ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12

гр. София, 11.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Боян Балевски

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като разгледа докладваното от А. Х. Ч. касационно търговско дело № 20228003902291 по описа за 2022 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М. - синдици на „К. Т. БАНКА АД“ /в несъстоятелност/ против определение №1329/18.05.2022г. по ч. т.д. №485/2022г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено определение № 265783/21.12.2021г. по т. д. №890/2020г. на Софийски градски съд в частта, в която е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба.

В жалбата се поддържа, че съдът незаконосъобразно е приел, че искът е предявен извън преклузивния двугодишен срок по чл.62, ал.1 от ЗБН /в редакцията му към 2015г./, считано от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Твърди се, че в противоречие на процесуалния и материалния закон съдът се е позовал на Решение №8/21г. на КС, с което е обявена за противоконституционна нормата на §7 от ПЗР на ЗИДЗБН, като се застъпва становище, че решението на КС действа за в бъдеще и няма ретроактивно действие. Поради това при преценка за процесуалната допустимост на иска следва да се цени действащото в страната процесуално и материално право към момента на предявяване на иска, а именно предявяване на иска в предвидения от закона 5- годишен срок.

Касационният жалбоподател сочи, че на 22.04.2015г. е постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на КТБ, а искът е предявен на 19.05.2020г. по време на извънредното положение, обявено по силата на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, като се позовава се на чл.3 от закона.

Същевременно твърди, че неправилността на съдебния акт води до неправилност и в частта му за разноските, като ищецът е съобразил правата си по закон към момента на завеждане на делото и не е въвлякъл неоснователно към този момент ответника в процеса. Действащият към момента на предявяване на иска закон е задължавал синдиците на КТБ/н/ да предявят иска. Поради това ищецът не дължи разноските по делото.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При преценка за процесуалната допустимост на иска следва ли да се цени действащото в страната процесуално и материално право към момента на предявяване на иска, макар и по-късно то да е обявено за противоконституционно?; 2/ Допустим ли е иск, предявен в преклузивния законов срок към момента на завеждане на исковата молба, когато по - късно с решение на КС е обявена за противоконституционна норма, която влияе на преклузиния срок?; 3/ Какъв е срокът за предявяване на иск по чл.60, ал.1 ЗБН - 2 или 5- годишен и кога изтича той в процесния казус с оглед действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците?; 4/ Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“. Жалбоподателят се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр. посл.

ГПК, като обосновава очевидната неправилност на съдебния акт с факта, че съдът не се е съобразил при изчисляване на 5- годишният срок със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците.

О. Д. културен институт „Софийска опера и балет“ оспорва жалбата, като счита, че не са налице сочените в нея основания за допускане на касационно обжалване. Също така поддържа, че нормативната уредба е ясна и недвусмислена и изяснена безпротиворечиво и от установената съдебна практика, както и в практиката на Конституционния съд на РБ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.

Производството е образувано по предявени на 19.05.2020г. от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу ДКИ „Софийска опера и балет“ обективно съединени искове по реда на чл.60, ал.4 и чл.62, ал.2 ЗБН. Апелативният състав приема, че исковете са предявени в петгодишен срок от откриване на производство по несъстоятелност на банката, в съответствие с изменението на чл.62, ал.1 ЗБН, прието с §3 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ, бр.22/2018г., с което срокът за предявяването им е удължен от две на пет години и въведеното с §7 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ, бр.22/2018г. правило, че законът се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност.

Решаващият съдебен състав намира, че с решение №8/27.05.2021г. по к. д. №9/2020г. на Конституционния съд на РБ, разпоредбата на §7 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018г. е обявена за противоконституционна. Съобразява, че с решение №3/28.04.2020г. по к. д.№5/2019г. на КС е дадено прието, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Стига до извод, че удълженият петгодишен срок не се прилага за производства по несъстоятелност, които вече са факт към датата на изменение на разпоредбата, като съобразява и цитираната съдебна практика на ВКС. Предвид изложеното, въззивният съд потвърждава първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ като недопустима.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение поради следното:

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.

Първите два въпроса са обусловили изхода на спора, тъй като са относими към решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ иск с правно основание чл.60, ал.1, т.1 ЗБН, поради сезиране на съда след изтичане на преклузивния двугодишен срок по чл.62, ал.1 ЗБН /в редакцията преди изменението от ДВ бр.22/2018г./ и неприложимост на редакцията, изменена с §3 от ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г. Касационните жалбоподатели не обосновават допълнителната предпоставка за допускане до касационен контрол по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС /определение №60239/14.06.2021г. по ч. т.д. №902/2021г. на І т. о., решение №60167/22.12.2021г. по т. д. №1284/2019г. на ІІ т. о., решение №158/03.12.2021г. по т. д.№763/2020г. на І т. о., определение №286/06.07.2022г. по ч. т.д. №582/2022г. на І т. о. решение № 60142/25.11.2021г. по т. д. №2675/2019г. на І т. о., решение №60178/15.12.2021г. по т. д.№2020/2020г. на І т. о. и др./, с която е даден отговор на въпроса за правните последици на решение №8/27.05.2021г. по к. д.№9/2020г. на КС на РБ, с което са обявени за противоконституционни разпоредби на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/2018г./, по отношение на висящи искови производства. Прието е, че с оглед постановките в решение №3/28.04.2020г. по к. д. №5/2019г. на КС на РБ, обявените за противоконституционни разпоредби не се прилагат по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, а обявената противоконституционност на разпоредбите има за последица отпадането им като част от действащото обективно право.

Даденото разрешение е относимо и към обявената за противоконституционна разпоредба на §7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е придадено обратно действие на изменението на чл.62, ал.1 ЗБН с §3 от ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., предвиждащо замяна на двугодишния срок за предявяване на исковете по чл.60 ЗБН, чл.60а ЗБН и чл.135 ЗЗД във връзка с производството за банкова несъстоятелност с петгодишен срок. С обявяване на разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗИДЗБН за противоконституционна обратното действие на изменената разпоредба относно срока е „отпаднало“ и разпоредбата на §3 от ЗИДЗБН не намира приложение спрямо преклузивния срок за предявяване на исковете по конкретното дело /който се урежда от редакцията на чл.62, ал.2 от ЗБН преди изменението от ДВ бр.22/2018 г./. Касаторите не обосновават необходимостта от ново тълкуване на процесните разпоредби, респ. за изменение на непротиворечивата съдебна практика, с която определението на въззивния съд е в съответствие, поради което настоящият състав намира, че няма основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Третият и четвъртият въпрос не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като не са намерили отговор в мотивите на въззивното определение, респ. не са обусловили решаващите изводи на съда. Въззивният съд изобщо не е обсъждал приложимостта на разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, като основният извод, че преклузивният срок за предявяване на процесния иск по чл.62, ал.1 ЗБН е изтекъл, не е обоснован с цитираните в касационната жалба правни норми. Решаващият съдебен състав не се е произнасял и по отговорността за разноски в производството, респ. не е излагал мотиви дали при прекратяването на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за производството на ответната страна.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е хипотезата за допускане до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд- София.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1329/18.05.2022г. по ч. т.д. №485/2022г. по описа на Апелативен съд-София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.