О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3114

гр. София, 06.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 1476 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агрофорест консултинг“ ООД срещу въззивно решение № 14 от 07.02.2023 г. постановено от Апелативен съд – Бургас по в. т.д. № 260 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено решение № 86 от 05.10.2022 г. по т. д. № 83/2021 г. на Сливенски окръжен съд, с което на свой ред е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Югоизточно държавно предприятие“ ДП - [населено място] иск с правно основание чл. 307 от ТЗ за изменение на чл. 5.1 и чл. 9 от сключения на 01.03.2010 г. договор за стопанисване и ползване на дивеча в ДУ „Дренчето“ в териториалния обхват на дейност на ДГС „Царево“.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост. Моли се за неговата отмяна, като вместо него бъде постановено ново решение, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.

Твърди се, че е неправилен изводът на въззивния съд, че процесният договор не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, а е сделка с административен елемент и по отношение на същата не може да се допусне изменение на условията по реда на чл. 307 ТЗ. Изтъква се, че институтът на стопанската непоносимост намира приложение в цялото частно право, освен ако специална правна норма предвижда друго или приложението...