Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3801

София, 31.07. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8.05.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4392/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Н. Д. К. срещу въззивно решение № 242/28.06.2023 г. по в. гр. д. № 310 /2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за осъждане на „И. “ ЕООД да предаде на ищцата недвижим имот.

Ответникът по касационната жалба „И. “ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Искът е основан на твърдения, че договорът за наем е прекратен с едностранно изявление, но след две покани ответникът не е върнал имота.

В хода на първоинстанционното производство ищцата е направила изявление, че със съставен от нотариус констативен протокол ответникът е предал на ищеца ключовете на имота, предмет на исковото производство, т. е. по същество е върнато държането на имота и прекратен договорът за наем.

Районният. съд е приел твърденият факт за връщане на имота за безспорен. От правна страна е приел, че т. к. до приключване на производството задължението по чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на вещта след прекратяване на договора е изпълнено, на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да отчете този факт и да отхвърли иска.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:...