Решение №2875/11.03.2024 по адм. д. №1013/2023 на ВАС, II о., докладвано от съдия Мартин Аврамов

РЕШЕНИЕ № 2875 София, 11.03.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: М. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 1013/2023 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. от гр. Асеновград срещу Решение № 2404/16.12.2022 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1501/2022 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № А-971 от 12.05.2022 г. на кмета на О. А. нареждаща премахването на строеж: „Павилион за топли и пресни закуски“ - поставен в поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.535.114 по КК на гр. Асеновград, област Пловдив, [улица], публична общинска собственост, с НТП „за второстепенна улица“, с приблизителни размери: ширина и дълбочина от 5,40м/3,10м, височина от 2,50м до стрехата, ведно с фасади с козирка, облечени с еталбонд, ведно с остъклените стени, ведно с бетоновата основа с дебелина от 15-20 см и положен теракот, ведно с направена отводнителна система, отдушник и осветление, като незаконен – изграден без одобрени строителни книжа.

Ответникът – кметът на О. А. е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният касационен довод, че павилионът не представлява „строеж“, а „преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

а. Съдебно-техническата експертиза е изследвала конкретните технически параметри и технология на изграждане на обекта, които обосновават констатацията, че той е изпълнен в отклонение от одобрения конструктивен проект от 2001 г. за „Преместваем навес – метална конструкция пред съществуващ търговски обект“ по отношение на конструкцията.

Павилионът е свързан с терена чрез излети единични бетонови фундаменти под колоните и изпълнен бетонов цокъл от 18 см. Стоманената конструкция няма конструктивна самостоятелност. Стоманените греди са замонолитени чрез планки в бетонови елементи от жилищната сграда – еркер и тераса; така конструкцията е свързана със сградата, като създава върху нея допълнително натоварване и в този смисъл павилионът „изменя обекта, върху който е поставен“. При евентуално преместване, за конструкцията не е осигурена самостоятелна пространствена неизменчивост – тя ще изгуби своята индивидуализация при опита да бъде преместена.

б. В контекста на фактическите установявания (представени в обобщен и типизиран вид по-горе), правните изводи на съда, че обектът е „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ (каквото е и крайното становище на експерта според техническите характеристики на павилиона), почиват на правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Обектът е изграден в различие от одобреното през 2001 г. разрешение за поставяне. Като резултат от отклоненията от параметрите на разрешителното, фактически е реализиран обект, който по изпълнението си е придобил качествените белези на „строеж“. Този извод се аргументира, от една страна, с начина на свързването му със земята (който не отговаря на дефиницията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ във връзка с възможността за временно закрепване върху терена с отнемане на повърхностния слой, чрез конструктивен елемент, неразделна част от преместваемия обект), а от друга – с образуваното единство с жилищната сграда.

Конструктивно павилионът е изграден по начин, изключващ възможността да бъде „преместен“ в пространството и/или да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение, т. е. той не би запазил индивидуализацията си, която е характерна черта на преместваемите обекти. Дори само на това основание обектът не попада в категорията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

2. Доколкото на място е изграден обект с признаци, различаващи го от разрешения през 2001 г. и по същество променящи квалификацията за неговия вид, в производството по чл. 225а ЗУТ администрацията не е била обвързана при решаването на случая от наличието на влязъл в сила и позитивен за оспорващия административен акт за поставяне на преместваем обект.

3. Противно на възражението на касатора, не е налице неяснота относно обекта, подлежащ на премахване.

а. Констативният и административният актове описват строежа (словоупотребата в заповедта, че павилионът е „поставен“, е израз на непрецизност в терминологията) по местонахождение, размери, начин на закрепване към терена, както и с допълнителни външни и вътрешни елементи, позволяващи еднозначната му индивидуализация. Положителен отговор за съответствието на строежа по заповедта със съществуващия на място е даден и от СТЕ. Вещото лице е констатирало незначителни разлики в размерите в план по няколко сантиметра, които не компрометират достоверността на установяванията на администрацията, нито накърняват идентификацията на обекта. Съмнение не е възникнало в експерта и по въпроса за отграничаването на павилиона - предмет на акта, от функционално свързаното с него помещение от сградата (което е извън обхвата на заповедта).

б. Следователно разпоредителната част на заповедта не страда от порок, обуславящ отмяната на акта. Очертаният предмет на възложеното на адресата задължение е съобразен с дължимото по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК като предпоставка за обективната изпълняемост на заповедта – чл. 267 и чл. 268, т. 1 АПК.

4. Липсата на разрешение за строеж, изискуемо на общо основание – чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ, определя обекта като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от закона. С оглед на констатацията за изграждането му след пределния срок по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, павилионът по хипотеза не би могъл да се ползва и от статуса на търпим строеж. Затова премахването му е наредено материално законосъобразно, а потвърждаващото заповедта съдебно решение е правилно.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2404/16.12.2022 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1501/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Дело
  • Мартин Аврамов - докладчик
  • Таня Радкова - председател
  • Радостин Радков - член
Дело: 1013/2023
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Второ отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...