Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: А. А. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 731 / 2023 г.
Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Агенция за социално подпомагане чрез пълномощника му юрк. Д. Х. срещу решение № 4985 от 20.07.2022 г., постановено по адм. д. № 5654/2018 г. по описа на Административен съд София град в осъдителнителния му диспозитив, с който предявеният от Г. С. от гр. София иск срещу Агенция за социално подпомагане /АСП/ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед № ЗСП/Д-С-М/1293/27.11.2017 г. на директора на дирекция Социално подпомагане - Младост, е уважен за сумата от 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
Касаторът твърди неправилност и необоснованост на решението в атакуваната част - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителния му диспозитив да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Соколов като неоснователна с произтичащите от това правни последици.
Срещу същото съдебно решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявения от Г. С. иск против Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата от 300 лв. до пълния предявен размер от 9000 лв., е предявена втора касационна жалба от Г. С.. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част като постановено в противоречие с материалния закон и моли решението в тази част да бъде отменено, а исковата претенция на Соколов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания да бъде уважена изцяло.
Касационният жалбоподател, Агенция за социално подпомагане, редовно призован, се представлява от юрк. Г., която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Г. С. от гр. София, се явява лично . Представлява се от адв. А., която развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно за неправилност на атакуваната с нея част от съдебното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, съответно за правилност на съдебното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:
С решението на съда в обжалваните му части Административен съд София град е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на Г. С. от гр. София сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед № ЗСП/Д-С-М/1293/27.11.2017 г. на директора на дирекция Социално подпомагане - Младост, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 25.03.2019 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за сумата над 300 лева до пълния предявен размер от 9000 лева. В частта, в която със същото решение е отхвърлен предявения от Г. С. срещу АСП иск за причинени имуществени вреди в размер на 365.15 лв., представляващо паричния еквивалент на целевата помощ за отоплителен сезон 2017/2018 г., вследствие на отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед № ЗСП/Д-С-М/1293/27.11.2017 г. на Директора на дирекция Социално подпомагане-М съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.
За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен по следните съображения :
По делото безспорно е установено обстоятелството, че Заповед № ЗСП/Д-С-М/1293/27.11.2017 г. на директора на ДСП - Младост, с която на ищеца е отказано получаване на целева помощ отопление за отоплителен сезон 2017/2018 г., е отменена с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на административния орган за провеждане на ново административно производство. Съдът е установил, че във връзка със съдебното решение и в изпълнение на дадените от съда указания е изготвен нов социален доклад като е издадена Заповед № 100/04.04.2019 г. на директора на ДСП - Младост, с която на Г. С. е отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2017/2018 г. в размер на 365.10 лв.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за частично основателна предявената от Г. С. срещу АСП претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищеца вреди във вид на душевен и физически дискомфорт, както и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт.
След подробен анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и, изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 300 лв., поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 9000 лева.
Решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Г. С. за причинени имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдебното решение в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди, както и за справедливия размер на присъденото обезщетение, не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск.
Правилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразния отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2017/2018 г. в размер на 365.10 лв. е доказан по основание и частично основателен по размер, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са развитите от касатора АСП твърдения за недоказаност на тези вреди. Видно от изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, както и от събраните по делото свидетелски показания, изводът на административния съд за реалното настъпване на негативните емоции, изразяващи се в раздразнение, унижение и безпомощност, се явява основателен и доказан.
Наред с гореизложеното ВАС, трето отделение намира, че присъденият размер от 300 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е занижен и не противоречи на материалноправното разбиране за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Обстоятелството, че влошаването на здравния статус на ищеца може би не се дължи само на негативните емоции, причинени от отменения акт на АСП, както и фактът, че след получаване на поисканата целева помощ, общият жизнен и социален статус на Соколов евентуално се е подобрил, не води до извода, че същият не е претърпял твърдените от него неимуществени, а се отразява само на размера на дължимото обезщетение за същите. Предвид характера на вредите, настоящият състав на ВАС намира, че в случая обезщетение в размер от 300 лева отговаря на изискванията на понятието по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за доказан, поради което решението в обжалваните части, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора и неоснователността на всяка от предявените касационни жалби, съдебни разноски не се дължат в полза на нито една от страните.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4985 от 20.07.2022 г., постановено по адм. д. № 5654/2018 г. по описа на Административен съд София-град в обжалваните му части.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
секретар:
Членове:
/п/ АГЛИКА АДАМОВА
/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА