О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5033 гр.София, 05.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 2519 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Г. С. П. и В. П. П., двамата чрез адвокат И. Х. от АК – Велико Търново, срещу решение № 16/15.01.2025 г. по в. гр. д.№ 260/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се отменя решение № 35/06.03.2024 г. по гр. д.№ 155/2023 г. на Окръжен съд Ловеч и се признава съществуване на вземането на Н. Р. Д. срещу Г. С. П. /издател/ и В. П. П. /авалист/, за 30 000 лева, дължима солидарно по запис на заповед от 08.08.2012 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 614/2016 г. на Районен съд Ловеч.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон, а в изложение към жалба се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. „Допустимо ли е въззивният съд да тълкува и извежда по аналогия или предположение един строго формален реквизит в записа на заповед, а именно: частта „място на плащане“ с други облигационни отношения и уговорки между страните, които не са уговорени като начин на плащане по менителничния ефект?“; 2. „Допустимо ли е въззивният съд да предполага знание от страна на издателя на запис на заповед за банковата сметка на поемателя и начина на плащане при липса на такава уговорка по заповедта?“; 3. „Допустимо ли е...