1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4281

гр. София, 24.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 3707/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба на С. Х. К. и А. Д. К., чрез адв. А. А.- Т., срещу определение № 839 от 16.08.2022 г., постановено по в. ч.гр. д. № 651/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 403 от 14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 614/2022г. по описа на Петричкия районен съд, с което е прекратено производството по предявения от С. Х. К. и А. Д. К. срещу Е. Г. К. и Г. Д. К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са били собственици на сграда с идентификатор ..... по КККР на [населено място] до момента на нейната продажба, извършена с нотариален акт на 18.07.2019 г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите твърдят, че е налице правен интерес от предявения иск за собственост към минал момент доколкото с решението по иска ще бъдат отречени правата на ответниците на всички възможни основания, както и непредявените ще се преклудират. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване по следния въпрос : В конкретния случай при предявяване на установителен иск за установяване, че ищците са собственици на основание давностно владение, текло по време на брака и за определен минал момент / към 2019 г./ ще се даде ли защита на накърнени собственически права към настоящия момент?

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от ищци по делото срещу преграждащ въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл.274, ал. 4 ГПК като постановен по предявен иск за собственост без оглед на цената му.

В обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищците се домогват да установят в отношенията си с ответниците, че до продажбата на процесния имот през 2019г., те са били собственици на имота на основание придобивна давност. Прието е, че правния си интерес от предявяване на иска ищците извеждат от следните фактически твърдения: че са съпрузи от 31.10.1992 г. и към брака им е приложим режимът на СИО; че с нотариален акт от 07.10.1994 г. единият от съпрузите - ищци е признат за собственик по давност на процесната сграда; че с нотариален акт от 18.07.2019 г. са продали имота на дъщеря им; че с влязло в сила решение № 8157 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 1033/2020 г. на Петричкия районен съд спрямо дъщеря им е признато за установено, че настоящите ответници са собственици по наследство на идеални части от процесната сграда.

Съдът е посочил, че с разпореждане от 19.06.2022г. районният съд е дал указания на ищците да отстранят нередовности на исковата молба, включително и обосноваване на правния интерес от предявяване на иска за собственост към минал момент, като ищците отново са претендирали установяване правото на собственост към минал момент.

От правна страна въззивният съд е приел, че установяването на вещни права към минал момент е допустимо само по ограничен брой изрично предвидени в закона искове като например иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл.13, ал. 8 ЗВСВГЗГФ , чл. 32, ал.1, т. 2 З. / отм./ и др. В конкретния случай липсва правен интерес от водене на иск за установяване на право на собственост към минал момент, тъй като силата на пресъдено нещо се формира към момента на приключване на съдебното дирене. Спорното материално право следва да съществува или не съществува към момента на предявяване на иска и само ако това е така, съдът може да обоснове извод кому то принадлежи, респективно не принадлежи. Ако фактът на съществуването на едно право или правоотношение в миналото има значение за други правоотношения, които са налице в настоящия момент, то страната има възможност да се защити като предяви спорните съществуващи права, но не и като претендира в самостоятелно исково производство установяването на права към минал момент. Ищецът има правен интерес да предяви иск за право на собственост към настоящия момент и срещу лицето, което претендира да е собственик и по този иск ще бъде изследван и въпросът дали това лице е било собственик и към минал момент. Процес за състоянието на собствеността към минал момент е безпредметен, тъй като няма да даде защита на накърнени към настоящия момент права.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Поставеният в изложението от касаторите въпрос не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от приетото по тълкуването му ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Твърденията на ищците в исковата им молба са, че през 2019г. са продали имота на дъщеря си, като не са поддържали, че те са собственици на имота към настоящия момент. Въззивният съд, формирайки извод за недопустимост на иска е съобразил тези твърдения на ищците и не се е произнасял по въпроса дали установяването на право на собственост към минал момент ще е от значение за защитата на накърнени собственически права на ищците към настоящия момент, каквито права самите те не твърдят, че притежават понастоящем.

След като по поставения от касаторите въпрос съдът не се е произнасял, то и не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, защото според тази разпоредба касационно обжалване може да се допусне само по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, бил е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, обективирани в обжалвания акт.

Не са налице и сочените от касаторите специални предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според трайната практика на ВКС/ решение № 408 от 12.09.2013 г. по гр. д. №1055/2011 г. на ВКС, 1-во г. о., решение № 115 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 4903/2019 г. на ВКС, 2-ро г. о. / иск за установяване правото на собственост към минал момент е допустим по изключение само в предвидените от закона случаи. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика, като същата не се нуждае от осъвременяване /не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, налагащи промяната й/.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 839 от 16.08.2022г., постановено по в. ч.гр. д. №651/2022г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: