Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 804 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на контрольор автомобилен транспорт в ОП СУОИ Поморие срещу решение № 1181 от 27.10.2022 г. по адм. д. № 1453/2022 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена наложената на 11.08.2022 г. на Е. М. на основание чл. 171, т. 5 от ЗДвП принудителна административна мярка, преместване на паркираното ППС - лек автомобил л. а. Нисан с per. № [рег. номер], без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач от ул. Солна в гр. Поморие до наказателен паркинг, находящ се в гр. Поморие.

Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, евентуално за недопустимо. Излага доводи, че Е. М. не е собственик на автомобила, заявила, че ползва лекия автомобил на основание устен договор или пълномощно от свидетеля Д. М.. Административният съд неправилно кредитирал показанията на Д. М.. Административният съд неправилно приел, че Е. М. е упълномощена от собственика на МПС, тъй като Д. М. не е собственик на лек автомобил Нисан с peг. № [рег. номер]. С оглед на това счита, че Е. М. няма правен интерес да оспорва наложената принудителна административна мярка. Административният съд неправилно приел, че не са налице втората и третата хипотеза на чл. 171, т.5, б. б от ЗДвП. Ответната страна не е взела становище по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Съдът е установил, че в представения по делото протокол № 002295/11.08.2022 г., с който автомобилът е върнат, е посочено, че е бил преместен поради това, че е бил паркиран в нарушение - на кръстовището на ул. Солна.

След като според изготвения протокол причината за репатриране на автомобила е обстоятелството, че е паркиран в нарушение на кръстовището на ул. Солна съдът разгледал първата хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. б от ЗДвП. като приел, че от приложените по делото доказателства и снимките, направени по време на осъществяване на процесната мярка е видно, че на място липсва неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС.

Съдът разгледал втората или третата хипотези на чл. 171, ал. 5, б. б от ЗДвП като основание за репатрирането на автомобила, предвид твърденията на свидетеля Мустафов, участвал в извършване на принудителното преместване. Съдът приел, че по делото няма достатъчно доказателства, че паркираното ППС е създало опасност за други участници в движението или че мястото и начинът на паркиране прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приел, че от представените 4 бр. снимки тези обстоятелства не могат да се установят, всички снимки са в близък план на автомобила и не дават възможност да се прецени точно местонахождението на автомобила спрямо наличното кръстовище, за което се твърди в показанията на свидетеля, че е У - образно. Няма яснота и по отношение на разположението му спрямо другата улица и съответно паркираните и движещи се по нея автомобили, за да се прецени евентуално доколко създава опасност за тяхното движение. Не се твърдят конкретни факти, които да сочат, че автомобилът е създал опасност за движението, а от снимките, доколкото може да се установи от близкия план, се вижда, че преминаването на другите участници в движението не е възпрепятствано, тъй като автомобилът е паркиран плътно да тротоара, на еднакво разстояние като останалите паркирани пред него автомобили. За пешеходците има достатъчно широк тротоар, който не е засегнат от паркирането. От снимката, се установява, че мястото на пътното платно вдясно от процесния автомобил е напълно достатъчно на него да бъде паркиран репатриращия автомобил, който е с по-големи габарити от леките автомобили, които очевидно могат безпрепятствено и необезпокоявано да преминават край него.

Решението е неправилно.

Доводите за недопустимост на съдебното решение поради липса на правен интерес на жалбоподателката пред съда са неоснователни. Независимо, че тя не е собственик на автомобила, предоставен й за ползуване от Д. М. и независимо дали Д. М. е собственик на автомобила или го ползва на друго основание, безспорно е, че жалбоподателката пред съда е била упълномощено устно да управлява автомобила, без собственикът да се е противопоставил. Освен това е безспорно е, че фактически е водачът, който е управлявал автомобила по време на прилагането на принудителната административна мярка.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Както е заявил свидетелят Мустафов, автомобилът е бил паркиран непосредствено до кръстовище между ул. Солна и ул. Черковна - на 1-2 метра от него, извън обозначените места за паркиране. Мустафов е посочил в съдебно заседание, върху представеният по делото план за паркиране, точното място където автомобилът е бил паркиран. Е. М. не е оспорила фактът на паркиране на посоченото място, както и разстоянието от кръстовището. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, паркирането и престоя на МПС са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. Тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

Противно на приетото от съда, видно от представените снимки, преместеният автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата за движение и е създавал опасност за движението. Разпитаният Ц. М. - извършил преместването на автомобила заедно със П. Б. е обяснил, че автомобилът е правил невъзможно преминаването на други участници в движението преминаването на автобуси.

Видно от представената скица, кръстовището е У - образно, с еднопосочно движение от улица Солна към улица Черковна. На мястото където е бил спрял автомобила е видно, че има завой, поради което автомобилът се е намирал пряко срещу автобусите завиващи от ул. Солна към улица Черковна, което е видно от снимката на стр. 11 от делото. Паркираният автомобил пречи на автобусите и моторните превозни средства при завоя от ул. Солна към ул. Черковна. Не случайно на представената схема на мястото, където е бил паркирал автомобила не е предвидено парко място, защото ако паркира там автомобил пречи на участниците в движението. Означените паркоместа на схемата са съобразени с особеностите на пътния участък. Следователно дори да не е правил напълно невъзможно преминаването на автобуси на завоя от Солна към ул. Черковна, при всички случаи е пречел на преминаването им и е създавал опасност за участниците в движението.

Установява се, че на мястото, на което е бил паркиран лекият автомобил е създавал опасност на другите участници в движението, тъй като местоположението му ограничава възможността за безпрепятствен достъп до ул. Черковна. В случая е приложим чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, при наличието, на която законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Административният съд не е изследвал всички събрани по делото доказателства, поради което е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли подадената жалба.

На касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски по делото, които се установяват в размер на 70 лв. внесената държавна такса.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1181 от 27.10.2022 г. по адм. д. № 1453/2022 г. на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М. срещу наложената от контрольор автомобилен транспорт в ОП СУОИ Поморие на 11.08.2022 г. на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 5 от ЗДвП, преместване на паркираното ППС - лек автомобил л. а. Нисан с peг. № [рег. номер], без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач от ул. Солна в гр. Поморие до наказателен паркинг, находящ се в гр. Поморие.

Осъжда Е. М. да заплати на О. П. разноски по делото в размер на 70 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА