О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2561

София 18.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. №3730/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Щ. като пълномощник на П. Д. Т., срещу въззивно решение № 114 от 13.12.2021 г. по в. гр. д. № 542/2021 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са наведени при условията на евентуалност доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивния съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно, защото дело е било преразпределено ръчно, в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, на съдия, който е заменил първоначално определения докладчик по делото, без основателна причина. Сочи, че решението е недопустимо, защото въззивният съд е постановил диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата част, която е влязла в сила и не е била предмет на въззивното производство при повторното разглеждане на делото. Оплакването за неправилност на решението е обосновано с твърдение, че при повторното разглеждане на делото в състава на съда, постановил обжалваното решение, е взел участие съдия, който е участвал при постановяване на предходното решение, което е било отменено от касационната инстанция. В касационната жалба са релевирани и доводи за неправилно определяне на дължимото обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС, което жалбоподателят следва да заплати, тъй като не са били зачетени самостоятелните права върху имота на дъщерята на страните.

Иска се въззивното решение да бъде прогласено за нищожно, или да бъде обезсилено като недопустимо, или да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен и следният въпрос: Как да се тълкува волята на съдебния състав, когато в един свой съдебен акт присъжда обезщетение по иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, а в последващ съдебен акт задължава въззивния съд, на който се връща делото за ново разглеждане и отстраняване на допуснатите законови нарушения, да се произнесе за размера на обезщетениетио по чл. 31, ал.2 ЗС, или е допусната волно или неволно фактическа грешка, как тя да бъде отстранена.

В писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответницата по касация Б. П. Л. чрез нейния пълномощник адв. И. И., се изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване, тъй като решението не е нищожно или недопустимо, а при постановяването му въззивния съд се е съобразил с указанията, дадени от касационната инстанция в отменителното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 7 от 07.2021 г. по гр. д. № 2556/2020 г. на ВКС, състав на ІІ г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 130 от 30.03.2020 г. по в. гр. д. № 200/2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението на Районен съд -Костинброд в частта, с която е отхвърлен иск на Б. Л. за присъждане на лихви върху присъдените суми по сметки, дължими от П. Д. Т., и е прекратено производството по делото.

Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на Б. Л. по сметки с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата над 10 850 лв. до пълния заявен размер от 24 800 лв. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която П. Д. Т. е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303.50 лв., представляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения в дворното място с площ 659 кв. м, съставляващо УПИ І-..... от кв. 63 “а“ по КК и плана за регулация на [населено място], ведно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 114.35 кв. м, както и в частта, с която П. Т. е осъден да заплати на Б. Л. на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумата 10 850 лв., представляваща обезщетение за ползването на 1/2 ид. част от делбения имот - описаното дворно място и сградата в него, за период от 62 месеца, считано от 05.07.2013 г.

Съгласно чл. 296, т.3 ГПК решенията, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане, влизат в сила. Следователно и с оглед на изложеното по - горе, въззивното решение № 130 от 30.03.2020 г. по в. гр. д. № 200/2019 г. на Софийски градски съд е влязло в сила, считано от 07.01.2021 г., в следните части: в частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. Л. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за разликата над 10 850 лв. до претендирания размер от 24 800 лв.; в частта, с която П. Т. е осъден да заплати на Б. Л. на основание чл. 31, ал.2 ЗС обезщетение за ползваната 182 ид. част от делбения имот - дворно място и сграда, за период от 62 месеца, считано от 05.07.2013 г., в размер на 10 850 лв.; в частта, с която П. Д. Т. е осъден да заплати на Б. П. Л. сумата 29 303.50 лв., представляваща увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от нея подобрения. Поради това въззивното решение в тези части не е /и не може да бъде/ предмет на касационен контрол в настоящото производство пред ВКС и доводите на жалбоподателя Т. за определяне размера на дължимото от съсобственика обезщетение за ползване на съсобствения имот в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на материалния закон не могат да бъдат обсъждани и да обосноват допускане до касационно обжалване на възивното решение, постановено при повторното разглеждане на делото.

След връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от въззивната инстация, предмет на въззиввното производство е само искането /претенцията/ на Б. Л. за присъждане на законна лихва върху заявеното главно вземане за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. Това следва от решението на ВКС № 24 от 19.07.2021 г. по гр. д. № 2556/2020 г., с което въззивно решение № 130 от 30.03.2020 г. по в. гр. д. № 200/2019 г. на Софийски окръжен съд е отменено в частта, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по иска на Б. Л. за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС и е прекратил производството по делото, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд от етапа на съдебните прения.

След връщането му делото е образувано с нов номер - 542/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд. Видно от приложения към делото Протокол от 20.07.2021 г. за избор на съдия-докладчик, делото е било разпределено автоматично за разглеждане на І-ви въззивен състав, като за докладчик е определен съдия В. В.. С протокол за избор на съдия докладчик /преразпределение/ от 20.10.2021 г. делото е разпределено на съдия Г. М.. Разпределението е ръчно, а като основание за извършването му е посочена Заповед № А-206 от 08.10.2021 г. на председателя на Софийски окръжен съд. Тази заповед е приложена по делото и от съдържанието й е видно, че с нея председателят на съда е възложил на системния администратор да предприеме действия за изравняване на показателите на натовареност на съдия Г. М. като възможен докладчик по първоинстанционни и въззивни граждански дела спрямо останалите съдии в гражданско отделение.

В чл. 9, ал.1 ЗСВ е установено правилото, че разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им и при спазване на изискванията на чл. 360б ЗСВ, според който органите на съдебната власт използват информационни системи, одобрени от Пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление. За ефективно приложение на принципа на случайния подбор В. е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на В. по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с решение на В. по протокол № 13/19.03.2015 г.; изменена и с решение на Съдийската колегия на В. по протокол № 1/10.01.2017 г. , изм. с решение на СК по Протокол 9 от 13.03.2018 г. Както е посочено в нея, целта на принципа за случайно разпределение на делата е да се гарантира безпристрастност и независимост на съдебната власт; равномерност на натоварването и качество на правораздаването, отговарящи на очакванията за бърз и справедлив процес; ефективност на органите на съдебната власт, включващи и начина на организация на съдебната дейност; прозрачност на съдебната дейност, редуцираща съмненията за корупционни практики. С Методиката са регламентирани и особени хипотези на приложение на принципа на случайно разпределение на делата, включително и на повторно разпределение на вече разпределено дело при отвод или самоотвод на съдия или при смяна на съдията-докладчик по други причини/ т.4.4 от Методиката/.

Предвид изложеното, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за вероятна нищожност на въззивното решение като постановено от незаконен състав поради преразпределяне на делото в нарушение в установения в чл. 9 ЗСВ принцип на случайно разпределение на делата. Данните по делото налагат извод, че в случая определянето на съдия М. за докладчик по него е извършено при спазване на изискванията на чл. 9, ал.1 ЗСВ и Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища чрез електронно разпределение, видно от генерирания за избора протокол, приложен към делото, на основание издадената заповед на председателя на съда за изравняване натовареността на показателите на съдия М., която заповед е в изпълнение на правомощията му по чл. 86, ал.1, т.2 ЗСВ да организира работата на съдиите в този съд.

Според константната практика на ВКС решението е нищожно, когато е постановено от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице, което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт; когато решението е устно или е неподписано; когато волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване на съдебния акт; когато решението противоречи на правовия ред. В този смисъл решение № 119 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 1198/2012 г. на ІІІ г. о.; решение № 248 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 572/2011 г. на ІV г. о., решение № 182 от 01.07.2014 г. по гр. д. № 1535/2014 г. на І г. о. и др. Евентуално нарушение на правилата за случайно разпределение на делата не обуславя нищожност или недопустимост на постановеното решение, а може да е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност.

Неоснователно е и искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата валидност и допустимост предвид участието на съдия В. И. при постановяването му. Тезата на жалбоподателя е, че по отношение на нея е било налице основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК, тъй като тя е взела участие при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция, решението по което е било отменено от ВКС. Видно от диспозитива на въззивно решение № 130 от 30.03.2020 г. по в. гр. д. № 200/2019 г. на Софийски окръжен съд, решението на Районен съд -Костинброд е обезсилено в частта, с която искът на Б. Л. за присъждане на лихви върху присъдените суми по сметки, дължими от П. Д. Т., и е прекратено производството по делото, като е прието, че тази претенция не е била надлежно заявена, т. е. съдебният състав, в който е участвала и съдия В. И., не се е ангажирал със становище по основателността на тази претенция, а само относно нейната допустимост/ процесуален въпрос/. Основанието за отвод по чл. 22, ал.1, т.5 ГПК предполага съдията да е взел участие в решаването на спора по същество, каквато хипотеза в случая не е налице. Отделно от това, според правната теория и съдебната практика нарушенията на чл. 22 ГПК не обосновават нищожност или недопустимост на съдебния акт. Постановяване на решение с участие на съдия, за когото са били налице предпоставки за отвод в някоя от хипотезите на чл. 22 ГПК, представлява процесуално нарушение, което ще бъде съществено, ако е повлияло на правилността на решението. Но това е конкретен въпрос, който се преценява по всяко отделно дело. В случая жалбоподателят не излага конкретни доводи за евентуална предубеденост на съдия В. И. при разрешаване на правния спор, нито по какъв начин участието й постановяване на обжалваното решение е довело до неправилност на същото. Доводите, изложени в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаят правилността на въззивното решение № 130 от 30.03.2020 г. по в. гр. д. № 200/2019 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от Б. Л. против жалбоподателя иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС е уважен, но в тази част посоченото решение е влязло в сила като недопуснато до касационно обжалване и тези претенции не са били предмет на въззивното производство след връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство при новото разглеждане на делото са очертани с отменителното решение на ВКС по гр. д. № 2556/2020 г. до произнасяне по претенцията на Б. Л. за присъждане на законната лихва върху обезщетението, дължимо от П. Т. по чл. 31, ал.2 ЗС, по който предмет се е произнесъл и въззивният съд с обжалваното решение.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 13.12.2021 г. по в. гр. д. № 542/2021 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: