Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 1220 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Кариери за чакъл и пясък-България“ ЕАД срещу Решение № 7562/09.12.2022 г., постановено по адм. дело № 5469/2020 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 161/14.05.2020 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район"с център гр. Плевен към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът е оставил без уважение искане за спиране на производството поради наличието на преюдициален спор по адм. дело № 895/2020 г. по описа на АССГ, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наред с това твърди, че съдът неправилно отхвърлил искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ за изчисляване на дължимата такса, съобразно сочения от жалбоподателя правен механизъм. Твърди, че изчислението за дължимата такса e направено в противоречие с чл.21 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, защото е направено не на базата последното за годината разрешително за разрешения годишен обем на изземване. Отделно от това твърди, че АУПДВ е издаден в нарушение на административно-производствените правила, като се позовава на чл.9, ал.5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с твърдения, че при назначената проверка за установяване на обстоятелствата и за определяне размера на дължимата такса не е участвал представител на Изпълнителната агенция по поддържане и проучване на р. Дунав /ИАППРД/, който е компетентен да определи условията по разрешителното. Сочи още, че при решаване на делото съдът не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая относно изчисляване на дължимата такса. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район", в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на АССГ, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АССГ.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – София - град е бил АУПДВ № 161/14.05.2020 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район ", с който на „Кариери за чакъл и пясък-България“ ЕАД за незаплатени дължими такси за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, на основание чл. 194, ал. 1 т.2, буква „а“ от Закона за водите /ЗВ/ и чл.13, ал.1 и ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за периода 01.01.2019 г. – 14.07.2019 г. е установено публично държавно вземане в размер на 810 585,62 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2020г. до пълното погасяване на задължението.

За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването му са спазени специалните административнопроизводствени правила по ЗВ, като е съставен констативен протокол и на касатора е предоставена възможност за доброволно заплащане на задълженията, както и за представяне на възражения по започналото административно производство, съобразно изискванията на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за непаривлно отчитане и определяне на дължимата такса. Приел е за неоснователно възражението за противоконституционност на разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 от ЗВ, съгласно, която таксата по ал.1, т.2 б. „а“ от ЗВ се определя на базата на разрешения обем на изземване, а не на действително ползваното количество, като се е позовал на Решение № 5 от 14. 06. 2022 г. по к. д. № 13. / 2021 г. на Конституционния съд.

Първоинстанционният съд е приел, че правилно до издаване на решение № ПД-14-96/15.07.2019 г. на изп. директор на ИА „ППРД“ за изменение на разрешения обем е действало разрешителното за ползване на повърхностен воден обем с разрешен обем на изземване до 600 000 куб. м. и е включен във формулата за изчисляване на таксата. От датата на решението за изменение на разрешителното и промяна на разрешения обем, във формулата е посочен новия обем от 5000 куб. м., поради което е определена таксата преди и след изменението на разрешителното. АССГ е посочил, че дължимата сума, определена с оспорения АУПДВ е изчислена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ТТВПВОЗ) като е посочил, че размерът на таксата се определя по формулата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата: Т = Е х W х W, където: Т е размерът на дължимата такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата – в лв./куб. м; W – размерът на разрешения обем на изземване – в куб. м. Посочил е основанието на чл. 13, ал. 2 от Тарифата, единичният размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения е 2,55 лв./куб. м. и с оглед на периода, за който се дължи - 01.01.2019 г. – 14.07.2019 г. в размер на 817 397,26 лв., а за периода 15.07.2019г. – 31.12.2019г. дължимата такса е 5938,36 лв. или общо 823 335,62 лв., което довело до извода, че при изчисляване на дължимата се такса, административният орган е приложил законосъобразно материалния закон, поради което първоинстанционният съд е счел за неоснователно и недоказано възражението на дружеството в тази насока.

Съдът е приел за неоснователни и изложените възражения на дружеството, касаещи нищожността на издаденото Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-29 /19. 08. 2013 г., поради липсата на правен интерес дружеството да оспорва благоприятен за него акт. /Определение № 4564 / 07. 06. 2022 г. по адм. д. № 10081 / 2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Определение № 8312 / 29. 09. 2022 г. по адм. д. № 7907 / 2022 г. по описа на ВАС/

Обжалваното решение е правилно постановено.

Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установява заплащането на такси за водоползване, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Нормата на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. „а“ във връзка с ал. 4, т. 1 от Закона за водите предвижда, че таксата по ал. 1, т. 2 за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешен обем на изземване – в случаите по буква "а". Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. в сила от 01.01.2017г.) В конкретния случай за дължимата годишна такса е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /Тарифата/, таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем на изземване. Формулата, с която се определя таксата е посочена в чл.13, ал. 1 от Тарифата: Т = Е х W х W, където: Т е размерът на дължимата такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата – в лв./куб. м; W – размерът на разрешения обем на изземване – в куб. м. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Тарифата, единичният размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения е 2,55 лв./куб. м.

Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административно-производствените правила.

Обосновани и правилни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за ползване на воден обект в установения с административния акт размер.

По делото е безспорно установено, че касаторът е титуляр на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-29/19.08.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ с продължен краен срок на действие до 31.12.2021 г., съгласно Решение № ПД-14-97/13.06.2017 г.

С Решение № ПД-14-96/15.07.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, е изменено Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-29 /19.08.2013 г., като годишния обем за изземване на наносни отложения е определен от 600 000 куб. м. на 5000 куб. м., а площта на ползване от 681 935 кв. м. става на 516 620 кв. м.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил е подробно възраженията на страните и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Тарифата, при извършената проверка на служители на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен на 16.03.2020 г. обективирана в Констативен протокол относно установяване на дължимите и платени такси съгласно Закона за водите за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения /на основание чл. 194 ал.1 , т. 2, б.“а“ от ЗВ/, е установено, че не е заплатена дължимата такса за ползване на воден обект за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. от „Кариери за чакъл и пясък-България“ ЕАД, която е в размер на 823 335,62 лева, съгласно чл. 4 ал. 1 и чл. 13 от Тарифата от 2000 г. За периода 01. 01. 2019 г. – 14. 07. 2019 г., същата е определена на 817 397,26 лв., а за периода 15. 07. 2019 г. – 31. 12. 2019 г. дължимата такса е определена на 5938,36 лв. или общо 823 335,62 лв. Отчетено е постъпило плащане от страна на дружеството в размер на 12 750 лв., поради което с АУПДВ е определена главница в размер на 810 585,62 лв., който размер съдът намира, че е правилно определен.

Неоснователни са доводите на касатора, във връзка с твърдението, че е нарушен чл.9 ал.5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване от 29.12.2016г. АССГ правилно е установил, че при извършване на проверката и съставения Констативен протокол от 16.03.2020г. не е участвал представител на органа издал разрешителното за ползване на воден обект, тъй като проверката е по отношение на дължимите такси от дружеството, а не правилността на установени параметрите, касаещи издаденото разрешително.

Неоснователен е довода, че изчислението за дължимата такса e направено в противоречие с Тарифата. Правилно съдът е посочил Решение № 5 от 14. 06. 2022 г. по к. д. № 13. / 2021 г на Конституционния съд относно законовата норма по чл.194, ал. 4, т. 1 от ЗВ, а именно че таксата се определя на база на разрешения обем, а не на действително ползваното количество. Възраженията относно това, че не е допусната ССчЕ са необосновани, в случая не са необходими специални знания и умения във връзка с изчисление на дължимите такси. Същите са сметнати правилно, подробно е описан механизма за изчисление, периода, количествата, както и правните основания заради, които се дължат изчислените такси.

Неоснователен е и доводът за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед отхвърленото искане за спиране на производството, поради наличието на преюдициален спор по адм. дело № 895/2020 г. по описа на АССГ.

В случая първоинстанционния съд е спрял производството по делото с определение № 5395 от 17.07.2020г. по описа на АССГ до влизане в сила на решение по адм. дело № 10081/2019г. на АССГ, образувано по искане за прогласяване на нищожност на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-29/19.08.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“. В последствие, с определение от 06.10.2022г. на първоинстанционния съд, производството по делото е възобновено, поради влизане в сила на определение № 4569/07.06.2022г. по адм. дело № 10081/2019г. на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането за обявяване на нищожност на издаденото разрешително. В същото време, първоинстанционния съд е отхвърлил искане за спиране на производството, поради наличието на преюдициален спор по адм. дело № 895/2020 г. по описа на АССГ с доводи, че предмет на делото е Решение № ПД-14-97/13.06.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, с което по искане на „Кариери за чакъл и пясък-България“ ЕАД е удължен срока на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-29/19.08.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“. Изложил е аргументи, че процесния АУПДВ се основава на начислени такси по разрешителното, а не на решението за продължаване на срока на действието му, поради което спора по адм. дело № 895/2020 г. по описа на АССГ не е преюдициален за делото.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че спора по адм. дело № 895/2020 г. по описа на АССГ не е преюдициален по отношение на настоящия спор, защото задълженията по процесния АУПДВ са установени въз основа на издадено Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-29/19.08.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, за което с влязло в сила определение № 4564/07.06.2022г. по адм. дело № 10081/2019г. на АССГ, потвърдено с определение № 8312/по адм. дело № 7907/2022 г. на ВАС е прието, че за жалбоподателя „Кариери за чакъл и пясък-България“ ЕАД не е налице правен интерес от обжалването му. След като за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-29/19.08.2013 г., то не е налице правен интерес и от оспорване с искане за прогласяване на нищожност на издаденото по искане на „Кариери за чакъл и пясък-България“ ЕАД Решение № ПД-14-97/13.06.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, с което е удължен срока на разрешително № РВО-29/19.08.2013 г., доколкото е също акт пораждащ права, а не задължения за жалбоподателя. Отделно от това, видно от съдебно удостоверение от 14.09.2023г. на АССГ, адм. дело № 895/2020 г. по описа на АССГ, образувано по жалба за обявяване нищожност на Решение № ПД-14-97 / 13.06.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, също е спряно до приключване на адм. дело № 10081/2019 г. на АССГ. Ето защо, като не е спрял производството по настоящото дело на основание преюдициален спор по адм. дело № 895/2020 г. по описа на АССГ, първоинстанционния съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а искането за спиране на производството следва да се определи като опит за шиканиране на процеса.

В допълнение следва да се изложат мотиви по представеното от ответника – Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район" ново доказателство с молба от 13.09.2023г., а именно банково извлечение № 75/21.04.2023 г. на УниКредит банк за извършено плащане на сумата от 810 585,62 лв. в полза на Басейнова дирекция „Дунавски район" по акт № 161/14.05.2020 г. В молбата не са изложени конкретни доводи за представеното писмено доказателство, но видно от същото на 21.04.2023г. е погасена главницата на установеното публично задължение.

Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Посочените от ответника по касация факти са настъпили след приключване на устните състезания, поради това не е била налице възможност да бъдат съобразени от първоинстанционния съд. Важен е и въпросът кои факти са от значение за делото, защото само те следва да бъдат преценявани от съда.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК като нови факти от значение за делото се определят тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Правното значение на един факт може да бъде променено от правни норми, на които законодателят е придал изрично обратно действие или от съдебно решение, което отменя с обратна сила един акт или при отмяна при условията на чл. 99 АПК на един административен акт, който е фактическо основание за издаване на оспорения акт.

Настоящата инстанция счита, че погасяването на публичните задължения след датата на издаване на обжалвания административен акт не обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този нов факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта.

С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт.

Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 33 967,57 /тридесет и три хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ лева за касационната инстанция, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7562/09.12.2022 г., постановено по адм. дело № 5469/2020 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА „Кариери за чакъл и пясък-България“ ЕАД да заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район“- гр. Плевен разноски в размер на 33 967,57 /тридесет и три хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ лева за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ