О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4197

Гр.София, 08.11. 2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.3762 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.681/27.07.22 по г. д.№.482/22 на ОС Добрич е оставена без уважение частна жалба вх.№.9625/8.06.22 на „Макинтош 1972-72“ЕООД срещу определение №.1247/27.05.22 по г. д.№.853/22 на РС Добрич - с което е върната предявената от дружеството исковата молба поради недопустимост на иска предвид липса на правен интерес.

Ответните страни „Неди стил“ЕООД, К. Т. Г. и В. С. В. оспорват жалбата.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт въззивният съд е приел, че предявеният иск е за признаване за установено, че договор за наем от 2.03.21, сключен между ищеца и първия и втория ответник, не е прекратен и продължава да обвързва третия ответник като приобретател на имота. Посочил е /позовавайки се на практика на ВКС/, че интересът от исковата защита е основан на упражнени от ответниците изявления за разваляне, респ. прекратяване на наемния договор, какъвто никоя от хипотезите на чл.124 ГПК не му признава. Спорните права относно съществуването на наемно правоотношение във връзка с изпълнение или неизпълнение на договорни задължения, естеството на изявленията по чл.87 ЗЗД, чл.237 и чл.238 ЗЗД и дали същите са...