Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 1035 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на служител на длъжност "Инспектор контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД срещу решение № 7731 от 15.12.2022 г. по адм. д. № 7212/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отменена приложена от него на 12.02.2021г. принудителна административна мярка "преместване на паркирано МПС без знанието на неговия собственик" по отношение на лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] с водач Г. М..

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че от доказателствата по делото, както и от становището на жалбоподателя пред съда, е установено точното местоположение на паркираното в нарушение на ЗДвП МПС, на кръстовище. Излага доводи, че паркирането в зоната на кръстовище е забранено според чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, с което винаги се създава опасност за останалите участници в движението

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмен отговор. Заявява, че принудителна административна мярка е наложена за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, а не за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Основанието за налагане на мярката принудително преместване не трябва да е, че преместения автомобил е паркиран неправилно и в нарушение на ЗДвП, а че създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. По делото няма приети доказателства, че паркираният автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Претендира разноски по представен списък.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са основателни оплакванията на касатора за неправилната интерпретация на относимите факти и обстоятелства от решаващия съд, водеща до необоснованост на съдебния акт. От представените и приложени по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка, противно на приетото от решаващия съд, се установява, че на 12.02.21 г. л. а. „БМВ“ с Д. К. № [рег. номер] е бил паркиран от касатора на кръстовището /по смисъла на 6 т.8 от ДР на ЗДвП/, образувано от ул. „Бадемова гора” и ул. „Костенски водопад“ в гр. София. От писмените документи по делото се доказва, че с извършеното паркиране на МПС в зоната на кръстовището се създава опасност за движението, тъй като е затруднено преминаването през кръстовището - ограничава се видимостта при подхода на автомобили, желаещи да направят завой от ул. „Бадемова гора” и от ул. „Костенски водопад“. Следователно, паркираното МПС е на място (кръстовище), където създава опасност за другите участници в движението, като престоят и паркирането на това място са забранени, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Доказателствата по делото са достатъчни да обуславят този извод. Съдържанието на констативния протокол от 10.02.21 г. не е оспорено от ответника по касация като първоинстанционен жалбоподател по това дело, като от него не са направени и възражения касателно конкретното място на паркиране на процесното МПС.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Принудителна административна мярка - принудително преместване на ППС, без знанието на собственика или упълномощения от него водач, е наложена затова, че на 12.02.2021 г. около 15,25 ч. в гр.София, на ул „Костенски водопад” кръстовище с ул.“Бадемова гора“, Г. М. е паркирал лек автомобил [Марка], с peг. № [рег. номер], в нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. Нарушението е описано в констативен протокол № 86/104 от 12.02.2021г., съставен от М. С., инспектор „Контрол паркиране“. От приложеният Констативен протокол от 12.02.2021г. се установява, че принудителната административна мярка е наложена за извършено паркиране в нарушение и с посочено правно основание - чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С мярката, на 12.02.2021 г. е разпоредено принудително преместване на МПС, паркирано в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на ул „Костенски водопад” кръстовище с ул.“Бадемова гора“. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забранява престой и паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че органът не е изпълнил доказателствената си задача по чл.170, ал.1 АПК да установи фактическите основания за прилагане на мярката, че превозното средство е паркирано в хипотезите на чл.171, ал,1, т.5 ЗДвП, в случая, че е създавало опасност за движението. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, не се установява, включително и от приложения снимков материал, че превозното средство е създавало опасност или е правело невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приел, че от приложения снимков материал не може да се установи, че автомобила е паркиран на кръстовище, тъй като снимките на л.61 до л.64 от адм. д. 3208/2021г. са в близък план на автомобила, сниман откъм задния му регистрационен номер и не може да се установи мястото, на което е паркиран и най-вече - дали това е кръстовище. Снимковия материал на л.65 и 66 от адм. д. 3208/2021 г. установява паркирани над 11 автомобила в района на кръстовището, като 7 от тях са паркирани на мястото, посочено в схемата към констативния протокол на л.59 от адм. д.3208/21г. като място на паркиране на процесния автомобил. Тази схема установява, че по начина, по който е паркиран автомобила, съществува достатьчно място за преминаване на други МПС и пешеходци. Нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП не предполага автоматично наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП за прилагане на мярката.

Съдът е приел, че не е налице втората хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП за прилагане на мярката, а именно когато паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението Според 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, „участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Събраните доказателства не обосновават извод, че така паркирания лек автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което не е доказана хипотезата на чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП. Нарушаването на правилата за движение по пътищата, в това число и за паркиране, не означава непременно създаване на опасност за останалите участници в движението или невъзможност за тяхното преминаване. Това е предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, но не непременно и за засягане правото му на неприкосновеност върху собствеността. Противното би означавало, всяко нарушение на правилата за движение по пътищата да дава правно основание на службите за контрол да прилагат принудителната административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик. Не такава е обаче целта на закона, в който ясно са предвидени две хипотези - създава опасност за другите участници в движението или прави невъзможно тяхното преминаване.

Решението е правилно.

Съгласно записаната в констативния протокол разпоредба на чл. 98, ал. 1, т 1. от ЗДвП, която е указателна за констатацията на инспектора приложил мярката, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Не е спорно, че в случая мястото не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, не твърди и не се установява, че е прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, спорен е въпроса дали е създавало опасност за другите участници в движението. За да е налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП следва да е доказано, че моторното превозно средство е създавало опасност за движението.

Основателни са доводите в касационната жалба, че на констативния протокол има скица, на която е обозначено местоположението на паркирания автомобил в кръстовището, но това не води до извод за незаконосъобразност на съдебното решение.

При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел, че опасността не е абстрактна, е достатъчно ясна и конкретна, ограничаваща видимостта при подхода на автомобили, желаещи да направят завой и от ул. "Бадемова гора" и от ул. "Костенски водопод". Такива мотиви не са записани в констативния протокол за да установи какво е имал предвид органа, въпреки, че мярката не е писмена, а се осъществява чрез действие, не се е твърдяло и при първоначалното разглеждане на на делото от административния съд. При първоначалното разглеждане на делото пред административния съд, органът не е ангажирал доказателства за твърденията, че автомобилът е създавал опасност за участниците в движението и не е посочил конкретните обстоятелства при които автомобилът е създавал опасност за участниците в движението. Освен това записания в протокола чл. 98, ал. 1, т 1. от ЗДвП предвижда създаване на опасност или пречка за движението и не е посочено коя от хипотезите органът е имал предвид. Правилно съдът е приел, че от представените снимки не се доказва, че автомобилът е създавал опасност за участниците в движението, поради което и правилно е отменена принудителната административна мярка. Действително от скицата към констативния протокол и от двете снимки, които са направени в далечен план може да се установи местоположението на автомобила, но не е изяснено каква е посоката на движение по улиците "Бадемова гора" и от ул. "Костенски водопод" за да се направи извод, че автомобилът е създавал опасност за участниците в движението при завой в определена посока. Както е посочил съдът от снимковия материал се установява установява, че паркирани над 11 автомобила в района на кръстовището, като 7 от тях са паркирани на мястото, посочено в схемата към констативния протокол, поради което не е доказано, че за разлика от тях процесният автомобил е създавал опасност за движението. Като не е изяснил механизма по който автомобилът е създавал опасност за движението, органът не е доказал предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Не е достатъчно в нарушение на закона автомобилът да е паркиран на кръстовище, в което в случая е видно, че включва и ул. "Нишава" и е със широка площ, следва да се докаже, че начинът по който е паркиран автомобилът е създавал опасност за движението.

При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, поради което оплакването на касатора, свързано с недопуснатите за разпит свидетели е неоснователно.

Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, за изплащането на която са представени доказателства.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7731 от 15.12.2022 г. по адм. д. № 7212/2022 г. на Административен съд София - град.

О. Ц. за градска мобилност да заплати на Г. М. разноски по делото в размер 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА