О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5044
гр. София, 05.11.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като изслуша докладваното от съдия Р. Б. ч. гр. дело № 495 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Г. и Б. И. Г. против определение № 3323 от 27.11.2024 г. по ч. гр. дело № 3052/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 570 от 28.10.2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. Пловдив за отказ от частично отбелязване на влязло в сила решение по гр. дело № 574/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив към вписана искова молба по техните партиди.
Жалбоподателите твърдят, че въззивното определение е постановено в нарушение на процесуалните разпоредби и е необосновано, тъй като с решението по извършването на делбата, чието отбелязване са поискали, се разделя делбеният имот на два в съответствие с дяловете на съделителите отпреди завеждане на делото, и за исканото нотариално действие по техните партиди не е необходимо представяне на скица-проект, внасяне на такса по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (Тарифата) върху стойността на целия дял и липсата на публични задължения на съсобственик, който не е инициирал охранителното производство. Искат отмяна на обжалваното определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поддържат очевидна неправилност на въззивното определение като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване, обоснована с неправилно определяне на дължимата държавна такса върху стойността на целия дял, разпределен им по реда на чл. 353 ГПК в дял с други съделители. Позовават се и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. На вписване или на отбелязване подлежи решение по втора фаза на делбата, с което един съсобствен имот се разделя на две части, всяка от които се разпределя по реда на чл. 353 ГПК на различни съделители, и 2. Следва ли при отправено искане за вписване или отбелязване на решение по втора фаза на делбата, която е приключила по реда на чл. 353 ГПК, като един съсобствен имот се разделя на две части, всяка от които се разпределя на различни съделители, да се иска по силата на чл. 264, ал. 4 ДОПК заплащане на дължими публични задължения от съделител, който не е молител в охранителното производство и се е разпоредил с притежаваните от него идеални части в съсобствеността по време на висящия процес.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, с правен интерес да обжалват определението на въззивния съд, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателите до Служба по вписванията – гр. Пловдив (СВп - Пловдив) с искане за частично отбелязване по техните партиди на влязло в сила на 29.07.2024 г. решение № 2696 от 13.06.2024 г. по гр. дело № 574/2023 г. на РС – Пловдив, постановено по вписана искова молба с предявен иск за съдебна делба и във фазата по нейното извършване, с което при разпределяне на новообразувани имоти по чл. 353 ГПК им е поставен в общ дял с други съделители поземлен имот с проектен идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], общ. Р.. Приложени са към молбата, предвид на направеното от съдията по вписванията удостоверяване, два официално заверени преписа от решението, чието отбелязване се иска, незаверен препис от вписана искова молба, официално заверен препис от съдебно удостоверение, пълномощни и нареждане за внесена такса от 10 лева.
Съдията по вписванията е отказал да извърши исканото частично отбелязване на решението. Преди постановяване на отказа същият служебно е извършил справка по чл. 264 ДОПК за съделителите, от които е приел за установено, че съделителят Е. Г., получила в общ дял с молителите (сега частни жалбоподатели) новообразувания поземлен имот, има непогасени публични задължения от 437.01 лева, представляващи вноски за здравно осигуряване.
За да остави без уважение частната жалба срещу отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е констатирал наличие на пречки за извършване на исканото вписване на решението по извършването на съдебната делба по чл. 353 ГПК. Същите са изведени в обжалваното определение със съображения за вещнопрехвърлителното действие на решението по прекратяване на съсобствеността с разпределение на имотите по чл. 353 ГПК и имащо характер на подлежащ на вписване акт по чл. 4, б. „з“ във вр. с б. „а“ от Правилника за вписванията (ПВп), дължимостта на пропорционалната такса по чл. 2, ал. 1 от Тарифата (чийто размер е посоченият в отказа на съдията по вписванията от 87.25 лева, а не внесеният от 10 лева), необходимостта от прилагане на скица проект, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и наличието на непогасени публични задължения на приобретател по решението (съделителя Е. Г.).
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), или да е налице вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до касационен контрол и поддържани в изложението към нея в случая не са налице.
Не е налице вероятност обжалваното въззивно определение да е нищожно или допустимо. За същото не е налице вероятност и да е очевидно неправилно, поддържано изрично като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване в изложението към частната жалба. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, тъй като законът е приложен в неговия обратен смисъл, приложена е отменена или несъществуваща правна норма или е постановен в нарушение на правилата на формалната логика.
В случая обжалваното определение не е постановено нито в явно тежко нарушение на материалния или процесуалния закон – относимите и приложими към спора редакции на разпоредбите на ПВп, Тарифата и ГПК, нито е явно необосновано съобразно правилата на формалната логика. Тази квалифицирана форма на неправилност на обжалваното определение не може да се изведе и от изложените от въззивния съд съображения за дължимата държавна такса на исканото вписване (разбирано като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл и отбелязване) на решението по извършването на съдебната делба чрез разпределение на имоти по чл. 353 ГПК, въз основа на което в общ дял на молителите с други съделители е поставен новообразуван чрез разделяне на делбения имот поземлен имот. Съществуващата правна уредба и установената практика на ВКС по прилагането й определя производството по съдебна делба като особено исково производство, целта на което е да прекрати съществуващата между съделителите имуществена общност, като решението по извършването на делбата за разлика от решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, което установява съсобствениците, общите вещи и правата в съсобствеността, има конститутивно действие. В случаите на извършването на съдебната делба чрез разпределение на имотите по чл. 353 ГПК това действие на решението с вещнопрехвърлителен ефект за получените в дял вещи (движими и недвижими, съсобствеността върху които се прекратява) се проявява с влизането му в сила и всеки от съделителите, получил реален дял от имуществената общност, съвместява едновременно две качества – праводател (прехвърлител) на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител, поради което същото представлява и подлежащ на вписване акт по арг. от чл. 4, б. „з“ във вр. с б. „а“ и чл. 4, б. „г“ ПВп. С решението по извършването на делбата, респ. с прекратяване на съсобствеността съдът определя по арг. от чл. 355 ГПК и стойността на делбеното имущество, респ. на дяловете на съделителите и дължимата от тях държавна такса за делбеното производство. Моментът на определянето на тази стойност, представляваща и цената на иска за делба, който има за предмет право с определен имуществен интерес, е една от особените характеристики на делбеното производство (мотиви към т. 17 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 266 от 8.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3726/2015 г. на ВКС, II г. о.) и тази стойност е определящата цена за таксата за вписване на подлежащото на вписване решение съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата, а не минималната такава при вписването на исковата молба поради определянето на цената на иска при извършването на делбата. Вписването на актовете, целта на което е да се осигури тяхната публичност, се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите, като се извършва за посочените в тях актове за недвижими имоти ( чл. 2 и 3 ПВп) и за всички лица (страни), които са участвали в него (чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 12, ал. 2 и чл. 37 ПВп), а не за правата на тези лица по акта или на част от тях. В случая въззивният съд е съобразил, че искането за вписване на молителите е за решение по извършването на делбата чрез разпределение на новобразуваните имоти от делбения имот по чл. 353 ГПК, с който не само те (молителите), а същите заедно с други (десет) съделители са получили в дял един от новообразуваните имоти чрез разделяне на делбения имот, без да са посочени дяловете на получилите го съделители и чиято стойност на поставения в дял новообразуван имот е определена от делбения съд в размер на 87 247 лева. Така направеното искане за вписване на решението за получения в дял от съделителите новообразуван имот, което се осъществява за решението като предвиден в закона подлежащ на вписване/отбелязване акт, а не за правата на част от участвалите в акта лица, налага извършване на нанасянето му в партидната книга на всеки от съделителите, получили в дял този новообразуван имот, от чиято стойност по решението за извършването на съдебната делба, при съобразяване на посочените разпоредби и особености на делбеното производство, се определя и дължимата за внасяне държавна такса по чл. 2, ал. 1 от Тарифата. Изложеното изключва поддържаната очевидна неправилност на оспорвания съдебен акт като основание за касационния му контрол.
Касационното обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато и по поставените въпроси в изложението към частната жалба. Така формулирани въпросите съдържат по естеството си част от доводите на жалбоподателите относно вида и действието на решението и дяловете на съделителите в новообразувания имот и то според поддържаната от тях защитна теза и не са изведени изцяло от решаващите правни изводи на въззивния съд относно пречките за извършване на искането вписване, поради което те не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. За същите не е обоснована и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формите на която са разяснени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди липса на практика на касационната инстанция и не се обосновава наличие и на останалите елементи на третата форма на основанието – непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Отсъствието на надлежно обосноваване е достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. За пълнота следва да се отбележи и че по част от втория в изложението към жалбата въпрос е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, след нейното подаване, определение № 289 от 24.01.2025 г. по гр. дело № 2679/2024 г. на ВКС, II г. о., но даденото с него разрешение, доколкото с обжалваното определение е потвърден отказ на съдията по вписванията, съдържащ и други мотиви за пречки за извършване на исканото вписване, по които по изложените съображения не се обоснова допускане до касационен контрол, допускането на касационно обжалване по този въпрос не би могло да обоснове извод, различен от формирания от въззивния съд краен правен извод, че вписването следва да бъде отказано.
Ето защо, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3323 от 27.11.2024 г. по ч. гр. дело № 3052/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.