Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 1030 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. К. от гр. Кюстендил, [улица], срещу решение № 187/30.11.2022 г. по адм. д. № 236/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1910з-915/15.06.2022 г. на началника на РУ-Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил, в частта му, с която е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „ЧЗ“ /“Ч. З. /, кал. 40, с фабр. № 10219 и боеприпаси за него, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Моли да се отмени съдебното решение и обжалвания отказ и да се върне преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От събраните доказателства по делото се установява, че на касаторът се налага да борави с големи суми пари в брой, че често тези суми остават в него през нощта или през почивните дни, когато банките не работят. Сочи, че този факт е известен на обществеността в града, че често е обект на агресивно отношение и заплахи от страна на употребили алкохол клиенти на заведението, което стопанисва. Ответникът е наясно с тези обстоятелства, които не са опровергани в административното и съдебното производство, поради което е налице основателна причина да му бъде издадено исканото разрешение. Изводите на съда в обратния смисъл са необосновани и неправилни, несъответстващи на приложимия материален закон – чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление, гр. Кюстендил при ОД на МВР - Кюстендил, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на Кюстендилски административен съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано. Административният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства. Правилно е приложен материалния закон и не са налице фактически и правни основания за отмяна на решението. В тежест на лицето, подало заявлението за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, е да представи съответните доказателства в зависимост от конкретно посоченото от него основание, от които да е видно че действително е налице основателна причина за издаване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. В случая касаторът, в качеството му на физическо лице е подал заявление за продължаване на срока на издаденото му разрешение, като е посочил причина „самоотбрана“ във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Според ответника, този факт не установява необходимост от съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. В чл. 6, ал. 1, 2 и 3 от същия закон е въведено разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а във втората за нуждите на изпълняваното от него занятие. Законодателят изрично установява разлика между носене на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността, като трудова или търговска дейност - хипотеза, при която носенето на оръжието е за служебни, а не за граждански цели и в разрешението се издава на лице, извършващо охранителна дейност по смисъла на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/. Възможността за последващо ползване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Заявлението е за издаване на разрешително с гражданска цел, а изложените аргументи и ангажираните гласни доказателства, са за наличие на служебна такава, а именно частна охранителна дейност по чл. 2 от ЗЧОД. Тя се извършва по специален ред съгласно ЗЧОД и Наредба № 81213/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД. Органът не е задължен по закон при издадено разрешение, задължително да продължава срока му на действие. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност и законодателят е постановил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установява периодично според чл. 84 от ЗОБВВПИ на 5 години в разрешителен режим. Решението на органа е съобразено с обществения интерес и съответства на целта на закона. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че административният акт, в частта за отказ от издаване на разрешение за съхранение носене и употреба на късо огнестрелно оръжие е законосъобразен, обоснован и съответства на установената фактическа обстановка. Изводите на съда за правилно приложение на материалния закон съответстват на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, който предвижда, че разрешение не следва да бъде издавано на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели и колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съдът мотивирано е потвърдил изводите на органа, че търговската дейност на оспорващата страна сама по себе си не е основание за носене на огнестрелни оръжия. Генерирането на парични обороти, за които свидетелите не са посочили приблизителен обем, не е сред хипотезите на посочената норма. Обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят и защитникът му изтъкват потенциални заплахи, без да сочат конкретни факти. Лицето може да кандидатства по реда на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, когато оръжието е необходимо за охрана на собствеността му за служебни цели.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че със заявление рег. № 191000-8347/16.05.2022 г. Б. К. е поискал продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и дългоцевни огнестрелни оръжия (ДОО) за ловни цели. За да се произнесе административният орган е разгледал подаденото заявление и приложенията към него, като е постановил, че същото съдържа изискуемите съгласно чл.76, ал. 3 от ЗОБВВПИ данни, а именно: начин на придобиване - чрез закупуване, основателна причина за издаване на разрешението - за ловни цели и самоотбрана, видът, количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси: за ловни цели - 1 брой ДОО ловна пушка „Ескорт“, 1 брой ДОО ловна карабина „Б. М. и 1 брой късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „ЧЗ“ и боеприпаси за тях. Органът е преценил, че към заявлението са представени необходимите по чл. 76, ал. 4 от ЗОБВВПИ документи: декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, документ за платена такса, медицинско удостоверение, декларация по чл. 58, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗОБВВПИ, протокол за стрелба с огнестрелно оръжие и изразходвани боеприпаси № 1688/12.05.2022 г., удостоверение за годност на оръжие № 6769/12.05.2022 г. издадени от „Герой“ ЕООД – Кюстендил, копия от членска карта, ловен билет и удостоверение за подборно ловуване, както и мотивационно писмо от Б. К. от 25.05.2022 г., обосноваващи основателността на причината за продължаване на срока за разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и дългоцевни огнестрелно оръжия за ловни цели. Като основателна причина за късоцевното огнестрелно оръжие касаторът е изтъкнал обстоятелството, че е собственик на „Премиум клуб Фейм“, гр. Кюстендил, където всяка сутрин събира оборота, представляващ суми в големи размери. Тъй като не разполага с инкасо, оръжието му е необходимо с цел самоотбрана и защита от ситуации, които биха могли да застрашат безопасността му. Посочва, че като собственик на фирма за дърводобив „НИКОС 2022“ ЕООД оръжието му е необходимо с цел самозащита, охрана и безопасност. Като трети мотив сочи намерението си да открие фирма, занимаваща се с охранителна дейност и оръжието би допринесло за адекватно и безопасно изпълнение на тази дейност. От представените удостоверение от Национална следствена служба и справка за съдимост, органът е установил липса на данни за обвинения срещу касатора по неприключени наказателни производства, както и че не е осъждан за умишлени престъпления от общ характер. Органът е преценил и приложените заповед за извършване на проверки по подаденото заявление и издадените във връзка с нея докладни записки, подробно цитирани в процесното решение. Въз основа на изложеното, е преценил, че не са налице предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 1-10 от ЗОБВВПИ да не бъде издаден акт за продължаване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевни огнестрелни оръжия за ловни цели на Касапски. По отношение на заявеното продължаване на разрешението му за късоцевно огнестрелно оръжие, органът в хода на възложената със заповед № 1910з-816/17.05.2022 г. служебна проверка е установил наличието на отрицателна материална предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, обосноваваща постановяването на отказ от продължаване на разрешителното – а именно липсата на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на исканото разрешение. Органът е изложил подробни мотиви съобразно посочените от заявителя основания за удължаване на срока на разрешителното му за късоцевно оръжие. Преценил е, че посочената от Касапски в приложеното към заявлението мотивационно писмо първа основателна причина, че като собственик на „Премиум клуб Фейм“ всяка сутрин събира оборота и хипотетичната възможност при изпълняване на посочените дейности за извършване на престъпления спрямо него, не обосновават основателна причина за издаване на разрешението, и не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да притежава късоцевно оръжие за самоотбрана. Евентуалната опасност от престъпни посегателства не налага засилена охрана на живота и здравето на заявителя, посредством притежаване и използване на огнестрелно оръжие. Органът е приел, че по преписката заявителят не е доказал наличието на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността му. В тежест на заявителя е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по закон и посочените от него предпоставки за евентуална необходимост, не покриват законовите критерии за издаване на исканото разрешение. Органът е приел, че посоченият от Касапски втори мотив, че притежава фирма за занимаваща се с дърводобив и в рамките на изпълнението на тази дейност оръжието му е необходимо с цел самозащита, охрана и безопасност, също основателна причина за издаване на исканото разрешение и не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да притежава късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Евентуалната опасност от неприятни ситуации при осъществяване на дейности по дърводобив, не налага засилената охрана на живота и здравето на заявителя, посредством притежаване и използване на огнестрелно оръжие. Отново е прието, че посочените от касатора предпоставки за евентуална необходимост, не покриват законовите критерии за издаване на исканото разрешение и не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя. Административният орган се е позовал на общия принцип, че издаването на разрешенията е крайна мярка, целяща опазване на обществено значими блага, като в настоящия случай не е доказана нуждата от използването й. Заплахата от действия с такъв характер като сочените от заявителя, съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на вероятни, но несигурни събития би обезсмислило необходимостта като законов критерий, въведен за установяване на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. Според органа, това би довело до регистрационен, а не разрешителен режим. Относно изложения допълнителен мотив от касатора, че оръжието му е необходимо предвид намерението му да открие охранителна фирма, в процесното решение на началника на РУ Кюстендил се приема, че това обстоятелство не е причина за издаване на разрешение. Доколко посочените мотиви обуславят придобиване на късо оръжие за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, то същите представляват охранителни дейности по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД, каквито дейности се извършват само от лица притежаващи лиценз по чл. 40 от ЗЧОД, отговарящи на условията по чл. 41 от ЗЧОД. С оглед въведеното в чл. 6, ал. 1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед предназначението, субектите, които ги използват и техническата им характеристика, органът е приел, че в първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на опасност с източник на битието на заявителя, а във втората за нуждите на изпълняваното от него занятие. Поради това заявителят следва да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, като го реализира на друго основание и по друг нормативно определен ред – по ЗЧОД и Наредба № 8121з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД. Всяка от целите следва да бъде доказана самостоятелно в рамките на отделно административно производство, в противен случай се заобикаля законът. В конкретния казус е подадено заявление за издаване на разрешение за продължаване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с гражданска цел, а изложените аргументи са за наличие на служебна такава. По тези аргументи административният орган е отказал издаването на разрешение за късоцевно огнестрелно оръжие, искано от касатора.

Първоинстанционният съд е потвърдил така постановеното и е отхвърлил жалбата на Касапски срещу решението, в частта му по отношение отказа от продължаване на разрешението му за късоцевно огнестрелно оръжие. Съдът е приел, че с оглед данните по делото не се установява и доказва наличието на основателна причина, която да изисква законът и чиято тежест е вменена на заявителя. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност, служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това. По аргумент от чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да дава указания само за отстраняване на нередовности по заявлението, но не е длъжен да събира служебно доказателства за основателността му. Съдът е посочил, че липсват твърдения и доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя при подаване на заявлението, за да се направи и извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. След като няма данни за отправени заплахи за посегателства върху живота, здравето и имуществото на Касапски, както и доказателства за конкретно извършени действия от трети лица, застрашили неговата безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана с оглед бъдеща защита. Съдът е потвърдил извода на административния орган, че предотвратяването на потенциални посегателства върху имуществото му не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съдът е посочил, че с разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта, като критерий въведен в закона. Съдът е посочил, че наличието на законовите предпоставки е релевантно към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение, а в случая по отношение намерението на касатора да открие фирма за охранителна дейност, те не са налице, както законосъобразно е приел в мотивите си и административният орган.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания. В хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е материално законосъобразен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

В процесния случай се оспорва отказ от продължаване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Както правилно е постановил първоинстанционния съд, процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите предвидени в ЗОБВВПИ, се прилагат за всяко следващо отправено искане, включително за подновяването по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съгласно посочената разпоредба в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от: 1. документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а, и 2. удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие; 3. документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното. Според чл. 87, ал. 2 от ЗОБВВПИ, за получаване на удостоверението по ал. 1, т. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба или разрешение по чл. 81а, предоставя притежаваното от него оръжие на лицата по чл. 133 за извършване на технически преглед. Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83, а именно реда за издаване на първоначално разрешение.

Съответно в чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ е предвидено, че при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а, ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон, органът по ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. Според чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ, на която се е позовал и първоинстанционният съд, ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява. Съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на МВР, съответно началникът на РУ на МВР, служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Съобразно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението, а съгласно ал. 6 на чл. 83 от ЗОБВВПИ, отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ изчерпателно са предвидени хипотезите, при които не се издава разрешение за придобиване и/или съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях, относими и към процесния случай. Съгласно тази разпоредба, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: 1. което не е навършило 18 години; 1а. което няма завършено основно образование - когато то кандидатства за издаване на разрешение за придобиване; 2. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно; 3. за което е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 4. което страда от психическо разстройство; 5. което през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества; 8. спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие; 9. което не е преминало курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, в случаите, когато то кандидатства за издаване на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; 10. което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

В процесния случай органът след извършените служебно проверки за редовността на заявлението е установил наличие на хипотеза по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, основание за отказ от издаване на исканото продължаване на разрешителното за късоцевно оръжие и боеприпаси за него на касатора. Спорен по делото е въпросът за обосноваността на заявлението за продължаване срока на разрешителното за късоцевно оръжие с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на тази регламентация, е необходимо заявителят да е посочил първо някоя от визираните в т. 10 причини и на следващо място да е представил надлежни доказателства за нея. Освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, като посочи достатъчно факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая - за самоотбрана. По делото не се установява наличието на такива доказателства. Твърдяното основание не се доказва и от разпитаните по делото свидетели. Доказателства за реална, а не вероятна опасност за живота, здравето и имуществото му, касаторът не прилага нито пред органа, нито в хода на съдебното производство. Соченото в заявлението и в жалбата до съда, че спрямо него има заплахи и закани, не е подкрепено с доказателства. Както правилно приемат първоинстанционният съд и административният орган, обстоятелството, че касаторът извършва търговска дейност като притежател на заведение и фирма за дърводобив и по повод на тези дейности би могло да бъде обект на заплахи или опасност, не е достатъчно основание, нито доказателство за исканото разрешение. Исканото разрешително е на основание гражданска лична самозащита, като защитата по повод потенциална или реална търговска и/или охранителна дейност е обект на различна правна регулация по ЗЧОД. Тоест не се допуска смесване на основанията и процедурите за разрешителните за огнестрелни оръжия за гражданска и търговска дейност.

Що се отнася до доводите в касационната жалба, че за издаване на исканото разрешително не е необходимо опасността да е конкретна, а е достатъчно да е потенциална, следва да се посочи, че потенциалната опасност също следва да има своето обективно, а не хипотетично основание. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана. Касаторът не сочи такива конкретни факти и обстоятелства, които да навеждат на обоснован извод за съществуването на конкретна реална заплаха за неговата личност, здраве и имущество, налагаща носенето на късоцевно огнестрелно оръжие.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.

Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, е фактът, че на заявителя е издадено предходно разрешително за притежание на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В подаденото заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е отразено единствено, че оръжието ще се използва за самоохрана. Както в хода на административното производство, така и в съдебното производство заявителят не е представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него.

Неоснователни са доводите на касатора, че от административния орган и първоинстанционния съд, не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, като не са съобразени заплахите за посегателства върху личното и служебно имущество на заявителя. Няма данни за извършени посегателства срещу личността или личното имущество на заявителя към момента на подаване на процесното искане, които да обосновават продължаване срока на разрешителното за оръжие за лични цели. Опазването на имуществото, предмет на търговска дейност, е постижимо чрез други способи като охранителните дейности се разглеждат по друг ред.

Следва да се сподели изводът на съда и административния орган, че заплахата от негативни действия срещу личността и/или имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, актуална към датата на издаване на разрешителното за оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи, поради което актът на административния орган, с който му е отказано издаването на разрешение за късоцевно огнестрелно оръжие за самоохрана е законосъобразен. В аналогичен смисъл са решение № 341 от 12.01.2021 г. по адм. д. № 4334/2020г., VІІ отд. на ВАС, решение № 7018 от 12.07.2022 г. по адм. д. № 739/2022 г., VІІ отд. на ВАС.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187 от 30.11.2022 г. по адм. д. №236/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Б. К. да заплати на Районно управление – Кюстендил при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА