О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 218

София, 22.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г. о.в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр. дело № 3571 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по повод подадена касационна жалба от „Електроразпределение Север“АД [населено място] срещу решение № 232 от 8.06.21г. по в. гр. дело № 218/21г. на Великотърновския окръжен съд.С него е отменено решение № 151 от 5.02.21г. по гр. дело № 2638/20г. на Великотърновския районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът П. С. Ц. не дължи на касатора сумата от 5029.87лв, представляваща служебно начислена на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ корекционна сума по партида с клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление : [населено място], [улица],вх.Б, за електроенергия за периода от 3.11.16г. до 30.07.20г.,по повод на което е издадена фактура № [ЕГН]/17.09.20г.

Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото; Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да уведоми страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване; Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил; Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който според опитните правила съпътства друг установен по делото факт.Счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър; Правно значение ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това; Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ; Приложима ли е разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ за случаите, в които юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на тази правна норма са се осъществила след влизането й в сила.

Ответникът по жалбата П. С. Ц. чрез адв.Н. Н. - Т. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот в [населено място], [улица], вх.Б.На 30.07.20г. служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ на процесния адрес в присъствие на абоната, за което са съставили констативен протокол № 5500633.В БИМ е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение, че при софтуерно четене е констатирано наличие на преминала енергия на регистър Т.3, невизуализирана на дисплея на електромера в размер на 26 933.478 kWh.От ответното дружество е издадена фактура № [ЕГН] за плащане на начислената електрическа енергия за периода от 3.11.16г.- 30.07.20г, на стойност 5 029.87 лв.

От назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че към датата на демонтажа и съставяне на корекцията електромерът е в метрологичната си годност. Показанията, записани в тарифа Т.3 – 26933.47kWh не са визуализирани на дисплея на електромера и съответно не са регистрирани при редовния отчет на същия.В обясненията си в съдебно заседание вещото лице инж.М. е заявил, че от техническа гледна точка начисленото от ответника количество ел. енергия е могло да бъде доставено и да премине през СТИ, ведно с отчетените количества електроенергия по визуализираните на дисплея на същото тарифи.Дал е заключение, че тъй като процесното СТИ не е тип SMART не може да установи причината за наличието на показанията в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър, нито да се определи точния ден, от който са възникнали цифрови показания в тарифа Т.3.

За да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената и потребена ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период.Посочил е, че при липсата на данни за неправомерно вмешателство и установена причина за наличието на показания в скрития регистър, след като по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване, не може да приеме, че наличните в Т.3 цифрови показания представляват реално доставено и потребено от абоната количество електрическа енергия и то в рамките на претендирания от оператора на мрежата период.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила и дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства, които са от значение за изхода на делото. Въззивният съд е дал разрешение на поставените въпроси, което следва да бъде проверено за съответствието му с практиката на ВКС,обективирана в решение № 75 от 13.04.21г. по гр. дело № 2206/20г. на Четвърто г. о.; решение № 80 от 3.05.18г. по гр. дело № 5609/16г. на Четвърто г. о.; решение № 226 от 12.07.11г. по гр. дело № 921/10г. на Четвърто г. о.

Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите във връзка с приложението на чл.55 ПИКЕЕ, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд са, че ответното дружество не е доказало възраженията си, че реално е доставило количеството ел. енергия за процесния период, за което е начислена корекционна сума. Поставените материалноправни въпроси следва да бъдат разгледани при решаване на спора по същество.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 232 от 8.06.21г. по в. гр. дело № 218/21г. на Великотърновския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Електроразпределение Север“АД [населено място] да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 201.20 лв и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Трето г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.