Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 1126 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на община Пловдив - район Източен, чрез пълномощника М. С., срещу решение № 2483/21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 402/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЗРИ- 36 от 24.01.2022г.

В касационната жалба са изложени съображения за недопустимостта, алтернативно - за неправилността на атакуваното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответниците - М. И. и Т. И., чрез адв. А. К., в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователността й. Отправят искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да им бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.

Ответниците Ш. Г. и М. И., не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалбата на М. И. и Т. И. срещу Заповед № ЗРИ-36/24.01.22г. на Кмета на община Пловдив, район Източен, издадена на основание чл.46, ал.1, т.3 от ЗМСМА, чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.18 от НУРУЖННОЖП на община Пловдив. С тази заповед е настанена Ш. Г. и нейната дъщеря М. И., родена през [година], в апартамент на посочения по - горе адрес. В мотивите за настаняването е посочено следното: Настаняването се извършва на основание, взето с Протокол № 1 от 06.01.22г. на комисията по чл.12, ал.1 от НУРУЖННОЖП, Заявление на Говедарска от 08.12.21г. и Акт за общинска собственост № 1407 от 13.12.2001г. на район Източен - Пловдив. Установява се още, че във визирания Протокол № 1 от 06.01.22г., приложен по делото на стр. 13, е посочено, че двучленното семейство на Ш. Г. и М. И. отговаря на уславията на чл.7, ал.1 от Наредбата, а едночленното семейство на М. И. /син, роден през [година]/ и Т. И. /син, роден през [година]./ нямат настанителни права и не фигурират в заповедта от 1986г.

По делото е приложен / на стр.9/ и Протокол № 2 от 31.01.2022г. на Комисията по чл.12, ал.1 от НУРУЖННОЖП, в който последната е взела решение, че едночленното семейство на М. И. и едночленното семейство на Т. И., не е носител на настанителни права по заповед за настаняване № 216 от 1986г. и съответно - не би могло да бъде включено в нова заповед за настаняване в същото жилище на основание чл.24а от НУРУЖННОЖП на община Пловдив.

Основният и по същество единствен спорен въпрос по делото е дали М. И. и Т. И. - пълнолетни синове на Ш. Г. е следвало да се ползват от настанителните права на своята майка и да бъдат включени в заповедта за настаняване. Този въпрос, както е прието и в определение № 5521 от 07.06.2022г. по адм. д. № 4597/2022г. на ВАС, четвърто отделение, е от значение за основателността, а не за допустимостта на производството, поради което и постановеното решение по съществото на спора не е недопустимо, каквото е първото твърдение в касационната жалба.

Неправилен е, обаче, отговорът, който административният съд е дал на така очертания въпрос, приемайки, че жалбоподателите, в качеството им на членове на домакинството на заявителката Ш. Г. по смисъла на 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП, Наредбата/ следва също да бъдат включени в настанителната заповед за ползване на процесното жилище, тъй като фигурират в нейното заявление и имат постоянен адрес, съвпадащ с нейния в жилището, за което се издава настанителната заповед. По делото е представена заповед за настаняване № 216/14.06.1986г., с която в общинското жилище се настанява М. Г. - баща на заявителката Ш. Г.. Двамата жалбоподатели са родени съответно през [година]и [година] и не са придобили права на наематели на процесното жилище, за което е издадена настанителна заповед през 1986г. Предвид това, същите не са и материалноправно легитимирани да претендират актуализиране на твърдяните от тях настанителни права. Договорът за наем с ОП Жилфонд е сключен през 2006г. с Ш. Г. въз основа на горепосочената настанителна заповед от 1986г., като в него като член на семейството/домакинството е посочен единствено починалият понастоящем М. Г.. Съобразявайки тези обстоятелства се е произнесла и комисията по чл.12, ал.1 от горепосочената Наредба при отказа си да включи в заповедта за настаняване двете пълнолетни лица М. И. и Т. И.. Що се отнася до аргумента на решавашия съд, че лицата имат адресна регистрация в процесното жилище, то следва да се посочи, че адресната регистрация не би могла да породи твърдяните настанителни права. Като е достигнал до противоположни изводи, първоинстанционният съд епостановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на жалбата на М. И. и Т. И. срещу Заповед № ЗРИ-36/24.01.22г. на Кмета на община Пловдив, район Източен. Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдените разноски в полза на ответниците М. И. и Т. И..

Независимо от изхода на спора, разноски на касатора не се дължат, тъй като не е заявено искане за тяхното присъждане.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2483/21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 402/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. и Т. И. срещу Заповед № ЗРИ-36/24.01.22г. на Кмета на община Пловдив, район Източен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА