ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 215 София, 17.01.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: С. К.

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3611/2022 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С молба вх.№ 9566/04.08.2023 г. пълномощникът на ответника по касация В. Ц. Н. - адв. К. М., е заявила искане за изменение на постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК определение № 1963/04.07.2023г. в частта за разноските, като касаторът Светлана Й. А. бъде осъдена да заплати на адв. М. възнаграждение за оказаната от нея безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, изразяваща се в изготвяне и представяне на отговор на касационната жалба, подадена от насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Светлана Й. А. чрез адв. Л. Ш. с възражение срещу искането по съображения за липса на изявления в хода на процеса и на постигнато съгласие учредената представителна власт за адвокатска защита да бъде предоставена безплатно и липса на осъждане за разноски на насрещната страна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по молбата приема за установено следното:

С определение № 1963/04.07.2023 г. по гр. д. № 3611/2022 г. на Върховния касационен съд, I-во г. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 690/27.05.2022 г. по в. гр. д. № 2654/2021 г. на Варненския окръжен съд както по подадена от Светлана Й. А. касационна жалба вх. № 15626/29.06.2022 г., така и по подадена от В. Ц. Н. касационна жалба вх. № 16917/13.07.2022 г. Разноски не са присъдени в полза на никоя от страните. Прието е, че като ответник по касационната жалба, подадена от Светлана Й. А., В. Ц. Н. е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива по водене на делото във Върховния касационен съд, поради което искането не може да бъде уважено.

Данните по делото сочат, че в подадения от В. Ц. Н. отговор вх. № 21935/23.09.2022 г. на касационната жалба на насрещната страна не се съдържа заявление, че предоставената от адв. К. М. правна помощ е договорена като безвъзмездна, нито са представени доказателства, установяващи това обстоятелство. Едва с молбата по чл. 248 ГПК е представен договор за правна защита и съдействие от 23.09.2022 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба е безплатно на основание чл. 38 от ЗАдв - в полза на близък.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I-во т. о., определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г. на I-во т. о., определение № 105/07.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1613/2018 г. на І-во г. о., определение № 60488/22.12.2021 г. по ч. т. д. № 2391/2021 г. на ІІ-ро т. о. и др., липсата на писмен договор не е пречка да бъде доказано в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на адвоката на страната представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

При съобразяване на горепосочената практика на ВКС настоящият състав на І-во г. о. намира, че в случая не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като с отговора на касационната жалба не са наведени твърдения, нито са представени доказателства за постигане на съгласие правната помощ да е била осъществявана от адв. М. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. А договорът от 23.09.2022 г. за правна защита и съдействие със запис, че защитата се оказва безплатно, не може да бъде взет предвид по следните съображения:

В практиката си ВКС приема, че в производството пред касационната инстанция, в хипотеза, когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като жалбата не се допуска до разглеждане по същество, за да е допустимо, искането за присъждане на разноски следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание. В този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски, за да е на свой ред и основателно искането за присъждането им. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. В този смисъл са определение № 157 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 4575/2017 г. на I-во г. о., посочените в него: определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на I-во т. о., както и определение № 1043 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 3617/2022 г. на I-во г. о.

В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие със запис, че защитата се оказва безплатно, е представен с подадената на 04.08.2023 г. /п. кл. от 03.08.2023 г./ молба по чл. 248 ГПК. Договорът, както бе посочено, е от 23.09.2022 г., т. е. преди датата, на която е постановено определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Следователно, молителят е разполагал с това доказателство към момента на провеждане на закритото заседание от 23.02.2023 г., в което настоящият състав на ВКС се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, но не го е представил до приключването му, поради което молбата за изменение на определението за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за разноските е неоснователна и ще бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9566/04.08.2023 г. на адв. К. М., с която се иска изменение на определение № 1963/04.07.2023 г. по гр. д. № 3611/2022 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: