалба на „Мандайс“ ООД срещу уведомително писмо с изх. № 01-2600/3451 от 16.06.2022 г. за отхвърляне на заявки за плащане № 07/07/140518/46742 от 09.05.2019 г. и № 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо пълен отказ за изплащане на финансовата помощ по посочените заявки. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на уведомителното писмо и е върнал делото като преписка на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявки за плащане № 07/07/140518/46742 от 9.05.2019 г. и № 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г. на „Мандайс“ ООД. За да постанови този резултат е приел, че като не са взети предвид задължителните указания по приложение на материалния закон, съгласно влязлото в сила решение № 147/08.11.2021 г., постановено по адм. дело № 231/2021 г. на Административен съд – Габрово, издаденият акт, възпроизвеждащ по съдържание, мотиви и разпоредителна част отменения такъв, не поражда правни последици, а постановеният с него отказ се явява нищожен на основание чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК. Първостепенният съд, като е анализирал разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, е изложил мотиви, че в разглеждания случай е налице отменителен диспозитив на съдебното решение, което има действие спрямо всички. При това конститутивното действие на решението за отмяна на уведомително писмо № 01-2600/3713 от 01.07.2021 г. се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта правни последици и то става задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. и по аргумент от чл. 297 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК. Поради това съдът е счел, че административният орган, като е постановил пълен, а не частичен отказ за плащане, обективиран в оспореното уведомително писмо, е издал нищожен административен акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречие с влязлото в сила решение № 147/08.11.2021 г. по адм. д. № 231/2021 г. по описа на Административен съд – Габрово. Обжалваното решение е правилно.

Видно от данните по делото, „Мандайс“ ООД е подал заявка за плащане № 07/07/140518/46742 от 09.05.2019 г. по схемата „Училищен плод“ за отчетен период м. април 2019 г., във връзка с направени доставки на учебно заведение ОУ „Н. Р. , гр. Габрово, както и заявка за плащане № 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г. по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ от 10.06.2019 г. за отчетен период м. май 2019 г. за доставки на същото учебно заведение. В резултат на проведеното административно производство е издадено уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане с изх. № 01-2600/168 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което изцяло е отказано плащане и по двете заявления, поради това, че в нарушение на чл. 9, ал. 6 от Наредбата дружеството не е доставило най-малко четири различни вида плодове и зеленчуци, както и е допуснало нарушение на чл. 9, ал.1 от Наредбата, изразяващо се в неспазване на изискването поне 1/3 от доставеното количество да е от местни производители. Уведомителното писмо е било оспорено от „Мандайс“ ООД, като с решение № 102/10.07.2020 г. по адм. д. № 42/2020 г., Административен съд – Габорово е отменил издадения административен акт и е върнал делото като преписка на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на указанията в постановения съдебен акт. Видно от мотивите на постановеното решение съдът е приел, че в обжалвания отказ като нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от приложимата Наредба, но липсва правно основание за другото, посочено от административния орган нарушение, а именно чл. 9, ал. 1 от Наредбата. В този смисъл актът е необоснован и неотговарящ на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, тъй като от съдържанието му не стават ясни причините, поради които е постановен цялостен отказ за плащане по подадените две заявки. Изложени са съображения, че твърдяното нарушение е следвало да се квалифицира като такова по ал. 7 и макар действително да е налице неизпълнение, същото следвало да доведе до намаляване размера на исканото плащане, а не до цялостен отказ. Постановеното от Административен съд – Габрово решение е оставено в сила с решение №1472/04.02.2021 г. по адм. дело № 10379/2020 г. по описа на ВАС.

Във връзка с влезлия в сила съдебен акт е последвало повторно разглеждане на двете заявки за плащане № 07/07/140518/46742 от 09.05.2019 г. и № 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г., в хода на което административният орган е постановил пълен отказ да бъде изплатена финансова помощ по мотиви, които напълно преповтарят мотивите на отмененото уведомително писмо. Издадено е било уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-2600/3713 от 01.07.2021 г., с характер на вторичен акт, с което са отхвърлени двете подадени от „Мандайс“ ООД заявки за плащане.

С решение № 147/08.11.2021 г. по адм. дело № 231/2021г., Административен съд – Габрово е отменил уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-2600/3713 от 01.07.2021 г. за отхвърляне на заявки за плащане № 07/07/140518/46742 от 09.05.2019 г. и № 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г., и е върнал делото като преписка на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по двете заявления за плащане при спазване на указанията, дадени в мотивите на отменителното съдебно решение. С решение № 2759/23.03.2022 г., постановено по адм. д. № 284/2022 г., ВАС е възприел мотивите в решението на първоинстанционния съд, като е уважил единствено възражението на касатора срещу дадения му 14-дневен срок за ново разглеждане и произнасяне по двете заявления. Отменил е решение № 147 от 08.11.2021 г., постановено от Административен съд - Габрово, по адм. д. № 231/2021г., в частта, с която се връща делото като преписка на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София за ново разглеждане и произнасяне по заявления за плащане №№ 07/07/140518/46742 от 9.05.2019 г. и 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г. на "Мандайс" ООД в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт и при спазване на указанията, дадени в мотивите на отменителното съдебно решение и вместо него е постановил връщане на делото като преписка на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявленията за плащане в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт и при спазване на указанията, дадени в мотивите на отменителното съдебно решение. В останалата му част решението на административния съд е оставено в сила, като решаващите мотиви на ВАС са в насока, че с предходно решение на касационната инстанция вече е бил обсъден въпроса за несъразмерността на наложената от административния орган санкция, като ясно и категорично се е произнесъл по него с влязло в сила съдебно решение, в което изрично е посочено, че в случая „Мандайс” ООД не е изпълнило в цялост ангажимента си по схемата за доставка на пресни плодове и зеленчуци, но все пак е извършило доставки на три различни вида плодове и зеленчуци, от изискуемите по Наредбата четири броя, като разминаването с изискването не е до толкова голямо, че да изключи плащане на заявките изцяло. Поради това съдебният състав е приел, че при наличие на нарушение на чл. 9 от Наредбата по двете процесни заявки, то по тях административният орган е следвало да издаде не пълен, а частичен отказ от плащане.

Предмет на спора по настоящото дело е уведомително писмо с изх. № 01-2600/3451 от 16.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за отхвърляне на заявки за плащане № 07/07/140518/46742 от 09.05.2019 г. и № 08/07/140518/46742 от 10.06.2019 г. Същото е издадено в изпълнение на решение № 147 от 08.11.2021 г. по адм. дело № 231/2021г. по описа на Административен съд – Габрово и решение № 2759/23.03.2022 г., постановено по адм. д. № 284/2022 г. по описа на ВАС. С него, както правилно е отбелязал и първостепенния съд, административният орган, макар да се е позовал на двете влезли в сила решения, е изложил мотиви идентични на тези в отмененото уведомително писмо от 01.07/2021 г., касаещи допуснати нарушения на чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата), в приложимата редакция (изм. и доп., бр. бр. 17 от 2018 г.).

Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От посочената императивна разпоредба следва, че предпоставките за приложението ѝ са наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай, въз основа на данните по делото, правилно административният съд е приел, че са налице и двете условия за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК.

При положение че административният и Върховният административен съд са указали какви действия следва да предприеме органът по подадените заявки за плащане, ДФЗ, в нарушение на тези указания, за трети пореден път е отказал изцяло изплащането на финансова помощ на заявителя „Мандайс“ ООД. Единствените съображения, който са допълнени в оспореното в настоящото производство уведомително писмо касаят виждането на административния орган, че неизпълнението на условието по чл. 9, ал. 6 от Наредбата било изискване за допустимост на извършените доставки и в случай, че същото не било спазено, то единствената правна възможност била да се постанови отказ от изплащане на заявката в цялост. Според органа частичен отказ не бил възможен и не бил в съответствие с нормативната уредба, независимо от възприетата от съда несъразмерност на наложената санкция. При така установеното, правилно административният съд е приел, че след като с новото уведомително писмо органът отново се е произнесъл с пълен отказ за изплащане на финансовата помощ, административният орган е издал нищожен административен акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречие с влязлото в сила решение № 147/08.11.2021 г. по адм. д. № 231/2021 г. по описа на Административен съд – Габрово, а и последващото решение на ВАС. Не намира правна опора тезата на органа, обективирана в оспорения акт, че частичното изпълнение регламентирания от чл. 9, ал. 6 от Наредбата брой доставки не може да бъде признато за допустимо и да бъде извършено плащане по подадените заявки. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Н. Д. фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено, че не са спазени изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а, поради което е налице нормативна възможност да бъде одобрена част от заявената от Мандайс“ ООД финансова помощ. Следователно не са налице нормативни пречки административният орган да изпълни указанията на съда, дадени в отменителното решение, а именно отчитайки принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, да издаде не пълен, а частичен отказ за плащане. При новото произнасяне (трето по ред) органът не се е съобразил със съдебното решение и дадените от съда указания по тълкуването и приложението закона и е издал административен акт, който правилно съдът е обявил за нищожен.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че единствено нарушението по чл. 9, ал. 6 от Наредбата (за разлика от останалите нарушения по чл. 9, чл. 10, чл. 11 или чл. 11а,) не би могло да доведе до частично изплащане на финансова помощ, тъй като изискването за разпределяне на минимум четири броя различни продукти не може да бъде спазено частично и това да обоснове частичен отказ по подадените заявки. Както беше посочено по-горе, самата наредба в чл. 19, ал. 2, т. 3 дава възможност да се изплати част или цялата заявена сума, при положение че е налице частично изпълнение на нормативни задължения.

Независимо от заявеното от касатора искане съдът да укаже кои от извършените разходи следва да се приемат за допустими и кои да бъдат редуцирани, в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК съдът може единствено да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но не и да предпише съдържанието на последващия акт на административния орган, което е в изключителната му компетентност. Поради това настоящата касационна инстанция счита, че административният орган следва да изплати част от финансовата помощ по начин, който да отговаря на изискванията за пропорционалност и съразмерност по чл. 6 от АПК, след като съобрази размера на заявената сума и установеното изпълнение/неизпълнение.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателна се явява претенцията на ответника по делото за присъждане на направените от него разноски в размер на 1000 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 147/2022 г. по описа на Административен съд – Габрово

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Мандайс“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Възраждане“ № 4, ет. 4, ап. 11, разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА