Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 1529/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Благоевград, подадена чрез неговия процесуален представител, против Решение № 2106/07.12.2022 г., постановено по адм. дело № 842/2022 г., по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на В. Ш. е отменена негова Заповед № 244з-2551/31.08.2022 г., с която на основание чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи(ЗБЛД) и чл. 78, ал. 1 ЗБЛД на Шалев е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за напускане на Р. Б. до настъпване на законното основание за нейната отмяна.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друг, с който жалбата против оспорената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - В. Ш., чрез своя процесуален представител, в писмена защита, изпратена до съда, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил като незаконосъобразна Заповед № 244з-2551/31.08.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Благоевград, с която на основание чл. 76, т. 1 ЗБЛД и чл. 78, ал. 1 ЗБЛД на Шалев е приложена ПАМ - забрана за напускане на Р. Б. до настъпване на законното основание за нейната отмяна.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 25.06.2022 г., на разследващ полицай Н. М., В. Ш. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс (НК) във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

На 31.08.2022 г. в ОДМВР - гр. Благоевград е регистрирано предложение от прокурор при Районна прокуратура - Благоевград за прилагане от страна на директора на областната дирекция на забрана за напускане на страната по отношение на Шалев. Предложението е мотивирано с факта на привличането на Шалев като обвиняем с посоченото по-горе постановление, с липсата на възможност за прилагането на друга мярка за процесуална принуда и предвид обстоятелствата, че деянието е извършено в изпитателен срок по предходно осъждане, както и с цел да не се допусне отклоняване от изтърпяване на наказанието.

С. З. № 244з-2551/31.08.2022 г., издадена от комисар С. М., е приложена процесната мярка за забрана за напускане на Р. Б. по отношение на Шалев. Като правно основание за издаването на акта са посочени разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и 3 и чл. 76, т. 1 ЗБЛД, а като фактическо основание - полученото предложение от районен прокурор и необходимостта от осъществяване на надзор върху разследването, изтичане на предвидения законов срок от два месеца на взетата мярка за неотклонение задържане под стража, както и че Шалев е извършил престъпление в изпитателния срок и че съществува риск от отклоняване изтърпяване на наказанието.

По делото е представена Заповед № 8121з-336/12.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която по т. 1.5 са делегирани правомощия на директорите и заместник-директорите на ОДМВР за издаване на заповеди по чл. 76 т. 1 ЗБЛД. Представена и е Заповед № 244з-2416/19.08.2022 г. на директора на ОДМВР - Благоевград, с която заместник-директорът на дирекцията - комисар С. М., е определен за негов заместник, за времето от 29.08.2022 г. до 07.09.2022 г., както и Удостоверение рег.№244/1-28616 от 01.11.2022г., издадено от ОДМВР Благоевград.

При така установените факти съдът е приел, че процесната ПАМ е приложена при липсата на материалните предпоставки за нейното прилагане, тъй като по отношение на Шалев не е било налице повдигнато обвинение с обвинителен акт от страна на прокурор по реда на чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 242, ал. 1 НПК. Според съда привличането на лицето като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, не попада в хипотезата на чл. 76, т. 1 ЗБЛД, която се сочи като правно основание за издаване на акта.

Така мотивиран съдът е отменил административния акт, с който е приложена процесната ПАМ.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.76, т. 1 ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание.

Спорният по делото въпрос е относно тълкуването на словосъчетанието повдигнато обвинение.

За да се отговори на този въпрос следва да се вземе предвид следното:

В отменения НПК, действал до 2006 г. в чл. 207, озаглавен Повдигане на обвинението е дадена следната дефиниция на това процесуално действие: Когато на предварителното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице, някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем. В постановлението се посочват: датата и мястото на издаването му; органът, който го издава; трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието, и наказателният закон, по който лицето се привлича като обвиняем.

В новия НПК, в сила от 29.04.2006 г. текстът на чл. 219 , ал. 1 гласи: Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на постъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващия орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. Разпоредбата на чл. 219 на новия НПК, която е аналогична на тази на чл. 207 от отменения НПК този път е озаглавена Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението, но това заглавие не променя съдържанието и смисъла на разпоредбата.

С постановлението за привличане на обвиняем се конституира за първи път фигурата на обвиняемия и именно от този момент е налице повдигнато обвинение за определено престъпление от общ характер. Именно от този момент намира пълно приложение разпоредбата на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, която постановява правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление, на надлежна съдебна процедура. Това всъщност е правото на защита. Привличането на едно лице в качеството на обвиняем в крайна сметка по своята същност е формулиране и повдигане на конкретно обвинение срещу конкретно лице. Затова именно с привличане на обвиняемия не само се конституира фигурата на обвиняемия, но и за първи път възниква функцията по обвинението. С привличането на едно лице като обвиняем се гарантира правото на защита на обвиняемия, че това лице, именно защото е обвиняем, ще разполага с многобройните процесуални права, които са предвидени в НПК и ще може да вземе участие при извършване на разследването. Но от друга гледна точка е не по-малко важно и че, след като лицето е конституирано като обвиняем и именно защото е придобил това качество, по отношение на него могат да се приложат редица мерки за процесуална принуда, предвидени в НПК и в други закони, какъвто в случая се явява ЗБЛД.

С други думи едно и също процесуално действие в отменения НПК е обозначено с израза Повдигане на обвинение, а в новия НПК това действие се обозначава с израза Привличане на обвиняем, но безспорно се касае за едно и също като характер и правни последици действие. Именно с привличането на едно лице като обвиняем се повдига и предявява за първи път обвинението в досъдебното производство. Що се отнася до действието на прокурора по изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в съда - Повдигане на обвинение пред съд следва да се има предвид, че възприемането на тази лексика в новия НПК е направено, за да се отграничи по един недвусмислен начин привличането на обвиняемия и привличането към наказателна отговорност. С. Р. № 14 на Конституционния съд на Р. Б. (КС) по конституционно дело N 1 от 1999 г. привличането на обвиняемия или повдигането на обвинение в хода на разследването не е привличане към наказателна отговорност, защото едно лице може да е привлечено като обвиняем, но да не бъде привлечено към наказателна отговорност, ако производството бъде прекратено или спряно. Изготвянето на обвинителния акт от прокурор и внасянето му в съда, което действие по НПК е наречено Повдигане на обвинение_пред съд, е равнозначно на привличане към наказателна отговорност, така, както е обозначено същото действие в Конституцията на Р. Б.

Следователно доколкото разпоредбата на чл. 76, т. 1 ЗБЛД не говори за повдигане на обвинение пред съд, изводите на съда се явяват направени в противоречие със смисъла на материалноправните норми на закона, което обуславя основание за отмяна на постановеното оспорено решение.

В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи. (В. Р. №5523/05.05.2021 г. по адм. дело №13570/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение).

По изложените съображения оспореното решение на Административен съд - Благоевград следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата против приложената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 270 лв., от които 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции (по сто лева за всяка инстанция) и 70 лева - държавна такса за касационната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 2106/07.12.2022 г., по адм. дело № 842/2022 г., на Административен съд Благоевград, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Ш. от гр. Благоевград против Заповед № 244з-2551/31.08.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Благоевград.

ОСЪЖДА В. Ш., [ЕГН], гр. Благоевград, [улица], [адрес] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Благоевград, направените по делото разноски в размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА