1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 149

София, 24.03.2022 година

Върховeн касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М.

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1039/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на К. А. М., действащ чрез особен представител, срещу решение № 371/15.01.2021 г. по в. гр. д. № 470/2020 г. на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено решение № 451/29.07.2020 г. по гр. д. № 625/2019 г. на Районен съд Видин за осъждане на касатора да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 288а, ал. 3 КЗ /отм./, вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ сумата от 16 820 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по щета № 120158/21.02.2014 г., настъпила на 21.10.2013 г. в Р. И. ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г.

В подадената от касатора жалба се навеждат доводи, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Аргументира се, че по делото е останало неизяснено авторството на противоправното деяние, вината и респ. причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Посочва се, че от доказателствата по делото не може да бъде направен категоричен извод, че именно касаторът е управлявал процесния автомобил, доколкото в съобщение № 174-1213, съставен от орган на италианската полиция за извършител е посочено лице с две имена, сръбско гражданство и без постоянен адрес.

В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава факултативен достъп до касационен контрол при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са включени в предмета на делото. Въпросите са следните:

1. „Следва ли в мотивите си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения по жалбата и да изложи собствени съображения?“

2. „Следва ли съдът да обсъди в цялост относимите доказателства и доводи на страните и да го прецени в тяхната съвкупност?“

Твърди се, че разрешението на поставените въпроси е в отклонение от задължителна и казуална практика на ВКС, обективирана в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 170/ 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г., IV г. о.; решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г., II г. о.; решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д. № 2100/ 2018 г., I т. о.; решение № 136/02.10.2014 г. по т. д. № 4309/2013 г., I т. о; решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., II г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., II т. о. и др.

От ответника Гаранционен фонд е подаден отговор на касационната жалба, с който тя се оспорва като неоснователна. Обосновава се теза, че ответникът не носи доказателствената тежест в случай на оспорване на факти, удостоверени от писмени документи, издадени от чуждестранни органи по местоизвършване на деликта. Прави се позоваване на чл. 105 КМПЧ, вр. с чл. 285, ал. 6 КЗ /отм./, за да се обоснове извод, че извършеното от фонда плащане е валидно, съответно е настъпила суброгация в правата на обезщетеното пострадало лице.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение № 371/15.01.2021 г. по в. гр. д. № 470/2020 г. на Окръжен съд Видин е потвърдено решение № 451/29.07.2020 г. по гр. д. № 625/2019 г. на Районен съд Видин в осъдителната му част, с която касаторът е осъден да заплати на Гаранционен фонд 16 820 лв. - изплатено от фонда обезщетение за имуществени вреди по щета № 120158/21.02.2014 г., реализирана на 21.10.2013 г. в Р. И. ведно със законната лихва. Решаващият състав е приел за установено, че К. М. е причинил пътен инцидент в [населено място], Р. И. като не е съобразил поставен на кръстовище пътен знак „Стоп“, вследствие на което е настъпило пътно-транспортно произшествие между управлявания от касатора лек автомобил „Опел“ с рег. [рег. номер на МПС] и лек автомобил „Ауди“ с рег. № CN763EM, движещ се по път с предимство. В мотивите на съдебното решение е посочил, че авторството на деянието се установява безспорно от събраните доказателства. Отделно от това, въззивният съд е потвърдил изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, че управляваният от ищеца автомобил е бил без валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразил е, че Гаранционният фонд е възстановил платеното от Национално бюро на българските автомобилисти обезщетение и на основание чл. 288, ал. 1, т. 12 КЗ /отм./ е встъпил в правата на увреденото лице, съответно е активно процесуално легитимиран по делото.

Поставените от касатора въпроси касаят задълженията на въззивната инстанция, регламентирани от чл. 12 ГПК, чл. 235, чл. 236, ал. 2 ГПК. Няма съмнение, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата, фактическите констатации и твърденията на страните, които са релевантни за спора и това следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. ВКС многократно е имал възможност да посочи, че въззивният съд следва да обсъди правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора, илюстрация на което са и цитираните от касатора решения, както и служебно известни на съда. В настоящия случай, въззивният съд, обратно на твърдението в касационната жалба, е обсъдил възражението за липса на доказателства относно авторството на деянието и го е счел за неоснователно. Дали изводите му са правилни няма как да бъде проведено в производството по селекция на касационната жалба. В случая е от значение, че съставът на Видински окръжен съд не е игнорирал своите процесуални задължения, което обуславя извод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват позитивна селекция на касационната жалба.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 371/15.01.2021 г. по в. гр. д. № 470/2020 г. на Окръжен съд Видин.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.