2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16

София, 20.01.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.10.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4132 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Б. против решение № 293 от 30.03.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2020 г., с което е потвърдено решение № 6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 7706/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу СБАЛАГ Майчин дом ЕАД,гр. София иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ДНК анализ и срещу Инвитро -АГ медицински център Димитров ЕООД,гр. София иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди от неизпълнено задължение по договор за проверка за хромозомна аномалия чрез хорион биопсия и ДНК анализ – за сумата от 50000 лв. (при поддържано наличие на солидарност), ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1. Критерий за оценка на кой елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са „медицинските стандарти и добрата медицинска практика“ – противоправност или вина в смисъла на „неполагане на дължимата грижа“? В този смисъл ищецът или ответникът носи доказателствената тежест...