Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 385, пор. № 132

ЗЗД РАЗМЕРА НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ НА ПРЕЖИВЕЛИЯ СЪПРУГ, КОГАТО НАСЛЕДЯВА С НАСЛЕДНИЦИ БЕЗ ЗАПАЗЕНА ЧАСТ

Съгласно чл. 14 ЗН завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание в полза на наследниците си по закона, държавата и обществените организации, а в полза на други лица - с не повече от половината от имуществото си.

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, съгласно чл. 28 ЗН той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Ако се разпореди със завещание или чрез дарение с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част - чл. 30, ал. 1 ЗН.

Наследници със запазена част съгласно чл. 28 ЗН са низходящите, родителите и съпругът. Размерът на запазената им част е определен в чл. 29 ЗН както в зависимост от родството на наследодателя с призованите към наследяване наследници със запазена част, така и съобразно броя им. Определянето става по два начина - в някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други е посочен размерът на разполагаемата част, а останалата част от наследството е запазена част на призованите към наследяване наследници със запазена част. Запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, е 1/2 при едно дете или низходящи от него и 2/3 при две и повече деца или низходящи от тях от имуществото - чл. 29, ал. 1 ЗН. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като при едно дете разполагаемата част е 1/3 и 2/3 запазена част, при две деца - 1/4 разполагаема част и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя - чл. 29, ал. 3 ЗН.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3 - чл. 29, ал. 2 ЗН.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам и 1/3, когато наследява с родители, а когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

В практиката нееднакво се разрешават случаите, когато съпругът наследява с наследници от трети ред - братя и сестри или техни деца и внуци или такива и възходящи от втора и по-горна степен, които нямат запазена част. Оформени са две становища.

Според едното становище хипотезата не е уредена в закона и по аналогия трябва да се приеме, че в тези случаи запазената част на съпруга е 1/3, каквато е, когато наследява с родители. Съображението е, че запазената част винаги трябва да бъде по-малка от законната част от наследството, а само при това разрешение във всички хипотези запазената част на съпруга ще бъде по-малка от дела му от наследството.

Според другото становище хипотезата е уредена в закона. Разпоредбите на чл. 28 и 29 ЗН имат предвид само наследниците със запазена част. Съгласно чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам. Законът има предвид както случая, когато съпругът е единствен наследник, така и случая, когато наследява с наследници без запазена част, т. е. "сам" наследник със запазена част.

Пленумът на Върховния съд приема, че е правилно и законосъобразно второто становище. Съпругът е наследник със запазена част. Той наследява с всеки от трите реда наследници: низходящи, родители, братя и сестри или техните деца и внуци или такива и възходящи от втора и по-горна степен. Низходящите изключват от наследяване наследниците от другите два реда, родителите изключват третия ред. Низходящите и родителите не наследяват с наследници без запазена част. Само съпругът, когато наследодателят не е оставил низходящи или родители, наследява с наследници от третия ред, които нямат запазена част. При наследяване от низходящи или родители с или без съпруг няма призовани към наследяване наследници без запазена част. Затова и определянето на запазената част е ясно. Когато съпругът наследява с наследници без запазена част, в закона е казано, че наследява сам - със запазена част. Обстоятелството, че в чл. 28 и чл. 29 ЗН законодателят определя кои наследници имат запазена част и нейния размер дава основание да се приеме, че в тези разпоредби не са имани предвид наследниците от трети ред, които са без запазена част. Затова изразът "наследява сам" трябва да се тълкува в смисъл, че наследява без наследници от първи и втори ред, които са със запазена част, в който случай може да е единствен наследник или да наследява с наследници от трети ред, които са без запазена част.

Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, когато наследството е открито преди навършване на десет години от сключването на брака и съпругът наследява с възходящи и с братя и сестри или техни деца и внуци, той получава 1/3 от наследството. При тази хипотеза трябва да се приеме, че запазената част на съпруга е равна на дела му от наследството, тъй като няма основание да се запазва по-голяма част, отколкото съпругът може да получи като дял от наследството.

Въз основа на горните съображения и на основание чл. 58, т. 1 ЗУС Пленумът на Върховния съд

РЕШИ:

Когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след навършване на десет години от сключване на брака, запазената му част е 1/2 от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването на брака - тя е 1/3 от наследството.