О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4144
гр. София, 20.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДA
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 3718 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 19017/08.09.2022 г. на А. Д. А., чрез адв. Д. Т., срещу въззивно определение № 2208/25.08.2022 г. постановено по възз. ч. гр. д. № СП 2415/2022 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено определение № 754/25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 626/2022 г. на Благоевградския окръжен съд и е допуснато допълнително обезпечение на бъдещ иск по чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 154 889,68 лв., чрез налагане на запор върху три банкови сметки с титуляр А. А.. В частната касационна жалба се твърди неправилност на въззивното определение в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението си жалбоподателят сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1) подлежат ли на обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки суми, внесени и постъпили по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването, но към момента на налагане на обезпечителните мерки не са налични, както и получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи, за които не се установява законово основание и законен произход, но неналични в края на проверявания период; 2) длъжен ли е съдът при допускане на обезпечение на бъдещ иск по молба на КПКОНПИ да направи обоснована преценка за вероятната основателност на бъдещия иск и следва ли обезпечителните мерки да са пропорционални на размера на предявения иск; 3) следва ли цената на бъдещия иск за отнемане по чл. 153 ЗПКОНПИ при обезпечителното производство по чл. 116 – чл. 135 ЗПКОНПИ да надвишава сумата 150 000 лв. и ако се установи, че цената на иска е под тази сума, следва ли да се отхвърли искането за обезпечение.
Поддържа се, че първият поставен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., IV г. о., решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г., IV г. о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. и решение № 83/20.07.2020 г. по гр. д. № 4939/2017 г., III г. о.; по втория въпрос – определение № 37/03.02.2022 г. по ч. гр. д. № 5059/2021 г., IV г. о.; а по третия въпрос, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) чрез процесуалния си представител инспектор Г. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:
Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искане на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещи искове за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗПКОНПИ от А. Д. А. и Б. Г. А.. С определение от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 626/2022 г. Благоевградският окръжен съд е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху два недвижими имота, собственост на бъдещите ответници, и запор върху 100 дружествени дяла от капитала на „Аврора-ГД“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Б. А.. Отхвърлена е молбата в останалата й част, с която е поискано налагане на запор върху три банкови сметки с титуляр жалбоподателя.
По жалба на Комисията срещу определението в отхвърлителната му част, въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките (чл. 117, ал. 2 ЗПКОНПИ) за допускане на исканото обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателя, а именно - без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо положително за ищеца решение за отнемане на незаконно придобито имущество и искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. Посочено е, че част от претенциите на бъдещия ищец са парични, като се претендира левовата равностойност на имущество, за чието придобиване не е установен законен източник. Съобразно стойността на материалния интерес на тези претенции - 154 889,68 лв., не се установява същият да е обезпечен с допуснатите от първоинстанционния съд обезпечителни мерки (възбрана върху три недвижими имота и запор върху дружествени дялове), доколкото общата пазарна стойност на възбраненото и запорирано имущество е общо в размер на 11 050 лв., респ. то е явно недостатъчно да удовлетвори обезпечителната нужда на ищеца. Предвид това е прието, че при наличие на интерес и неудовлетворена обезпечителна нужда са налице предпоставки за допускане на обезпечение и чрез налагане на запор върху посочените три разплащателни сметки на А. А.. Направен е извод, че поисканата обезпечителна мярка е подходяща, доколкото обезпеченото по този начин имущество (постъпления от парични средства по сметките) може да послужи за директно удовлетворяване на вземането на ищеца при евентуално позитивно за него решение.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационния контрол намира, че въпросите в изложението нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата.
Съгласно задължителното тълкуване по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС поставеният въпрос е правен и съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, когато е от значение за изхода по конкретното дело, т. е. включен е в неговия предмет и е обусловил решаващите правни изводи на съда в атакувания съдебен акт. Формулираните от касатора въпроси не осъществяват цитираното общо основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като те не са обуславящи за изхода на конкретното обезпечително производство.
Първият въпрос в изложението няма връзка с решаващите мотиви на въззивния съд и е неотносим за допускането на касационния контрол. Дали подлежат на отнемане суми по банкови сметки, които към момента на налагане на обезпечителните мерки не са налични, е въпрос, който касае фактите и обстоятелствата по спора между страните по същество, след предявяването на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, но е без значение за допустимостта на наложената обезпечителна мярка „запор“ в настоящото производство, доколкото по този начин могат да се обезпечават, както съществуващи (налични), така и бъдещи вземания (постъпления) по банковите сметки на жалбоподателя. Не съществува пречка за провеждане на обезпечително производство и налагане на обезпечителни мерки върху банкови сметки с неналични средства, след като на този етап не стои проблема за фактическото удовлетворяване интереса на взискателя (държавата) чрез успешно осъществяване на принудително изпълнение върху парични вземания, предмет на запора.
Вторият и третият въпроси в изложението също са необуславящи.
Процесуалната теория и съдебната практика са единни в разбирането си, че в производството по допускане на обезпечаването на иска се извършва непълно доказване. За да бъде допуснато обезпечение, съдът следва да формира извод за вероятна основателност, а не за доказаност на исковата претенция (вж. - определение № 25/25.01.2016 г. по гр. д. № 198/2016 г., І г. о. и цитираните в него други актове). Преценката на сезирания съд за вероятната основателност на иска въз основа на писмените доказателства в негова подкрепа се извършва в рамките на очертаните от чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК предели и следва да е най-обща, без да се навлиза в подробното им обсъждане. Това е така, защото конкретната преценка на представените писмени доказателства, доказателствените и правни изводи, следващи се от тях, са в правомощията на съда, разглеждащ материалноправния спор по същество. Поначало, когато се иска една обезпечителна мярка, съдът не сравнява обезпечителната нужда със стойността на имуществения обект, чието възбраняване или запориране се иска. Той преценява най-общо нуждата от обезпечение в сравнение с ориентировъчната стойност на имуществените обекти, чието възбраняване или запориране се иска, а когато са поискани повече обезпечителни мерки, може да допусне исканите възбрани и запори върху част от поисканите обекти, за да не допусне свръхобезпечение.
Доказателствата в подкрепа на иска са тези, които са допустими по ГПК в исковото производство и ако представените не са достатъчно убедителни, обезпечението се допуска срещу надлежна гаранция, от която обаче държавата и държавните учреждения са освободени. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото от ответника или от трети лица имат значение за основателността на бъдещия иск, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. В обезпечителното производство е достатъчно да бъде установен произхода на имуществото (вж. - определение № 677/24.11.2011 г. по ч. гр. д. № 637/2011 г., ІV г. о.).
В практиката на ВКС е изяснено също, че в предмета на доказване по иска с правно основание чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ е установяването по несъмнен начин на размера на несъответствието между приходите и разходите на ответника, начина на изчисляване на това несъответствие и от какво произтича то, но това установяване не може да бъде извършено в обезпечителното производство, чиято цел е да бъде предотвратено осуетяването или затрудняването на осъществяването на правата по решението за гражданска конфискация (в т. см. - определение № 290/09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 3978/ 2019 г., III г. о., определение № 57/06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 278/2020 г., ІV г. о. на ВКС и др.). В случая, съдът се е произнесъл положително относно наличието на кумулативните предпоставки за съществуване правото на ищеца на обезпечение на иска и допускането му, като е посочил, че е налице обезпечителна нужда, поради възможността ищецът по бъдещия иск да бъде затруднен при осъществяване на правата си по евентуално положително за него решение, а за удовлетворяване на тази нужда са подходящи и следва да се допуснат още и поисканите от Комисията обезпечителни мерки – запор върху банковите сметки на жалбоподателя. Следователно, въззивният съд не е посочвал, че за него не съществува задължение да съобрази подходяща ли е исканата обезпечителна мярка и налице ли е обезпечителна нужда. Напротив, тези предпоставки са изследвани и наличието им е прието, като дали това е така в производството по допускане на касационно обжалване не може да се проверява. Освен това съдът не е приемал, че ищецът по бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество не трябва да посочи в молбата си по какъв критерий е установил значителното несъответствие, а е посочил, че такава обосновка е направена и тя се потвърждава от приложените доказателства. Поради това, няма основание обжалваният съдебен акт да бъде допуснат до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2208 от 25.08.2022 г. постановено по възз. ч. гр. д. № СП 2415/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.