5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3116

гр. София, 06.11.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

М. Б.

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1961 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. С. П. срещу определение № 1775/04.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1685/2025 г. на Апелативен съд София, с което частично е отменено определение № 11054/06.06.2025 г. по ч. гр. д. № 6390/25 г. на СГС и е допуснато обезпечение на бъдещи обективно съединени искове, които ще бъдат предявени от „Булестейст“ ООД срещу касатора при условия на евентуалност – иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД, евентуално иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, евентуално иск с правно основание чл. 55 ЗЗД с цена на всеки от тях в размер 219 197, 86 евро, чрез налагане на запор върху вземания на ответника по платежни сметки в банки и специализирани дружества за електронни пари по чл. 19 ЗПУПС и запор върху дружествени дялове на ответника в „Софестейтс“ ЕООД и „Юроконтинентал“ ООД до размер на всеки от исковете при условие, че се заплати гаранция от 42 871 лв.

Жалбоподателят прави оплакване, че атакуваното определение е неправилно. Изтъква противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна. Заявява становище, че от самото изложение в молбата за обезпечение не може да се заключи защита на чии субективни права се търси – на „Булестейтс“ ООД, или на „Ф. Д. Юръд“ П. Д. Е. От представените по делото доказателства не се установява длъжникът по договора за прехвърляне на вземания /в случая касаторът/ да е бил уведомен за цесията, съответно касаторът твърди, че договорът не е породил своето действие за него. В тази връзка излага тезата, че, след като ангажираните от молителя „Булестейтс“ ООД доказателства изключват съществуването на правото, чиято защита се иска, то не са налице предпоставките за допускане на исканото от обезпечение.

П. обосновава достъп до касационен контрол с наличие на порока очевидна неправилност на въззивното определение и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. „Какви предпоставки е необходимо да са налице, за да е надлежно обезпечен бъдещ иск?“

2. „Внасянето на парична или имотна гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК достатъчно условие ли е да се допусне обезпечение на иска?“

3. „Отговаря ли на изискванията на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК определението, с което съдът допуска обезпечение при задължение за ищеца да представи гаранция в определен размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК, когато възникването на субективното право по иска е изключено, дори да се приемат за верни всички твърдения за правопораждащите правото факти?“

Ответникът „Булестейтс“ ООД е подал отговор, с който оспорва частната касационна жалба и наличието на основания за достъп до касационен контрол. Счита, че обжалваното определение не е очевидно неправилно и не е налице произнасяне на въззивния съд по процесуални въпроси в отклонение от практика на ВКС. Защитава теза, че определението на въззивния съд е правилно. Акцентира върху обстоятелството, че в съдържанието на частната жалба липсва опровергаване на изложените от дружеството обстоятелства за отношенията между страните, а ответникът касатор П. се домогва да бъде отменено определението единствено и само на основания, произтичащи от легитимацията на молителя. Но твърдението на жалбоподателя, че правото на молителя не съществува е несъстоятелно. Цесията не е съобщена на длъжника преди подаване на молбата за обезпечение, за да не бъде осуетено постигане целта на обезпечението. Ответникът по частната касационна жалба моли да не бъде допуснато касационно обжалване, а ако такова бъде допуснато – определението да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение частично е отменено определение на Софийски градски съд и е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от „Булестейтс“ ООД срещу касатора К. С. П. чрез налагане на запор върху вземания на ответника по платежни сметки в банки и специализирани дружества за електронни пари по чл. 19 ЗПУПС, както и с налагане на запор върху дружествени дялове на П. в две търговски дружества – „Софестейтс“ ЕООД и „Юроконтинентал“ ООД. В мотивите на обжалвания в настоящото производство акт са изложени съображения, че в молбата бъдещите искове са очертани ясно с техните страни и предмет и са допустими. Съобразено е обстоятелството, че дружеството може да поиска налагане на обезпечение, но само на бъдещи искове, които то ще предяви срещу ответника, тъй като не може да ангажира твърдения, че друго юридическо лице, което не представлява, ще извърши конкретни действия по предявяване на исковете. Съставът е потвърдил правилността на изводите, формирани от първоинстанционния съд, че в частта, с която се иска обезпечение на бъдещи искове, предявими от трето лице, различно от молителя в производството, молбата е неоснователна. След собствен анализ на представените с молбата на „Булестейтс“ ООД писмени доказателства въззивният съд е приел, че бъдещите искове са вероятно основателни. Поради едностранния и предварителен характер на производството е преценил, че следва да бъде допуснато обезпечение при парична гаранция, вносима от молителя в размер на 42 871 лв. Исканите обезпечителни мерки е счел за адекватни на търсената защита, тъй като те ще запазят в патримониума на ответника сумата, необходима за изпълнение на задължението му по договора за поръчка.

Преценката на настоящия състав на ВКС за наличие на основания въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол е негативна.

На първо място, определението не е очевидно неправилно. Макар касаторът да е изложил релевантни твърдения за наличие на този порок, те са формално и голословно заявени без никаква конкретика и връзка със спора. Касаторът не е обяснил защо счита, че определението страда от този порок, коя конкретно от проявните му форми е налице в случая и защо счита, че това е така.

Поставените въпроси, макар да покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и да са обусловили изводите на въззивния съд, не са разрешени от него в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Заявените с молбата искови претенции, чието обезпечение се търси, са приети за ясно формулирани откъм предмет, страни и размер, поради което съдът е счел, че първата предпоставка за уважаване на молбата с правно основание чл. 391 ГПК е осъществена. Изводите на съда за вероятна основателност на бъдещите искове не са произволни, а са основани на представените от молителя доказателства, сочещи неизпълнение на задължението, поето от страна на ответника и касатор в настоящото производство К. П., след извършване на сделката, за която е бил упълномощен, да даде отчет на възложителя „Булестейтс“ ООД и му предаде получената от продажбата на дружествения имот парична сума, т. е. да изпълни задължението си по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Тези факти не се и оспорват от касатора в депозираната от него частна жалба. Поставените въпроси не кореспондират и с волята на въззивния съд, обективирана в атакуваното определение, да потвърди изводите, формирани от състава на Софийски градски съд, че искането за допускане на обезпечение на бъдещи искове, евентуално предявими от цесионера „Ф. Д. Юръд“ П. Д. Е., е неоснователно. Тоест в тази си част въпросите се явяват хипотетично зададени, респективно не могат да обосноват първата предпоставка за допустимост на касационния контрол.

При изложените съображения се налага извод за отказ да бъде допуснат касационен контрол по отношение на обжалваното от касатора въззивно определение.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1775/04.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1685/2025 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.