О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

София, 20.01.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3246 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 260027 от 26.02.2021 г., поправено с решение № 260053 от 16.04.2021 г., и двете постановени по гр. д.№ 123/2020 г. на Окръжен съд-Силистра е потвърдено решение №85/26.02.2020г., постановено по гр. д. №1794/2018г. по описа на Районен съд, гр. Силистра, в частта с която на основание чл. 109 ЗС К. К. П. и С. Н. П. са осъдени да премахнат находящия се в ПИ с идентификатор ....., по КК и КР на [населено място], [улица]метален павилион, с идентификатор ...... и да заплатят на ответника Х. А. К. деловодни разноски в размер на 1280 лв.

Това решение се обжалва с отделни касационни жалби от двете ответници.

В касационната жалба, подадена от К. К. П. се прави оплакване за противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото не е налице неоснователно пречене, като счита, че има самостоятелни права върху павилиона. Релевира оплакване за допуснати съществени процесуални нарушение, изразяващи се в това, че не са обсъдени всички оплаквания и доводи във възивната жалба, за неоснователно не допускане на нови доказателства от въззивната инстанция и за лишаване от правото на защита, защото съдът не е отложил последното съдебно заседание поради явяване на пълномощника й по друго дело.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се твърди противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 236, ал.2 ГПК. Вторият въпрос, по който не се твърди основание за допускане, но не се сочи и съдебна практика е: допустимо ли е решаване на спор пред въззивна инстанция, когато съдът е лишил жалбоподателя от правото му да участва в съдебно заседание и да упражни редовно правото си на защита.

В касационната жалба, подадена от С. Н. П. се твърди неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че окръжният съд, а не първата инстанция й е връчила решението на РС и е администрирала подадената от другата жалбоподателка въззивна жалба, че делото не е било отложено в съдебното заседание на 09.02.2021 г., въпреки, че пълномощникът й е бил препятстван да се яви, а тя е била болна в продължителен период от време. Твърди необосонваност на решението, защото СТЕ за конструкцията на павилиона е изготвена от некомпетентни вещи лица. Твърди се противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото не е отчетено наличието на самостоятелни права върху павилиона, които не са били предмет на публичната продан, от която ищецът по иска е придобил поземления имот и не е приложен чл. 188 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба по първия поставен въпрос не е посочено основание по чл. 280, ал.1 или ал.2 ГПК, а той е: Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато в първото открито съдебно заседание по даване ход на делото съдът е констатирал, че препис от първоинстанционното решение не е надлежно връчен на една от конституираните страни? По приложението на чл. 142 ГПК са формулирани въпроси, по които се твърди противоречие със съдебната практика /цитирани решения/, но и необходимост съдът да се произнесе с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото. Третия въпрос, по който се твърди противоречие със съдебната практика е: Следва ли въззивната инстанция да събира служебно доказателства, съгласно правомощията си, уредени в ГПК и от какво значение за изпълнение на това задължение на съда е изрично релевираното подобно искане от страна по делото. Последния въпрос е за задължението на въззивната инстанция да изгради самостоятелни изводи като анализира събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.

Ответникът по двете жалби ги оспорва, както и допускането до касация на обжалваното решение, тъй като съдът е обсъдил относимите факти и обстоятелства по спора, не е обсъждал въпроса по приложението на чл. 142 ГПК, а и въззивниците не са поискали отлагане на делото, а на експертизите въззивният съд не се е позовавал..

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По предявеният от Х. А. К. иск по чл. 109 ЗС за премахване на метален павилион в купеното от него на публична продан дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ...., по КК и КР на [населено място], [улица], е установено следното: Ищецът се легитимира като собственик с постановление от 21.08.2021 г. за възлагане от публична продан по изпълнително дело, по което ответницата С. Н. П. е ипотекарен длъжник. Тя и дъщеря й – другата ответница по иска К. П. са купили имота от общината с договор от 17.08.2004 г. С н. а. № .... г. непълнолетната дъщеря е продала на майка си своята 1/4 ид. ч. от имота, съставляващ УПИ.... от кв...... В имота се намира процесния павилион. Той е купен от наследодателя на двете ответници К. С. П., починал на 08.08.2004 г. като движима вещ с фактура от 12.07.1994 г. от „Дръстър“ ЕООД / л. 68 от делото на РС/ Павилионът е монтиран върху бетонов постамент и се е използвал за услуги, свързани с поставяне на ПВЦ-дограма. По отношение на павилиона, преди да бъде купен от общината е проведена процедура по издаване на удостоверение за търпимост, по която той е заснет като метален павилион с конструкция „колонки, греди и столици“, ограждащите стени са от ламарина, а покривът е едноскатен, покрит с ламарина – удостоверение за търпимост № 36/10.09.2018 г. / л. 15 от делото на РС/

Въззивната инстанция е подчертала, че основните спорни въпроси между страните са: дали процесната сграда е движима или недвижима вещ, съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗС и дали обстоятелството, че сградата е снабдена с удостоверение за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, води до извода, че не подлежи на премахване и забрана за ползване.

По първия спорен въпрос, съдът е приел въз основа на документите на предходния собственик „Дръстър“ЕООД относно закупуването на обекта от наследодателя на ответниците, представения инвестиционен проект, изготвен по искане на ответницата С. П., че се касае за движима вещ. Изводът е подкрепен със заключенията на назначените от РС експертизи.

По втория спорен въпрос, съдът е приел, че е без значение какъв е характера на удостоверението за търпимост, като акт на администрацията, тъй като то е неотносимо към спора, защото е налице обилна и непротиворечива практика на ВКС, че в производство по чл. 109 ЗС удостоверението за търпимост по § 16 ПЗР на ЗУТ не може да послужи като безусловно основание за запазването на строежа и съответно - за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС, защото то установява само благоустройствената допустимост на строежа от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС. /Решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6580/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 129 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г., I г. о., ГК/, Тъй като павилиона е в имота на ищеца, съдът е приел, че е засегнат неговия интерес, т. е. налице е неоснователно действие, подържано от ответниците.

Като неотносим към спора е преценен доводът на ответника С. П., че ищецът, придобивайки правото си на собственост чрез деривативен способ, който, макар и подчинен на процесуалните правила на публичната продан, поражда продажбено отношение между нея и него, в качеството му на купувач, поради което в рамките на относителното правоотношение, създадено чрез приключилата публична продан, купувачът на имота и ищец следва да търпи правни последици на чл.188 ЗЗД. Този текст е преценен като несъвместим с негаторната защита на собственика, придобил права от публична продан.

Въпросът за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, да изгради самостоятелни изводи от доказателствата, който е поставен в изложенията към двете жалби. Това задължение е разгледано в ТР № 1/213 г. ОСГТК и в съдебната практика съобразно действащият ГПК, който в чл.269 ГПК ограничава въззивното обжалване до служебна проверка на валидността, на допустимостта – в обжалваната част и по правилността – от посоченото във въззивната жалба. По тези оплаквания, възивната инстанция дължи самостоятелен анализ на доказателствата и формиране на самостоятелни изводи – виж т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във въззивната жалба на К. П. са направени оплаквания за неправилност на решението на РС защото не е отчетен характера на удостоверението за търпимост, което възивната инстанция е приела за неотносимо към резултата по спора. Втория довод е, че купувачът от публична продан не е купил павилиона и е обвързан от правата на ответниците по иска върху него. На този довод е отговорил съдът, като е приел, че ответниците нямат противопоставими права, включително и на основание чл. 188 ЗЗД на ищеца и, че павилиона е движима вещ. Разполагането на вещ в чужд имот / движима и или недвижима/ без основание е преценено като форма на неоснователно пречене, предполагаща защитата на собственика по чл. 109 ЗС. Следователно доводите в тази въззивна жалба са разгледани. Приетото от съда е в съответствие с мотивите към т..3 от т. 4/2015 г. на ОСГК на ВКС хипотезата, при която „ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот“ е посочено като типичен пример, в който е налице пречене за собственика да упражнява правото си на собственост. Касаторката не е посочила в хода на производството какво право има трето лице върху имота, продаден на публична продан, за които тя да отговаря. Очевидно движимата вещ не създава такова право, а не са твърдяни и установени и облигационни права. В този смисъл поставеният въпрос не кореспондира на мотивите на въззивното решение.

Във въззивната жалба на С. П. са направени освен посочените по-горе оплаквания и такива, които са свързани с връчването на решението на РС на нея от въззивната инстанция.

Предвид изложеното, по посоченият въпрос не е налице необсъждане доводи и възражения на ответниците, поради което по него не се допуска касационно обжалване.

Следващите въпроси, съдържащи се и в двете касационни жалби са за приложението на чл. 142, ал.2 ГПК и твърдението, че е нарушена съдебната практика по този текст, в резултат на което касаторките са лишени от правото да участва в съдебно заседание и да упражнят редовно правото си на защита. Поставят въпроса: допустимо ли е решаване на спор пред въззивна инстанция в този случай. За последното съдебно заседание пред въззивната инстанция двете въззиваеми не са се явили, както и пълномощниците им. От пълномощника на С. П. – адвокат А. Р. П. е подадена молба за отлагане на делото поради това, че е ангажирана по друго н. о.х. дело11891/2020 г., насрочено за същата дата и час. Съдът не е уважил тази молба, тъй като няма доказателства адвокат П. да е ангажирана в някакво качество по посоченото дело, а и защото няма искане и от страната за отлагане поради това че е възпрепятствана да се яви. От адв. Р. Г. също е постъпила молба за отлагане на делото поради това, че е ангажиран по друго дело, за което е представил призовка, но молба от страната и доказателства, че тя е възпрепятствана също няма.

Съдебната практика е единна относно това, че хипотезата на чл. 142, ал.2 ГПК е налице само когато кумулативно са възпрепятствани да се явят в съдебно заседание страната и пълномощникът й. Препятствието следва да е внезапно, тъй като изискването на чл. 56, ал.3 ГПК за призоваване най-рано седем дни преди заседанието е въведено, за да се даде възможност на страната да организира защитата си. /Определение № 367 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 159/2019 г., IV г. о. Решение № 15 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4428/2018 г., III г. о., Определение № 929 от 12.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., I г. о., Решение № 240 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2014 г., IV г. о., Определение № 472 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2121/2020 г., I г. о./ Препятствие само за пълномощника, каквото е служебната му ангажираност по друго дело, не е основание за отлагане на делото. Тъй като съдът преценява във всеки конкретен случай дали препятствието е такова, че поради него не може да се яви страната и пълномощника й, не може да се създаде единна практика за това кога трябва да се отлага делото. В конкретният случай не е доказана хипотезата на чл. 142, ал.2 ГПК – не е доказано че К. П. е в чужбина, не е установено, че адвокат А. П. е имала някакво качество по делото, заради което е поискала отлагане и, че С. П. е била болна. Последната не твърди внезапно, а продължително заболяване. /Пред ВКС като касационна инстанция не могат да се приемат нови доказателства./ Затова по тази група въпроси не се допуска касационен контрол. Не е налице противоречие на действията на съда със съдебната практика, а същевременно нормата на чл. 142, ал.2 ГПК в двете й алинеи е ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед точното й прилагане и за развитие на правото.

Относно въпроса за това в кои случаи въззивната инстанция следва да събира служебно доказателства, съгласно правомощията си, уредени в ГПК и зависи ли то от исканията на страните са дадени разяснения в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е прието, че такова задължение тя има когато трябва да приложи императивна правна норма или когато по закон е задължена да следи за спазване правата на определени лица. В казуса по делото не е налице нито една от тези хипотези. Въпросът е поставен явно във връзка с изследването дали процесния павилион е движима или недвижима вещ във връзка с това дали експертизите за конструкцията му са изготвени от компетентни лица. Последователна е обаче съдебната практика, че юридическият статут на обекта на собственост се определя от одобрените строителни книжа, въз основа на които той е законно изграден, а не от конструкцията му. Трайното прикрепване на обекта към терена и укрепване на конструкцията и извършването на ремонти не променят временния характер на строежа и не му придават траен градоустройствен статут, а още по малко могат да превърнат метарен павилион в недвижима вещ в юридически смисъл. В тоя смисъл са Решение № 127/25.11.2014 г. по гр. д.№ 3190/2014 г. ІІ гр. о. Решение № 11/16.02.2015 г. по гр. д.№ 4680/2014 г. ІІ гр. о., Решение № 917 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2008 г., IV гр. о., Решение № 261 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 502/2014 г., I гр. о., Решение № 265/25.10.2012 г. по гр. д.№ 225/2011 г. І гр. о. Решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 656/2009 г. на ВКС, I гр. о. и Решение № 192/16.12.2019 г. по гр. д.№ 686/2019 г. на І гр. о. Тъй като поисканите експертизи са касаели изследване на въпроса за конструкцията на павилиона и поради неотносимостта на този въпрос, неотносими към спора и неопределящи крайния резултат са и въпросите, свързани със служебното събиране на доказателства и назначаване на експертиза от съда. Такъв е и въпроса, свързан с това, че въззивната инстанция, а не РС е връчила на касаторката С. П. препис от решението на РС и от въззивната жалба на дъщеря й К. П.. Този въпрос няма отражение върху крайния изход от спора пред въззивната инстанция щом касаторката С. П. е упражнила правото си на обжалване, подавайки самостоятелна жалба.

В обобщение не са налице основанията за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260027 от 26.02.2021 г., поправено с решение № 260053 от 16.04.2021 г., и двете постановени по гр. д.№ 123/2020 г. на Окръжен съд-Силистра по касационни жалби, подадени от К. К. П. и С. Н. П..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: