ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НАСЕЛЕНОТО МЯСТО ЗЗД ИЗТЪРПЯВАНЕ НАКАЗАНИЕТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ

Чл. 48, ал. 5 НК

Чл. 362, ал. 1, т. 3 НПК

Чл. 373, ал. 1 и 2 НПК

Чл. 145 ЗИН

Главният прокурор на НРБ е предложил Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, да издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпросите:

1) Кой следва да определя населеното място за изтърпяване на наказанието задължително заселване.

2) Ако това следва да направи съдът с присъдата по делото, може ли определеното населено място да бъде изменявано, от кой съд, на какво основание и по какъв ред.

Прокурорът даде заключение, че мястото, където ще се изтърпява наказанието задължително заселване, следва да се определи от съда с присъдата, а изменяването му да става от съда, постановил присъдата по реда на чл. 373 НПК.

Върховният съд на НРБ, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази:

1. Наказанието задължително заселване представлява установяване на осъдения в досегашното му местоживеене или на друго определено място за срок от една до три години, а при опасен рецидив до пет години. То е предвидено като самостоятелно, кумулативно или алтернативно наказание. По отношение на бременни жени, на майки с малолетни деца и на бащи, когато само те упражняват родителски права спрямо малолетно дете, задължителното заселване може да се постанови само по досегашното им местоживеене.

Правилното определяне на населеното място за изпълнение на наказанието задължително заселване без лишаване от свобода извън случаите по чл. 48, ал. 5 НК има съществено значение за неговата ефективност с оглед постигане на целите, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, това определяне на населеното място, където ще се изтърпи задължителното заселване, е въпрос от съществото на делото и се решава с присъда на съда. При определяне на едно...