Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 1060 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Е. М., с настоящ адрес в [населено място ] затвор, чрез процесуалния му представител адв. Ю., против решение № 7207/29.11.2022 г. по адм. дело № 3467/2022 г. на Административен съд София-град. С решението е отхвърлен иска на лицето срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията /[Фирма 1]/ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за периода от 01.03.2022г. до 08.04.2022г. за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служител на ответника по изготвяне на доклад от ИСДВР по НЧХД№1036/2022г. на СГС, НО, ведно със законната лихва. В касационната жалба лицето твърди наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се явява, но не се представлява. В хода на устните състезания посочва, че ако не е била налице административна дейност, а друг вид, то делото следва да се изпрати на компетентния за това орган или съд, който да разгледа иска.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция Изпълнение на наказанията представя писмен отговор и становище, с които оспорва касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание не се представлява и не навежда допълнителни аргументи.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна, по следните съображения:
Административен съд София град е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за периода от 01.03.2022г. до 08.04.2022г. за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служител на ответника по изготвяне на доклад от ИСДВР по НЧХД №1036/2022г. на СГС, НО, ведно със законната лихва върху вземането.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетелят М. Ц., пребивавал съвместно с ищеца в една килия през процесния период. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.
Съдът е достигнал до извод за неоснователност на претенцията на ищеца, тъй като не е било налице незаконосъобразно административно действие на административен орган. Дейността по изготвяне на доклада за целите на процедура по чл. 70 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода не е административна и няма самостоятелно значение, тъй като докладът по чл. 155 ЗИНЗС и индивидуалният план по чл. 156 ЗИНЗС са само част от доказателствата, които се събират в производството за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Информация за поправянето на л. св. могат да се съдържат във всички други източници (чл. 439а, ал. 2 ЗИНЗС), като на преценка подлежи цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието (чл. 439а, ал. 3 ЗИНЗС). Не е бил налице и индивидуален административен акт, който е засегнал незаконосъобразно права на ищеца и да е бил отменен по съдебен ред и който да е във връзка с твърдените неимуществени вреди, настъпили за лицето.
Съдът е приел и че докладът на ИСДВР не е единственият източник на информация за поведението на лишения от свобода, поради което няма твърдяното от ищеца значение за изхода на производството за условно предсрочно освобождаване и не може да доведе до причиняване на неимуществени вреди от характера на посочените в исковата молба.
Отделно от това, съдът е приел, че липсва и твърдяната причинни-следствена връзка между вредите и каквато и да била друга дейност или актове на затворническата администрация.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване.
Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти и обстоятелства. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за не основателност на иска е в съответствие с фактически установеното.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди е необходимо да са налице три кумулативни предпоставки незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред /съответно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган/, наличие на вреди за лицето и пряка причинно-следствена връзка между възникналите вреди и административния акт, от чието действие те са възникнали. За квалифицирането на едно действие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено изпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, в нарушение на негово нормативно установено задължение. В настоящия случай липсват две от трите предпоставки за основателност на иска, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявения пред него иск.
Искът, съобразно изложеното пред касационната инстанция от Милев не следва да се препраща на друг компетентен орган или съд, защото производството пред АССГ е било допустимо и именно това е бил компетентния съдебен орган да разгледа спор от категорията на настоящия. По изложените съображения, съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева по чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7207/29.11.2022 г. по адм. дело № 3467/2022 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Е. М., [ЕГН] да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА
/п/ ЮЛИЯН КИРОВ