О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4236

гр. София, 16.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 3766/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. К. от [населено място], общ. А., в качеството на законен представител на малолетното дете М. Т. К., чрез адв. З. Х., срещу определение № 1649 от 06.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1779/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6072 от 04.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2684/2022 г. на Пловдивския районен съд за оставяне без уважение молбата до съда за издаване на разрешение малолетното дете да извърши отказ по чл. 52 ЗН от наследството на баща си Т. В. К., починал на 13.02.2021 г.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което иска отмяната му.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е изложил съображения, че имуществените права, за които е въведен разрешителен режим са императивно посочените в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК. Според тази разпоредба забранени за самостоятелно извършване са разпоредителните сделки с недвижими вещи на детето, формалните сделки с движими вещи, с влоговете и сделките с ценните книжа. Сделките с тези права на детето трябва да бъдат извършвани само...