О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806 [населено място], 17.10.2023г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2186/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Металик – И. М. – Е. М. и по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуални представители, против Решение № 326 от 18.05.2022 г. по в. т. д. № 506/21г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260219 от 05.02.2021г. по т. д. № 2528/2018г. на Софийски градски съд, с което ЕТ „Металик – И. М. – Е. М. /в качеството му на правоприемник на ЕТ „Металик – И. М. / е осъден да заплати на ДАБ при МС сумата от 47 161,99 лв., представляваща платено без основание възнаграждение във връзка с Договор № ФУМИ УС-2248 от 16.11.2016г. с предмет: Проектиране и строителство на котелно помещение, топлопреносна мрежа и вътрешна ОВ инсталация на корпуси 1, 2 и 3 в регионално – приемателен център – [населено място] за СМР, които не са изпълнени, конкретно посочени, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2018г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 47 161, 99 лв. до 94 538, 07 лв. за останалите платени СМР. Със същото решение е отхвърлен искът на ДАБ при МС срещу „ГИД - Г Консулт“ ЕООД за заплащане на сумата от 94 538,07 лв., представляваща заплатено от ДАБ при МС на ЕТ „Металик – И. М. по Договор № ФУМИ УС-2248 от 16.11.2016г. за неизпълнени СМР, за които ответникът по този иск е отговарял в качеството си на лице, осъществяващо строителния надзор на строежа.
Касаторът ЕТ „Металик – И. М. – Е. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдена осъдителната част на първоинстанционния съдебен акт за сумата от 47 161, 99 лв., а ДАБ при МС го обжалва в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция, с което искът му срещу ЕТ „Металик – И. М. – Е. М. е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 47 161, 99 лв. до пълния предявен размер от 94 538, 07 лв., както и в частта, с която е отхвърлен изцяло искът му срещу „ГИД - Г Консулт“ ЕООД за заплащане на сумата от 94 538, 07 лв.
В касационната жалба на ЕТ „Металик – И. М. – Е. М. се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси, обосноваващи застъпеното от касатора твърдение, че въззивното решение е постановено в разрез с практиката на ВКС, а единствено се сочи, че същото противоречи на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. на ОСГК на ВС. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обоснована с довода, че е допуснато нарушение на основни съдопроизводствени правила, довело до потвърждаване на допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения.
Ответникът по касационната жалба ДАБ при МС в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство.
Ответникът - „ГИД - Г Консулт“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.
В касационната жалба на ДАБ при МС се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски.
Допускането на касационното обжалване този касатор обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:
По въпроса за задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове акта си със събраните по делото доказателства, са формулирани въпросите:
1. „Какъв е предметът на договора, сключен между ДАБ при МС и „ГИД Г Консулт“ ЕООД и в какво се изразява договорната отговорност на втория ответник; защо е приел, че „ГИД - Г Консулт“ ЕООД не е осъществявало функции на инвеститорски контрол (както твърди ДАБ при МС), както и че страните са договорили солидарна отговорност на „ГИД - Г Консулт“ ЕООД по отношение на неизпълнените функции на инвеститорски контрол; в какво се изразява ролята на „ГИД - Г Консулт“ ЕООД и защо съдът приема, че отговорността на дружеството се ограничава единствено и само до отговорност за функциите му като строителен надзор ?“;
2. „Защо е отхвърлена претенцията на ищеца ДАБ при МС за разликата над присъдените 47 161, 99 лв. до пълния предявен размер 94 538, 07 лв. По отношение на тази част от исковата претенция въззивното решение не съдържа никакви мотиви, няма дори препращане към мотивите на първоинстанционния съд ?“;
3. „Защо е отхвърлена претенцията на ДАБ при МС за сумата от 18 275, 61 лв., представляваща, съгласно приетото заключение на СТЕ, стойността на липсващи елементи, които са заменени с такива от същия вид, но с различни и влияещи върху ефективността на работата на системата елементи ?“;
4. „Дали неизлагането на конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства нарушава изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт ?“.
По тези въпроси се сочи наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с твърдението, че приетото от въззивния съд противоречи на ППВС № 1 от 13.07.1953 г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и на практиката на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/ 2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 94 от 28.03.2014г. по гр. д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, II т. о.; Решение № 344 от 21.09.2012г. по гр. д. № 862/2011г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 127 от 05.04.2011г. по гр. д. № 1321/2009г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 554 от 08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 194 от 18.06.2013г. по гр. д. № 1100/2012г. на ВКС, IV г. о.
5. „Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи ?“.
По този въпрос се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл. 280, ал.2 ГПК, с мотива, че поради допуснатото нарушение на съществени процесуални принципи, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение. По допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са посочени за относими: Решение № 120 от 04.04.2013г. по гр. д. № 964/2012г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 99 от 22.06.2015г. по гр. д. № 6817/2014г. на ВКС, I г. о.; Решение № 324 от 16.10.2013г. по гр. д. № 1272/2012г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 25 от 30.03.2017г. по гр. д. № 2389/2016г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 154 от 31.08.2012г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, I г. о.
По въпроса за прилагане правилата за тълкуване на действителната воля на страните, е формулиран следният обуславящ, според касатора, изхода на спора правен въпрос:
6. „Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора и може ли чрез тълкуване да се измени сключения договор ?“;
По този правен въпрос се твърди, че е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с наличието на безпротиворечива практика на ВКС, намерила израз в Решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 167 от 26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 157 от 30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 220 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 159 от 17.10.2014 г. по т. д. № 3605/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, г. о.; Решение № 100 от 10.08.2015 г. по т. д. № 1191/2014 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 137 от 25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ВКС, II т. о.
По отношение възникването на солидарно задължение на ответника „ГИД - Г Консулт“ ЕООД е формулиран въпросът:
7. „Необходимо ли е изрично поемане на задължение за солидарна отговорност в договора; може ли солидарна отговорност за неизпълнение на договор за СМР да възникне по силата на договор с лицето, което осъществява контрол върху качеството на изпълнението ?“
По този въпрос отново се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с Решение № 584 от 17.07.2008 г. по т. д. № 227/2008 г. на ВКС, II т. о.
8. „Относно отговорността, която носи лицето, комуто са възложени контролни функции по отношение на изпълнението и възможно ли е солидарната отговорност на това лице да възникне въз основа на отделен договор, както и как се упражнява правото на иск срещу това лице ?“
По тези въпроси се твърди, че липсва формирана практика на ВКС, с оглед на което се претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По отношение на това, дали замяната на уговорените материали /елементи/ оборудване с други такива, различни по вид и характеристики, може да се приеме за изпълнение без възложителят да е бил уведомен и без да е дал съгласието си за това и дали представлява количествено или некачествено изпълнение, са формулирани следните въпроси:
9. „Дължи ли изпълнителят по договор за възлагане на СМР да уведоми възложителя при подмяна на материали /елементи/ оборудване с други такива, различни по вид и характеристики и с различен капацитет и следва ли възложителят изрично да се съгласи за тази промяна ?“;
10. „Дали замяната на уговорените материали /елементи/ оборудване с други такива, различни по вид и характеристики, представлява количествено неизпълнение или некачествено изпълнение ?“
По тези правни въпроси се твърди, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с аргумента, че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба ЕТ „Металик – И. М. – Е. М. , в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че касационно обжалване не следва да бъде допускано, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции.
Ответникът - „ГИД - Г Консулт“ ЕООД, в законоустановения срок представя отговор със становище за недоказаност на основанията по приложното поле на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на производството пред Софийски градски съд е предявен от ДАБ при МС срещу ЕТ „Металик - И. М. - Е. М. (като правоприемник на първоначалния ответник ЕТ „Металик -И. М. ) и срещу „ГИД - Г Консулт“ ЕООД иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 94 538, 07 лв., представляваща платено от ДАБ при МС на ЕТ „Металик - И. М. възнаграждение за СМР по Договор за възлагане на обществена поръчка № ФУМИ УС-2248 от 16.11.2016 г. с предмет: Проектиране и строителство на котелно помещение, топлопреносна мрежа и вътрешна ОВ инсталация на корпуси 1, 2 и 3 в регионално-приемателен център - [населено място] за СМР, за които ищецът твърди, че изобщо не са били извършени или са извършени в обем, по-малък от заплатения, за което вторият ответник „ГИД - Г Консулт“ ЕООД отговаря по силата на сключен с ищеца договор № ФУМИ УС-2249 от 16.11.2016г. за осъществяване на инвеститорски контрол и на основание чл. 168, ал. 7 ЗУТ.
Предявеният иск е квалифициран от първоинстанционния съд по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, която правна квалификация е споделена и от въззивната инстанция.
Въззивният съд е формирал изводите си след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза, назначена в производство пред първата инстанция. За безспорен е приет фактът, че на 16.11.2016г., в [населено място], след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, между ДАБ при МС, от една страна като възложител, и ЕТ „Металик-И. М. понастоящем ЕТ „Металик - И. М. Е. М. ), от друга страна като изпълнител, е сключен Договор № ФУМИ УС-2248/ 16.11.2016г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране и строителство на котелно помещение, топлопреносна мрежа и вътрешна ОВ инсталация в корпуси 1, 2 и 3 в Регионално-приемателен център - [населено място] (РПЦ - Харманли)“ (договор за инженеринг); общата стойност на възложената с договора работа е в размер на 823 360 лв. без ДДС или 988 032 лв. с ДДС; на същата дата - 16.11.2016 г. в [населено място] бил сключен и договор № ФУМИ УС- 2249/16.11.2016г. между ДАБ при МС, от една страна като възложител, и „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, от друга страна като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши: „Упражняване на независим строителен надзор, оценяване съответствието на инвестиционен проект и изпълнение на функциите на инвеститорски контрол за обект „Проектиране и строителство на котелно помещение, топлопреносна мрежа и вътрешна ОВ инсталация в корпуси 1, 2 и 3 в РПЦ - Харманли, чието проектиране и изпълнение е било възложено с горепосочения договор № ФУМИ УС-2248/16.11.2016г., като извърши следното: 1. Да упражнява строителен надзор по време на строителството, в т. ч. изготвяне на окончателен доклад до възложителя, и въвеждане на строежа в експлоатация; 2. Да упражнява контрол по спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд; 3. Да състави технически паспорт на строежа; 4. Да осъществява инвеститорски контрол, като упражнява контрол на количествата, качеството и съответствието на СМР и влаганите материали с договорите за изпълнение на строителството, в съответствие с одобрения проект и количествено-стойностни сметки. Било предвидено, че дейностите по договора ще бъдат изпълнявани при спазване изискванията на възложителя, заложени в техническа спецификация, техническото и ценовото предложение, представляващи неразделна част от договора. Акцентирано е на задълженията на изпълнителя „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, осъществявайки инвеститорски контрол на процесния обект, да измерва, проверява и приема количеството на действително изпълнените натурални видове СМР, подлежащи на разплащане; да извършва контрол върху количеството и качеството на изпълняваните СМР на обекта, включително на влаганите материали в строителството; да следи за точното отчитане на количествата и видовете на изпълнените СМР за обекта; да проверява, коригира и подписва представените от строителя протоколи за действително изпълнените натурални видове СМР, подлежащи на разплащане и подробни количествени сметки съм тях, съобразно договора за строителство, както и на обективираното в чл.15, т.4 от договора съгласие да носи солидарна отговорност с изпълнителя на СМР при последващо установяване на разминавания между реално извършени СМР и отчетените/ актувани такива.
Въззивният съд е приел за установено, че строителството на обекта започнало на 29.11.2016г. с подписването на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа за обекта, като по време на строителството, в периода 08.12.2016г. - 12.12. 2016г. били съставени 16 бр. актове образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, както и протокол акт обр. 19/ 14.12. 2016 г. за извършени натурални видове СМР на обща стойност 811 360 лв. без ДДС или 973 632 лв. с ДДС, като в стойността на СМР по протокол обр. 19 били включени и 73 760 лв. за непредвидени СМР (10 %), съгласно ценовото предложение на ЕТ „Металик-И. М. . На 14.12.2016г. бил изготвен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (образец 15), съставен между представители на възложителя, изпълнителя (строител), проектанта и консултанта (строителния надзор). С акта било констатирано, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите, условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Със същия акт било извършено предаване на строежа от строителя на възложителя, а за изпълненото строителство бил съставен и окончателен доклад от 01.03.2017 г. от „ГИД - Г Консулт“ ЕООД. ДАБ при МС заплатил на изпълнителя ЕТ „Металик-И. М. (понастоящем ЕТ „Металик-И. М. Е. М. ) уговорената в договора № ФУМИ УС-2248/16.11.2016 г. цена в пълен размер, както следва: сумата от 10 800 лв. по фактура № 3438/21.11.2016 г. за извършени проектантски работи, платена на 02.12.2016 г. и сумата от 977 232 лв. по фактура № 3558/15.03.2017 г. за извършени СМР и авторски надзор, платена на 03.04.2017 г.
Установено е също така, че по повод извършена от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) на ДАБ при МС финансова инспекция за проверка законосъобразността на процедурата по възлагане на обществената поръчка и разходването на средствата по сключения договор, било констатирано, че част от актуваните като изпълнени СМР на обекта не са реално изпълнени, т. е. изпълнителят ЕТ „Металик-И. М. Е. М. е актувал и получил плащане, но не е изпълнил реално или е актувал по цени, по-високи от ценовото му предложение, следните СМР по обобщени показатели: 1. По част Архитектурна и част ОВК - ремонт на сграда-котелно: не са извършени доставки и СМР, съответно са надплатени суми в общ размер от 22 770, 11 лв. без ДДС; 2. По част Вътрешна ОВ инсталация корпус 1, 2 и 3: не са извършени доставки и СМР, съответно са надплатени суми в общ размер от 24 928, 43 лв. без ДДС; 3. По част Топлопреносна мрежа за корпуси 1, 2 и 3 и халета 9, 10 и 11: не са извършени доставки и СМР, съответно са надплатени суми в общ размер от 31 083, 19 лв. без ДДС.
Като спорен между страните от фактическа страна въззивният съд е очертал въпроса дали е налице несъответствие между действително изпълнените от изпълнителя СМР и отчетените и заплатени СМР и тези, които са актувани по цени по-високи от ценовото предложение, и ако е налице такава разлика - какъв е нейният размер. След кредитиране заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор не е изпълнен в уговорения обем СМР поради промяна на инвестиционното намерение на възложителя в хода на строежа, тъй като първоначално проектът по част ОВ е предвиждал захранване на външни подземни топлопроводи от новоизградената котелна инсталация до седем съществуващи сгради - корпуси 1, 2 и 3, халета 9, 10 и 11 и сграда на администрацията, като договорът между страните е сключен преди тази промяна. Актът обр.19 от 14.12.2016 г., въз основа на който е извършено плащането на възнаграждението от възложителя на строителя, бил съставен съобразно КСС към договора преди изменение на инвестиционното намерение, а след изменението на същото била коригирана само КСС за подобект „Топлопреносна мрежа“, но не и останалите подобекти, макар и част от елементите им също да са се явили безпредметни. Вещите лица са установили неизпълнени или изпълнени в по-малък обем от договореното СМР по части Архитектурна, ОВК, ОВК - корпус 1, „Топлопреносна мрежа - корпуси 1, 2 и 3 и халета 9, 10 и 11, съответно посочени, и които не са включени в съставения акт обр. 12 от 12.12.2016 г., респективно не може да се приеме, че са извършени. Според експертното заключение липсващите елементи касаят в по-голямата си част промяната в инвестиционното намерение, поради отпадането на първоначалното намерение за захранване на повече сгради, като неизпълнените елементи са станали безпредметни, а някои от тях и невъзможни за изпълнение, поради липсата на съответния клон на отоплителната инсталация. По отношение на констатираната липса на уговорените по вид баланс вентили, водни филтри и байпасен възвратен винтил по част Вътрешна ОВ инсталация в корпус 1, вещите лица установили, че не са монтирани уговорените като характеристики видове елементи, като са поставени такива с други характеристики от същия вид, които са с различен капацитет, и макар да обезпечават функционирането на системата по предназначение, влияят върху качеството й на работа, без да я препятстват или правят негодна, като посочените работи не се явяват „скрити“ по смисъла на ЗУТ. За сменените с различни от заложените елементи, ищецът платил общо сумата от 18 275, 61 лв. Въз основа на експертното заключение е прието, че при съпоставката на платените, съобразно акта образец 19 от 14.12.2016г. и реално изпълнените елементи, се установява разлика в стойностите от 65 437, 60 лв., от които стойността на неизпълнените изобщо или изпълнени в по-малък от заплатения обем/ количество елементи и СМР е 47 161, 99 лв., а 18 275, 61 лв. е стойността на липсващи елементи, които са заменени с такива от същия вид, но с различни и влияещи върху ефективността на работата на системата елементи.
За неоснователни са счетени от въззивния съд направените от ЕТ „Металик - И. М. - Е. М. възражения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на жалбоподателя и постановяване на решение при неизяснена в пълен обем фактическа обстановка. По първото от възраженията - че Софийски градски съд не е взел предвид молбата на жалбоподателя, към която били приложени статии за палежи в процесния обект, въззивният съд е посочил, че същата е подадена след провеждане на последното съдебно заседание по делото на 12.01.2020г. По повод второто възражение – за извършена от първоинстанционния съд корекция на часа на съдебното заседание, проведено на 10.11.2020г., същото е прието за необосновано, тъй като протоколите както от заседанието на 12.01.2020 г., така и от 10.11.2020 г. не са оспорени от страните по реда на чл. 151 ГПК, а същите, съгласно чл. 152 ГПК, се ползват с доказателствена сила.
Въз основа на установените факти и обстоятелства, Апелативен съд – София е намерил от правна страна, че по отношение на ответника ЕТ „Металик – И. М. - Е. М. са осъществени предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като ищецът ДАБ при МС му е заплатил сумата от 47 161, 99 лв. без правно основание, доколкото СМР по договор № ФУМИ УС-2248/16.11.2016 г., за които е заплатена тази сума, не са извършени от изпълнителя по договора изцяло или не са извършени в обема, в който е възложено и заплатено, с оглед на което за ответника възниква задължението да върне на ищеца получената без основание сума в установения от вещите лица размер от 47 161,99 лв. По отношение на сумата от 18 275, 61 лв., представляваща стойността на липсващите елементи, които са заменени с такива от същия вид, но с различни и влияещи върху ефективността на работата на системата елементи, решаващият съд е изложил, че не се касае за неизпълнени в количествено отношение, а за некачествено изпълнени СМР, поради което по отношение на тях, съответно за сумата от 18 275, 61 лв., исковата претенция е приета за неоснователна. Освен това, съдът е посочил, че тези СМР не са „скрити“, а са могли да бъдат прегледани при приемане на изпълнението и съответно ищецът е следвало да направи възраженията си тогава, доколкото по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 264, ал. 3, вр. ал. 2 ЗЗД. След като ищецът не е възразил относно съответствието на изпълнението с уговореното, същият е изгубил правата си да търси отстраняване на неточностите, както и да иска намаляване на възнаграждението, с оглед на което платеното за заменените елементи не подлежи на връщане.
По съображения, че искът се основава не на твърдения за неточно с оглед качеството на изпълнението, а на такива за неизпълнени в количествено отношение СМР, които възражения не се обхващат от преклузията по чл. 264, ал.3 ЗЗД, като неоснователни са преценени възраженията на ответниците, че след приемане на работата с подписването на актове обр. 19 и обр.12 ищецът нямал право на възражения и не можел да оспорва изпълнението. Акцентирано е също така, че акт образец 19 от 14. 12.2016 г. относно вида и количеството на изпълнените СМР е частен документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради което оспорването на констатациите в него няма пречка да се установява с всички доказателствени средства.
За неоснователни са счетени и възраженията на ответниците, че липсата на елементи от системите се дължи на злоумишлени действия на трети лица, доколкото въз основа на представените писмени доказателства би могло да се направи извод, че пожари, безредици и сигнали за кражби на машини и инструменти са случвали в бежанския център, но не може да се обоснове извод за наличието на причинно-следствена връзка между тях от една страна и от друга - липсата на елементи и извършени работи по отоплителната и вентилационна системи, още повече, че според заключението на вещото лице е изключена възможността да се касае за изпълнени, а впоследствие демонтирани или унищожени елементи.
По отношение на втория ответник - „ГИД - Г Консулт“ ЕООД, въззивният съд е посочил, че плащането на възнаграждение по договора за строителство от възложителя без основание в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е извън случаите, в които може да се ангажира отговорността на лицето, осъществяващо строителен надзор, поради което е приел, че искът спрямо този ответник е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Изложени са съображения, че този ответник би могъл да носи отговорност солидарно с изпълнителя, но за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, в резултат на договорно неизпълнение, какъвто иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД не е предявен, или да отговоря на основание чл. 168, ал. 7 ЗУТ, но в случая твърденията на ищеца не попадат в нито една от хипотезите на тази разпоредба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби.
По касационната жалба на ЕТ „Металик – И. М. – Е. М. :
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд, но не и дали същите са законосъобразни. Отново според цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд е обвързан от него и може само да го уточни или преформулира. Затова липсата на правен въпрос, удовлетворяващ общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 ГПК, представлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо съдът да се произнася относно наличието на допълнителните селективни предпоставки, на които касаторът се позовава. В касационната жалба и в представеното от този касатор изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което препятства достъпа до касационно обжалване.
По касационната жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет:
С изключение на процесуалните въпроси №№ 4 и 5, останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на този касатор въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от тяхното разрешаване. Първият въпрос съдържа твърдения за факти /неосъществени функции на инвеститорски контрол от втория ответник, поета от последния солидарна отговорност при неизпълнение на инвеститорски контрол; отговорност само като строителен надзор/, каквито въззивният съд не е обсъждал, нито са мотивирали крайните му изводи по спора. Същият предполага съобразяване на факти, които не са намерени за релевантни към предмета на спора, и може да се цени единствено като оплакване за незаконосъобразност и/или необоснованост на изводите на въззивния съд по смисъла на чл. 281,т.3 ГПК. Извършването на подобна преценка е извън правомощията на съда в настоящата фаза на касационното производство. Следващи два въпроса №№ 2 и 3 са директно по правилността на обжалваното решение, което препятства касационния достъп. Шестият въпрос, освен че е генерално формулиран, не съответства и на правната воля на съда, който след тълкуване волята на страните в сключения между ищеца и втория ответник договор, не е отрекъл, а напротив - приел е, че последният се е задължил да отговаря солидарно с първия ответник при неизпълнение на неговите договорни задължения към възложителя. При положение, че решаващият съд е приел за установена по делото солидарната отговорност на ответниците, възникнала по силата на договор, следващите два въпроса №№ 7 и 8 са без значение за спора. Отхвърлянето на иска по отношение на втория ответник е по изложени от решаващия съд съображения, срещу които няма касационен довод, съответно формулиран въпрос. В случая не е ангажирана договорната отговорност на първия ответник за неизпълнението на СМР, което да предпостави ангажирането на отговорността и на солидарно задължилия се на договорно основание втори ответник. Претенцията е квалифицирана по чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД и е уважена само спрямо получилия сумата без основание ответник. Последните два въпроса №№ 9 и 10 също не са обуславящи изхода на спора, тъй като по първия липсва произнасяне от въззивния съд, а вторият предполага проверка на правилността на фактическите и правни изводи в атакуваното решение. Въпросът е предпоставен от несъгласието на този касатор с приетата от въззивния съд неоснователност на претенцията за сумата от 18 275, 61 лв., представляваща стойността на липсващи елементи, които са заменени с такива от същия вид, по съображения, че не се касае за неизпълнени в количествено отношение, а за некачествено изпълнени СМР, което предполага ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя, какъвто иск не е предявен. Преценката, че е налице некачествено изпълнение, не е единственото основание за отхвърляне на претенцията. Изводът за нейната неоснователност е мотивиран и с приетото от съда, че процесните СМР не са „скрити“ и са могли да бъдат прегледани при приемане на изпълнението, срещу което няма касационен довод, съответно формулиран въпрос.
Процесуалните въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди възраженията на страните е значим при решаването на всяко дело, поради което удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче въззивният съд не се е отклонил от това си правомощие, като е обсъдил релевантните за спора факти, доказателства и възражения на страните. Въпросите обективират несъгласието на този касатор с решаващите изводи в обжалвания акт, като при обосноваването им не се сочи конкретно допуснато от съда процесуално нарушение. Правилността на съдебното решение е извън предмета на преценка на този етап от касационното производство по селектиране на касационното обжалване.
Позоваването на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК и от двамата касатори е бланкетно. Освен това, от съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, поради което соченото основание за допускане на касационно обжалване не се установява.
При този изход на спора, а именно недопускане на касационното обжалване и по двете касационни жалби, разноски на касаторите не следва да се присъждат. Недопускане на касационното обжалване по жалбата на ищеца Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ и в частта на въззивното решение, потвърждаваща отхвърлителната част на първоинстанционния акт спрямо втория ответник, обуславя присъждане разноски на последния за изготвения отговор в размер на 2 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 326 от 18.05.2022 г. по в. т. д. № 506/2021 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица] да заплати на „ГИД - Г Консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на 2 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.