Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, с което да се отговори на въпроса, до кой момент осъденият трябва да е имал добро поведение - до края на тригодишния срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание или и след този срок до момента на постановяване на определението за съдебна реабилитация.

В предложението се посочва, че в практиката на съдилищата се застъпват две различни становища. Според първото становище осъденият трябва да е имал добро поведение до изтичане на тригодишния срок от наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание, включително и да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Други съдилища обаче приемат, че осъденият трябва да има добро поведение не само в тригодишния срок, но и след това - до момента на постановяване на определението за съдебна реабилитация. Осъденият не може да бъде реабилитиран, ако след изтичане на тригодишния срок не е имал добро поведение или е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.

В зависимост от тълкуването, което се приеме, се предлага да се прецени правилността на определението по н. д. № 251 от 19.05.1982 г. на В. окръжен съд, с което е постановена съдебна реабилитация на С. В. И. от същия град.

Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии, намира, че трябва да се разграничат двете условия или предпоставки за реабилитация по съдебен ред, а именно: 1) осъденият да "не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание", и 2) той да е "имал добро поведение" (чл. 87, ал. 1 НК). Наистина неизвършването на престъпление е съществен показател за "добро поведение" на осъдения, но законът го отделя в самостоятелно, конкретно и отрицателно условие за реабилитация. Нещо повече неизвършването на престъпление предшествува общата положителна преценка за "добро поведение".

Тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК означава, че преди неговото изтичане осъденият не може да бъде реабилитиран. С други думи, това е минималният срок, който трябва да изтече и през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и който да е имал добро поведение. Това обаче не означава, че след изтичането на този срок осъденият може да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, или пък може да има недобро поведение. За разлика от реабилитацията по право, която настъпва, ако са налице предвидените в чл. 86 НК материалноправни предпоставки, съдебната реабилитация се постановява когато са налице не само материалноправните предпоставки, но и процесуалните условия и ред, предвидени в глава двадесет и втора, раздел IV (чл. 450 - 453 НПК).

Съгласно чл. 453, т. 4 НПК, когато молбата за реабилитация не се уважи, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението. Ако причината за неуважението й е недоброто поведение на осъдения, по втората молба отново се поставя на преценка поведението му и за времето след изтичане на тригодишния срок от изтърпяване на наказанието. Следователно законът предвижда възможност за преценка на поведението на осъдения и след изтичане на тригодишния срок - до постановяване определение за реабилитация.

Противното становище противоречи на същността и особеностите на съдебната реабилитация. То означава, че ако осъденият не е имал добро поведение или не е възстановил щетите през първите три години от изтърпяване на наказанието, не би могъл да се реабилитира въобще.

С оглед на това тълкуване на закона Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии намира, че определението по н. д. № 251/1982 г. на В. окръжен съд, с което е реабилитиран С. В. И. от същия град, е постановено при особено съществено нарушение на закона - чл. 87 НК, тъй като преди постановяване на реабилитация е извършил друго престъпление и с това е доказал недобро поведение, поради което на основание чл. 356 във връзка с чл. 328, т. 1 НПК следва да се отмени по реда на надзора.

Поради това и на основание чл. 51 от Закона за устройство на съдилищата ВС на Р. Б. ОСНК

РЕШИ:

Осъденият може да бъде реабилитиран от съда, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание и до постановяване на реабилитацията не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, и е имал добро поведение.