Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: Д. Г. Ц. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Д. Г. по административно дело № 1543 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. П. промяната, подадена чрез упълномощен адв. Н. М., против решение № 1639 - НС от 10.02.2023г., на Централната избирателна комисия /ЦИК/ относно назначаване на Районна избирателна комисия в Дванадесети изборен район Монтана/допусната е поправка на техническа грешка в изписването на изборния район в първото изречение на жалбата/, за изборите за народни представители на 2 април 2023г. В жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощени адв. П. и адв. Б. се твърди, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. Жалбоподателят счита в процесното решение липсват мотиви, което не позволява на съдебния състав да извърши проверка на волята на административния орган. Според оспорващата коалиция атакуваният акт на ЦИК е издаден в нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 5 ИК и чл. 59, ал. 2 АПК. Излага становище, че в случая не е изпълнено законовото изискване за проведено поименно гласуване при вземане на атакуваното решение от страна на ЦИК. Развива тезата, че обжалваното решение е постановено в противоречие с чл. 61, ал. 5 ИК, понеже няма представител на К. П. промяната като ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИ СЕКРЕТАР в ръководството на процесната РИК, а коалицията е втора по брой получени гласове на последните избори за народни представители. Заявява, че предложеният от оспорващата коалиция кандидат притежава необходимите знания и опит. Релевира възражение за несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 145, т. 5 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и иска връщане преписката на ЦИК за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Ответникът - Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на К. П. промяната за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 3 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 58, ал. 1, изречение първо ИК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 1639 - НС от 10.02.2023г. ЦИК е назначила Районна избирателна комисия в Дванадесети изборен район Монтана, в състав от 13 членове за изборите за народни представители на 2 април 2023г. Процесното решение е постановено на основание чл.57, ал.1, т.5 и чл.60, ал.6 и ал.11 във вр. с чл.61, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК и решение № 1584 - НС/02.02.2023г. на ЦИК. Съдът счита, че обжалваното решение е прието от компетентния за това колективен административен орган в рамките на правомощията му, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 и чл.60, ал.11 ИК. При постановяване на атакувания акт е изпълнено законовото изискване на чл. 53, ал. 7 ИК за поименно гласуване от членовете на ЦИК, което е надлежно отразено в приложеното към преписката извлечение от Протокол № 307 от проведеното заседание на ЦИК на 10.02.2023г. От него е видно, че за предложението на докладчика Ц. Т. са гласували 15 членове на ЦИК, без нито един против, от което следва, че в случая е спазено императивното законово условие за изискуемия кворум и мнозинство, предвидени в чл. 57, ал. 3 и ал. 4, изречение първо ИК.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на пороци във формата и съдържанието на оспореното решение, съставляващи нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдът не възприема тезата на оспорващата коалиция за липса на мотиви при произнасяне на процесното решение, тъй като от съдържащия се в преписката Протокол № 307 от проведеното заседание на ЦИК на 10.02.2023г. се установява, че фактическите и правни основания за приемане на решението за назначаване на процесния РИК са обективирани в текста на цитирания протокол, който отразява съображенията на колективния орган за приемане на оспореното решение. Следва да се има предвид, че фактически основания за постановяване на атакувания акт са изложени и в Протокола от 05.02.2023г., съдържащ становищата на представителите на парламентарно представените партии и коалиции, участващи в проведените консултации при областния управител на област Монтана, както и в постъпилите предложения от отделните партии и коалиции. Ето защо решаващият съдебен състав намира, че оспореното решение е надлежно мотивирано и е постановено при спазване на изискването за правни и фактически основания при вземане на решението. С оглед на това съдът счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на изискванията за публичност и прозрачност при приемане на атакувания административен акт.

По отношение на развитото в жалбата и в съдебно заседание твърдение за противоречие с материалноправни норми, съдът счита, че също е без основание. Това е така, защото по силата на чл.59, ал.1, т.2 ИК Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори за народни представители, като назначаването им се осъществява след проведени консултации при съответния областен управител, а условията и редът за провеждането им са регламентирани в чл.60 ИК. При консултациите партиите и коалициите представят съгласно чл.60, ал.3, т.1 ИК писмено предложение за състав на съответната районна избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, областният управител не по-късно от 55 дни преди изборния ден изпраща на ЦИК документите по чл.60, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК. В този случай съгласно чл.60, ал.11 ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. Решаващият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза законово регламентираните условия и ред са спазени при назначаването на РИК в Дванадесети изборен район Монтана. От текста на приложения към преписката протокол от 05.02.2023г., обективиращ проведените консултации при областния управител на област Монтана, подписан от представителите на политическите сили, вкл. и от упълномощен представител на К. П. промяната А. Н., се установява, че партиите и коалициите, които са участвали в консултациите, са представили писмени предложения за състав на РИК Монтана. При консултациите не е постигнато съгласие за заместник председателските места на РИК, като за тях е имало четири предложения от страна на К. П. промяната, П. В. Коалиция БСП за България. При това положение областният управител на областният управител на област Монтана в законовия срок е изпратил с писмо изх. № ОИ 01-1- /3/ от 05.02.2023г. до ЦИК документите по чл.60, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК, въз основа на които е постановено обжалваното решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че с оспореното решение неправилно не е назначен представител на оспорващата коалиция за ПРЕДСЕДАТЕЛ И СЕКРЕТАР, като част от ръководството на процесния РИК. Това е така, защото от текста на представеното с преписката Предложение по чл. 60, ал. 3, т. 1 ИК от К. П. промяната е видно, че като част от ръководството на РИК е предложено лицето Ц. Д., която е юрист със значителен професионален опит. Това лице не е било предложено за председател и за секретар на РИК, поради което не следва да се обсъжда назначението й на тези длъжности, тъй като нито областният управител, нито ЦИК са били сезирани с искане за назначаване на представител на оспорващата коалиция на претендираните с жалбата до съда длъжности ПРЕДСЕДАТЕЛ И СЕКРЕТАР. В случая горепосоченият кандидат на оспорващата коалиция е назначен за член на процесния РИК. Възражението на жалбоподателя, че ЦИК е следвало да назначи юрист на спорната длъжност е неоснователно, защото и двамата назначени зам. председатели са юристи. Разпоредбата на чл.61, ал.3 ИК регламентира единствено забрани, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в районната избирателна комисия, а освен това председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. В случая тези законови ограничения са спазени, поради което обжалваното решение не е незаконосъобразно постановено. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, според който е налице нарушение на чл. 61, ал. 5 ИК относно изискуемото съотношение между парламентарно представените партии при назначаване на ръководния състав на процесната РИК. Следва да се има предвид, че така формулираното изискване от законодателя е по отношение на всички членове на РИК, а не конкретно за неговия ръководен състав, поради което в случая не е допуснато твърдяното противоречие с цитираната законова норма. В този смисъл е и указанието на ЦИК, дадено с т. 11.3. от влязлото в сила решение № 1584 - НС/02.02.2023г. на ЦИК.

Съдът намира, че обжалваното решение не противоречи на целта на закона и ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав, а в конкретната хипотеза видно от назначените с оспорваното решение членове на процесния РИК и на ръководния й състав, тази цел е спазена, поради което ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Съгласно чл.145, ал.1 от АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, е само за законосъобразност, а не по целесъобразност. След като атакуваното решение на ЦИК не противоречи на императивна законова разпоредба, същото не е незаконосъобразно.

Без правно основание е и релевираното в съдебно заседание твърдение за липса на предварително обявени от страна на ЦИК критерии при назначаване ръководния състав на РИК, което създавало условия за произволност. Така формулираното оплакване не е относимо към настоящия правен спор, а към решение № 1584 - НС/02.02.2023г. на ЦИК, което не е обжалвано от К. П. промяната или от друг участник в изборите, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 145 АПК, което обстоятелство налага отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Страните не претендират присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К. П. промяната, предявено чрез упълномощен адв. Н. М., против решение № 1639 - НС от 10.02.2023г., на Централната избирателна комисия, относно назначаване на Районна избирателна комисия в Дванадесети изборен район Монтана, за изборите за народни представители на 2 април 2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА