О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 121

София, 22.03.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3833 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ“ВАС-ВЕС-МИК-В. Г. ЕИК 822008153 против решение № 260163/27.04.2021 г. по гр. д.№ 178/2021 г. на ОС-Пазарджик, с което е потвърдено Решение №260042 постановено на 04.11.2020г. по гр. дело № 785/2019 г. на Панагюрския районен съд за 2019г., с което е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.108 от ЗС против „Електро-метал инжeнеринг“ ООД ЕИК: 112128293, да се признае, че ищецът е собственик на основание давностно владение продължило десет години, считано от 20.07.2001 г. до 01.12.2013 г. или евентуално пет години върху сграда на един етаж със застроена площ от 161 кв. м. представляваща масивна сграда със стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена зидария, находяща се в [населено място] колонии, площадка „Медет“, [община], с идентификатор .....по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и помощна сграда със застроена площ от 30 кв. м., представляваща масивна сграда със стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена зидария, находяща се на същата площадка, с идентификатор .....и двете сгради разположени в терен – държавна собственост от 25,506 дка. в [населено място] колонии, площадка „Медет“, общ. Панагюрище, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същите сгради.

В касационната жалба се прави оплакване за противоречие с материалния закон чл. 30 ЗППДОП /отм/ непълно и неправилно тълкуване на доказателствата и необоснованост на фактическите и правни изводи, относими към спора. Оспорва се извода, че с договора от 19.07.2001г. са продадени и двете сгради освен „микробиологична инсталация“, тъй като към момента на сключване на договора продавача е бил търговско дружество и е следвало да се разпорежда с недвижими имоти само в нотариална форма.Тезата е, че поради това, че сградите не са прехвърлени, те са владени от ищеца /сега касатор/ и той ги е придобил по давност/, а в последствие е продадена само инсталацията като движима вещ.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по три въпроса, за които се твърди, че са относими към изхода от спора: 1.при липса на данни за включване на недвижим имот в предмета на договор за продажба на обособена част по реда на пар.2 от ЗППДОП /отм/ и чл. 12 от Наредбата за търговете / отм/ налице ли е вещноправен обект в предмета на договора? 2.За да се приложи нормата на чл. 30 ЗППДОП /отм/ и чл. 12 от Наредбата за търговете /отм/, следва ли съдът, позоваващ се на това придобивно основание на правото на собственост да изложи фактически и правни основания за всички елементи от фактическия състав, предвиден в тази разпоредба, включително и факта, че преди преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество, на това търговско дружество е предоставено правото на стопанисване и управление по смисъла на чл.2 НДИ? 3.Попада ли в обхвата на пар.2 ЗППДОП /отм/ продажбата на „микробологична инсталация“ като вид съоръжение и при липса на недвижими имоти в инвентаризационния опис? Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: след включване на недвижим имот в капитала на дружество, преустановява ли се действието на забраната по чл. 86 ЗС. Като основание за допускане до касация се сочат съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и приемане на определени факти за доказани, а други – не.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като формулираните въпроси не отговарят на изискването в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а цитираните решения по четвъртия въпрос са неотносими към настоящия казус.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По предявеният иск, касаторът, като ищец твърди, че два имота не са били предмет на договор за продажба чрез таен търг на „Микробиологична инсталация“ обособена част по см. на пар. 2 от ДР на ЗППДОбП от 19.07.2001 г., сключен между „Е. М. ЕООД като продавач и него, в качеството му на ЕТ „ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“ като купувач. Тъй като изискването за нотариална форма не било спазено, твърди че е придобил имота на основание давностно владение за срок от десет години, считано от 20.07.2001г. или евентуално за срок от пет години. Позовава се на това, че процесните сгради са заведени в счетоводството като ДМА и е подадена декларация по ЗМДТ. За задължения на ищеца, публичен съдебен изпълнител е насочил изпълнението върху движима вещ „Микробиологична инсталация за производство на меден концентрат“, която е възложена на ответника „Електро-метал инженеринг“ ООД с протокол от 16.10.2013 г. Ответникът счита, че двете процесни сгради са собственост на държавата и е придобил само инсталацията като движима вещ. От началото на м. декември 2013 г. ищецът признава, че е бил отстранен принудително от процесните имоти. Счита, че ответникът ги владее без основание, защото предмет на проданта са били само движимите вещи.

Според заключението на СТЕ, „Микробиологична инсталация“, представлява многокомпонентна система от сграда с идентификатор ......и сграда с идентификатор ....., и съоръжения, предназначени да изпълняват съответни функции в цялостния процес на добиване на отпадни скални маси и на меден концентрат по метода на микробиологичното излужване. Самата микробиологичната инсталация не е недвижима вещ, а цялостен комплекс от сгради и съоръжения, работата на които е свързана в общ процес с краен резултат добив на меден концентрат.

РС е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху „Миробиологична инсталация“, включваща и двете сгради на основание договор за продажба на таен търг от 19.07.2001г., който е сключен в съответствие с чл. 12, ал.4 от Наредбата за търговете, отменена 2003 г. Поради това, че този договор е произвел действие, ищецът не е могъл да придобие същия имот и на още едно основание - придобивна давност.

Въззивната инстанция е възприела изводите на първата инстанция и е препратила към тях на основание чл. 272 ГПК. Допълнително е изложила мотиви, че ако ищецът счита, че на ответника е продадена само движима вещ, то сградите биха били държавна собственост, за тях действа забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на имоти частна държавна и частна общинска собственост, а след 01.06.1996 г. с мораториум е спряно течението на давността. Същевременно, ако сградите не са придобити от ответника, то тогава пасивно материално правно легитимирана по иска би била държавата, а не ответника.

Съгласно разясненията на т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да бъде допуснато касационно обжалване на основание на чл. 280, ал. 1. т. 3 ГПК формулираният от касатора правен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретния спор, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да е от значение за точното прилагане на закона, разглеждането на въпроса следва да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване, съдебна практика, или за осъвременяването й предвид изменения в законодателството и обществените условия. За да е от значение за развитие на правото, въпросът следва да е свързан с прилагането на правна норма, която е непълна, неясни или има противоречиви правни норми, които разрешават по различен начин спорния въпрос, което налага да се създаде единна съдебна практика по прилагането им.

Поставените три въпроса, по които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК касаят приложението на чл. 30 и 35 ЗППДОП – продажбата чрез търг на обособена част по смисъла на пар.2 от ЗППДОП /отм/ от предприятие и на Наредбата за търговете, отменена 2003 г. По тези, вече отменени нормативни актове е създадена съдебна практика.

По първия въпрос, съдебната практика приема, че с договор за продажба на обособена част може да се прехвърля недвижим имот. Приложима е облекчената форма за действителност, предвидена в чл. 18 ЗС, съгласно чл. 16 НТ, отменена ДВ бр. 39/2001 г., но приложима към казуса, съгл. пар.13 от ПР на НТ /Решение № 140 от 29.05.2007 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2005 г., ГК, IV-А г. о./ От дефиницията на Обособена част в пар.2 ЗППДОП/отм/ по смисъла на чл. 35 ЗППДОбП (отм.) с решение от 2.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 637/2005 г., ТК, II о. е изведено правилото, че когато обособената част е недвижим имот, трябва той да е юридически и архитектурно обособен (или обособим) и да е в състояние самостоятелно да извършва стопанска дейност. По настоящото дело инсталациите и сградите съставляват функционална съвкупност, която извършва определен производствен процес – извличане на концентрат от рудата и тази функционална система е продадена като обособена част. За това, че предмет на договора по чл. 12, ал.4 от НТ /отм/ може да бъде недвижим имот, когато е част от функционалната свързаност на обособената част от предприятието, разбирано и като търговско дружество, съгл. пар.1 ЗППДОП /отм/ и че той удовлетворява изискването за форма е разяснено и в решение № 301 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г. о.

Поради наличие на съдебна практика по приложението на чл. 35 ЗППДОП /отм/ и относно възможният обхват на договора по чл. 12, ал.4 от НТ /отм/, и необходимата форма за действителност на този договор, с която съдебна практика първата инстанция се е съобразила, и която е възприета от въззивната иснстанция, не се допуска касационно обжалване по първия въпрос. Какво включва предмета на конкретен договор се преценява конкретно и по този въпрос не може да има обобщаване на съдебната практика. Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по първия въпрос.

Касаторът не е оспорил наличието на предпоставките за продажба на обособена част от „Е. М. ЕООД и това, че на неговия прехвърлител е било предоставено правото на стопанисване и управление върху прехвърлената „Микробиологична лаборатория“. Същата е актувана за държавна, като построена масивна през 1994 г. и е предоставена за стопанисване и управление на предприятие „Медет“ Панагюрище, преобразувано през 1997 г., с част от имуществото на което е създаденото „ЕКО Медет“ ЕООД, видно от приложения АДС и заповед за преобразуване от 1997 г. Има твърдения, че сградите не били включени в тръжната документация, но в заключението на СТЕ е посочено противното за първата процесна сграда. След сключване на договора от 20001 г., ищецът е декларирал сградите по ЗМДТ и твърди, че фактически ги е ползвал предвид установеното, че те и съоръженията са единна функционална система за извличане на концентрат от рудата. Тези твърдения потвърждават констатацията на СТЕ, а не я опровергават. С оглед изложеното и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът прилага служебно само императивна правна норма, съдът намира, че по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Посоченият втори въпрос не е повдигнат от касатора в хода на производствното и съдът не се е произнасял в мотивите по него. Затова по втория въпрос не се допуска касационен контрол.

Третият въпрос - „попада ли в обхвата на пар.2 ЗППДОП /отм/ продажбата на „микробологична инсталация“ като вид съоръжение и при липса на недвижими имоти в инвентаризационния опис“ е конкретен и по него не може да се обобщава съдебната практика или да се постановява задължителна съдебна практика.

Няма противоречие в съдебната практика относно това, че след включване на недвижим имот в капитала на търговско дружество той престава да е държавна или общинска собственост и по отношение на него може да тече придобивна давност, т. е. не се прилага забраната на чл. 86 ЗС. /решение № 6/25.04.2012 г. по гр. д.№ 2769/2008 г. І гр. о., и решение на ВКС № 976 от 17.03.2010 г. по гр. д.№ 2769 от 2008 г. на ВКС, І гр. о./ Мотиви, изложени от възивният съд относно забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти, предвидена в чл. 86 ЗС обаче не са решаващи за изхода от спора, а са изложени алтернативно като допълнителен аргумент. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол.

Твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата не съставлява основание за допускане. Ако се твърди противоречие със съдебната практика относно задължението на съда да анализира доказателствата и да формира самостоятелни изводи от тях, то съдът не констатира подобно противоречие при преглед на мотивите.

В обобщение не са налице наведените основания по чл.280, ал.1 т.3 и т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 1500 лв., изплатени по банков път.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260163/27.04.2021 г. по гр. д.№ 178/2021 г. на ОС-Пазарджик по касационна жалба, подадена от ЕТ“ВАС-ВЕС-МИК-В. Г. ЕИК 822008153.

Осъжда ЕТ“ВАС-ВЕС-МИК-В. Г. ЕИК 822008153. Да плати на +Електро-метал инженеринг“ ООД, ЕИК 112128293 деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 1500 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: