О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2967
София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември , две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. Д.
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №3745/2022 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК
Постъпила е касационна жалба от Т. А. М. чрез адв. Д. Д. срещу решение № 752от 25.05.2022г, по в. г.д. № 3546/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение от 01.07.2021г. по гр. д. № 15614/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърен иска предявен срещу „Ю. Б. АД на основание чл. 55,ал.1 предл първо ЗЗД за връщане на сумата 32027.38 евро, като платени при начална липса на основание, поради нищожност на договор за кредит за покупка на недвижим имот No HL 37187 от 06.06.2008г
Срещу решението на въззивния съд в потвърдената осъдителната част е постъпила касационна жалба от „Ю. Б. АД , осъдена да заплати на ищеца сумата 23213,77 евро платени при начална липса на основание по чл.55,ал.1ЗЗД под формата на валутни разлики през периода от 28.11.2014 г. до 27.06.2019 г и за сумата от 10514.05 швейцарски франка, платена без основание под формата на недължимо заплатени възнаградителни лихви от 28.11.2014 г. до 27.06.2019 г. поради нищожност /неравноправност/ на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.2 и ал. 3 и чл. 12, ал. 1 , чл.22 от сключения договор за кредит.
Докато ищецът е основал главния иск на твърдение за нищожност на договора за кредит за покупка на недвижим имот от 06.06.2008г изцяло, след като нищожните клаузи в него са по основния му предмет и на това основание е претендирал, че за исковия период при начална липса на основание е надплатил 32027,38 евро, които подлежат на връщане, /надхвърлят задължението му в размер на 120 000 евро, колкото в действителност е усвоеният, получен кредит предвид погашения за единадесет години/, въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на този иск. Потвърдил е и първоинстанционното решение по разгледаните и уважени евентуални искове – първият формиран от валутни разлики за период от 2014г до 27.06.2019г и възнаградителни лихви, начислявани за същия период в размер на 10 514,05 швейцарси франка, след като собствено е констатирал неравноправният характер на клаузите в чл.6, ал.2 и чл.22 от договора относно валутния риск при платените суми, превалутиране в швейцарски франкове по курс, означил поемане на целия валутен риск от потребителя. Ищецът е платил без основание претендираното по евентуалните искове въз основа на нищожните клаузи и банката е осъдена да го върне, но на свой ред Софийски апелативен съд е приел, че е налице спор относно дължимите от ищеца суми по кредита, който не е решен В мотивите е прието, че не е предмет на делото Договорът за кредит продължава да се изпълнява и след дадата 27.6.2019г За неоснователно е прието възражението няа ищеца, че за банката няма да възникне вземане за целия предоставен паричен ресурс, тъй като легитимният й интерес е удовлетворен, дори е надплатено .Изтъкнато е, нижожността на клаузите на чл. 6,ал. 2 и чл. 22 от договора нямат за последица нищожността на целия договор.По този начин, приемайки за неоснователен главвния иск, въззивния съд е мотивирал запазване действието на договора предвид факта, че продължава да се изпълнява , и без изрично установените неравноправни клаузи в него, довели до осъдително за ответника решение по евентуалния иск .
Касаторът Т. А. М. застъпва обратното виждане по въпроса за нищожността на договора като цяло . Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на целия договор за кредит в противоречие с правото на ЕС и установена практика на СЕС по прилагането на Директива 93/13 /ЕО, като в касационната жалба е изтъкнал значението на тълкуванията в практиката на Съда на ЕС по преюдициалните въпроси. В допълнителна молба касаторът Т. М. се позовава на междувременно постановено Решение по съединени дела С-80/21-С-82/21 и дело С-472/20 на СЕС,в които актове според защитата е даден отрицателен отговор на третия формулиран въпрос в депозираното изложение .Ответната банка оспорва относимостта на така изтъкваната допълнително практика на СЕС като счита случая за различен.Счита, че принципно подлежи на съобразяване изложеното в решение от 19.012.2019 на ЕСПЧ по делото Антонопулу срещу Гърция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани три правни въпроса, при изтъкнато основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Първият формулиран въпрос е за задължението на въззивния съд да разгледа неравноправния характер на оспорена клауза.Въззивният съд е следвало да разгледа всички клаузи, включително по основния предмет на договора.Вторият формулиран въпрос е, в хипотеза на банков кредит, по който сумата фактически е предоставена в евро, а задължението за погасяване е в чуждестранна валута (швейцарски франк), неравноправна ли е клауза в която се предвижда, че погасителните вноски трябва да се извършват в швейцарски франкове и възлага валутния риск върху потребителя. Твърди противоречие с решения по дела С-186/16 , С-212/20 ,С-609/19 на СЕС и Определение по дело С-119/17 на СЕС,както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 155 от 24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 67 от 12.09.2019г. по т.. № 1392/2018г. на ВКС, I т. о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, II т. о., решение № 384 от 29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, II т. о., и др. Третият формулиран въпрос е: в хипотеза на банков кредит, сключен с потребител в чуждестранна валута /швейцарски франк/, при който сумата е посочена в договора и фактически предоставена на разположение на кредитополучателя в евро, при установена неравнопоставеност на клаузи в които е предвидено изплащане в швейцарски франкове и да носи целия валутен риск, може ли при иск на потребител за нищожност на целия договор за банков кредит, съдът да запази действието му и да приеме кредитът да се изплаща в швейцарски франкове по търговски курс на банката към датата на усвояваяне на кредита. Сочи се противоречие с практиката на СЕС –Решение по дело С-260/18, Решение по дело С-118/17,както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като създадената от ВКС практика по въпроса следва да бъде променена.
Касаторът „Ю. Б. АД оспорва изводите на Софийски апелативен съд за наличие на неравноправни клаузи в договора и предпоставките за това изследване, счита обсъжданите клаузи за индивидуално договорени, за ясни и разбиранеми и доколкото са по основния предмет на договора, не подлежат на преценка за неравноправност от съда по смисъла на чл.143 ЗЗП .В изложение се поддържа основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК по три групи въпроси .Първите три въпроса изразяват доводите на ответника за изключване преценката за неравноправност на клауза от договор, определяща валутата на кредита, същевременно валутата на погасителните вноски, след като е написана на ясен и разбираем език . Посавят се въпросите в хипотезата на банков кредит, сключен в чуждестранна валута (швейцарски франкове), по който цялата сума фактически е предоставена за ползване от кредитополучателя в евро, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в договора за кредит, и по който задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута (швейцарски франкове), счита ли се договорът сключен в евро и в коя валута се дължи връщането на кредита; може ли съдът да присъжда еврова/левова равностойност договорена по валутен банков кредит парична сума и уговорена в чуждестранна валута Поддържа се противоречие с решение по дело С-186/16 и Определение по дело С 119/17 на Съда на ЕС. Втората група въпроси, при посочено основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК подчертават съгласието на потребителя и неговото значение за разпределянето на валутния риск, което разпределяне е налице поради възможно както завишаване, така и понижаване на валутния курс. При това положение се постулира липсата на значително неравновесие между правата на двете стстрани .Последната група въпроси засягат начина на формиране на възнаградителната лихва: Формулират се въпросите :представлява ли част от същественото съдържание на договор за банков кредит договорна клауза, с която се определя начинът на формиране на възнаградителната лихва по кредита ; подлежи ли на преценка за неравноправност клауза от договор за ипотечен банков кредит, която определя размера на възнаградителната лихва по кредита и начина на нейното формиране; отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език клауза от договор за кредит, с която се уговаря, че възнаградителната лихва по договор за кредит ще се образува въз основа на базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата за определен вид кредит, плюс надбавка във фиксиран размер, като в същата клаузата е определен размерът на базовия лихвен процент, валиден към момента на сключването на договора за кредит.Твърди се противоречие на въззивния акт с решение № 87/6.11.2019г. по т. д.№ 848/2017г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 9/27.02.2020г. по т. д.№ 62/2019г. на 1-во т. о. на ВКС по свързано поставените три въпроса .
Постъпили са отговори, в които страните оспорват наведените основания за допускане на решението до касационно обжалване, застъпвани от насрещната страна попредмета на съответното касационно обжалване .
В допълнителна молба касаторът Т. М. се позовава на междувременно постановено Решение по съединени дела С-80/21-С-82/21 и дело С-472/20 на СЕС, в които актове според защитата е даден отрицателен отговор на третия формулиран въпрос в депозираното изложение. Ответната банка оспорва относимостта на така изтъкваната допълнително практика на СЕС като счита случая за различен .Счита, че принципно подлежи на съобразяване изложеното в решение от 19.012.2019 на ЕСПЧ по делото Антонопулу срещу Гърция.
С определение № 850 от 25.04.2023г производстото е спряно на основание чл.631 , вр чл.633 ГПК до произнасяне на Съда на ЕС по дело С-117/2023, образувано по преюдициално запитване на Софийски апелативен съд по тълкувания от значение за спорния предмет и правилното решаване на делото.На 18.10.2023 г. е постановено определение на СЕС по дело С-117/23, с което е дадено тълкуване по отправеното преюдициалното запитване по въпросите съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, параграф 1 и т. 1, б. „а“ от Приложението към чл. 3, параграф 3 на Директива 95/13, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирани сметки в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в национална или резервната валута, вследствие на което от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага, и дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът действително е уговорен в националната или в резервната валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута - чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута. Производството е възобновено с определение № 2445 от 19.11.2023г на настоящия състав на ВКС,за разглеждане на предварителния въпрос за допускане на обжалваното от двете страни въззивно решение до касационно обжалване, предвид произнасянето на Съда на ЕС .
Върховен касационен съд,Трето гражданско отделение съобрази следното :
Налице е основание да допускане до касационно разглеждане на въззивното решение, с което е потвърдено отхвърляне на главния иск основан на нищожност на договора като цяло, по третия формулиран от касатора Т. М. правен въпрос в изложението.Въпросът е в доразвитие на теза, обосноваваща и поставянето на първия въпрос, формулиран твърде общо. Въпросът по т.2 от изложението е неясен досежно това коя клауза визира - дали уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойност на 120 000 евро/чл.1, ал.1 от договора/, дали клаузата за подписване на приложение№1 относно курс „купува” на банката /чл.1, ал.3, ал.5/, или тази за служебното превалутиране/ /чл.2,ал.3/, доколкото свързано с водещата клауза се урежда и основното задължение на кредитната инстатуция . Въпросът, формулиран в т.3 от изложението на касатора Т. М.,при конкретнизирани във въпроса предпоставки/приети от въззивната инстанция нищожни клаузи/,е следва ли запазване действието на договора. Върховен касационен съд съобразява правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да уточни въпроса, като не включва в неговото правно съдържание оспорването на вторичното разрешение дали договорът следва да се изпълнява без неравноправните клаузи като потребителят изплаща кредита в швейцарски франове по търговски курс на банката към датата на усвояване на кредита, след като въззивният съд не го е разглеждал, съответно не е дал правно разрешение в тази насока Въпросът, както е уточнен, е включен в предмета на делото и е обуславящ за правните изводи на въззивния съд при отхвърляне на главния иск.Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на Съда на ЕС, обективирана в посочените от касаторката актове, както и в постановеното на 18.10.2023 г. определение на СЕС по дело С-117/23 в което е дадено тълкуване и разяснение какви са последиците от нищожността на клауза от основния предмет на договор като оспорвания по делото.
Поставените от касатора „Ю. Б. АД въпроси не обосновават критериите в чл.280 , ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.По първата група въпроси, както и по въпросите за неравнопоставеността на клаузи като уговаряните касателно възнаградителната лихва включително въз основа на база, определена от банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, в изложението се оспорват изводите на въззивния съд за нищожност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора по същество /като неправилно решени въпроси/ .Не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че визираните валутни клаузи не отговарят на изискването за яснота и разбираемост.Насоките от значение за формиране на тези изводи са изяснени в практиката на Съда на ЕС и следвани при мотивиране на решението. Апелативният съд е посочил в какво се е изразявала недобросъвестността на икономически по - силната страна и като резултат значителната неравнопоставеност в ущърб на потребителя. Противно на мотивите на решаващия съд касаторът постулира, че приетите за нищожни две клаузи са ясни и разбираеми . Третият въпрос, поставен за това дали дължима по договор сума, уговорена в чуждестранна валута, може да бъде присъдена от съда в нейна еврова или левова равностойност, би имал значие при спор за реално изпълнение на договора, но няма обуславящо значение за постановеното решение по произнесения евентуално предявен иск на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на надплатеното поради нищожност на разгледаните клаузи.Единствено добросъвестно уговаряне на правилата и условията за промяна на лихвените нива е предпоставка за прилагане на изключващите неравнопоставеността норми, в която насока изтъкнатата от въззивния съд практика на Съда на ЕС (решения по дела С-472/10; С-92/11;С143/13) и формираната практика на ВКС, е еднопосочна .Втората група въпроси като цяло излагат и поставят условие да се въприемат фактически изводи, различни от направените по делото и обусловили преценката на съда за значително неравновесие в правата на страните с поемането на валутния риск единствено от потребителя, поради което общо изискване в чл. 280, ал.1 ГПК отново не е налице. Въпросите са хипотетични, казуистично зададени и по правилността на решението.
Следва да се съобрази обаче, че касационно обжалване се допуска относно решението на въззивния съд по главния иск, от което зависи и разглеждането на евентуалните искове, като процесуално условие. При друг изход на делото по главния иск, следва да се упражни контрол по допустимостта на решението по произнесените евенуални искове, който контрол е включен в правомощията на Върховен касационен съд като инстанция, затова до касационно обжалване се допуска цялото решение на въззивната инстанция, а не отделни негови части.
По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № 752от 25.05.2022г, по в. г.д. № 3546/2021г. на Апелативен съд –София.
Да се съобщи на касатора Т. А. М. задължението му в седмичен срок да внесе 1250лева държавна такса по сметка на ВКС,в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.