О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2155

София, 30.07.2024 годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №914/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Р. С. М. [населено място] против решение №10 от 08.01.2024г. по т. д. №880/23г. на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното, след проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв. Х. Г. и адв. Р. Я. е поддържал основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпрос № 1 / „ Допустимо ли е при наличие на имущество, собственост на длъжника и част от масата на несъстоятелността, да бъде постановявано решение по чл.632,ал.5ТЗ без да бъде изследван въпроса за вида, стойността и възможността за продажбата на това имущество, приходите, от което от своя страна да послужат за издръжка на производството по несъстоятелност, ако след приканване по реда на чл.629б ТЗ никой от кредиторите не предплати разноските?“. Страната е направила оплакване, че е посочила такова имущество, но съдът не бил изследвал дали това имущество е подходящо. Цитирани са съдебни актове на ВКС, където според касатора, този въпрос бил изследван. Поставен е въпрос № 2 /“При представена на съда информация от страна на кредитор в производството по несъстоятелност за налично имущество, което може да бъде продадено по реда на чл.639б, ал.4 от ТЗ за покриване текущите разноски на производството по несъстоятелност, длъжен ли е съдът да проведе действия по установяване на това имущество, респективно да изследва задълбочено дали същото е подходящо за продажба по реда на чл.639б., ал.4 ТЗ преди да постанови решение по чл.632,ал.5 от ТЗ?“Страната е развила разбирането си по въпроса и е възпроизвела части но съдебни актове, посочени и по първия въпрос. Поставен е въпрос № 3 / „ Длъжен ли е съдът да излага собствени мотиви към съдебното решение при условията на чл.272 ГПК.“ Страната е развила отговор на въпроса, подкрепен с изводи от цитирани съдебни актове, но и изрично е заявила оплакване, че мотивите били толкова повърхностни, че съдът „дори не е направил препращане по чл.272 ГПК.“ Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат - арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл280,ал.1 ГПК. Този извод се налага, поради това, че съдържателно въпросът е обоснован от твърдението за наличие на достатъчно бързоликвидно имущество, което би могло да бъде осребрено за да се покрият необходимите разноски. Именно такива данни, обаче, липсват по делото, по което са налице редица експертизи относно имуществото на длъжника, както и редовни доклади на синдика описващи това имущество. Страната твърди в пояснението към въпроса, че с жалбата била направила възражение за наличие на такова имущество, като счита, че общото твърдение за наличие на машини, без каквато и да било конкретика относно вида им / липсват данни дори какъв вид активи са/, могат да бъдат реализирани и без покриване на разноските по тази продажба. Касаторът формулирайки въпроса е игнорирал мотивите на съда относно предпоставките за провеждане на предварително осребряване на актив на масата. Не е съобразено още, че тежестта на доказване на такова имущество е на кредитора който твърди, че то е налично. С оглед тези съображения въпросът съдържа единствено твърдения относно неустановени факти и оплаквания за неправилност на приетото от състава, който няма служебното задължение да обосновава недоказаните твърдения на страната. Още повече, че е налице и задължителна тълкувателна практика - т.1 ТР ОСТК№2/18, с което изрично е обоснован кредиторовия интерес от авансиране при липса на достатъчно парични средства, както и при твърдение за наличие на имущество, за което също са нужни такива средства за осребряването му.

Вторият поставен въпрос има същата насоченост и съдържание като първия, основан е отново на твърдения на страната за това че била „ предоставила информация на съда„ относно наличие на имущество. Или по отношение и на този въпрос следва да се вземе предвид вече изложеното . Извън това и двата въпроса не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, което единствено определя релевантността на въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съставът ясно е посочил, че констатациите на синдика относно липса на средства за развитие на производството по несъстоятелност не са оспорени, нито опровергани, като не са представени доказателства, нито са посочени конкретни вещи. Изрично, решаващият състав е разгледал и оплакването на страната за това, че е установено „ налично имущество“,което да послужи за заплащане на разноските, необходимо присъщи в производството по несъстоятелност в неговата първоначална фаза, като правните изводи на съда са подкрепени с разрешенията дадени с казуална и тълкувателна практика на ВКС. Спрямо тези мотиви поставените въпроси са ирелевантни.

Третият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като се основава на неосъществени факти т. е. на фактически неверни твърдения, които самият касатор е опровергал в изложението си. Така, страната е определила въпроса като такъв, от който се извежда неизпълнение на състава да изложи свои мотиви, като това задължение е пренебрегнато от него чрез прилагане на нормата на чл.272 ГПК. Касаторът, обаче, в противоречие със съдържанието на въпроса е заявил, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК което прави въпроса неотносим към спора въобще, тъй като се касае за фактически неосъществено твърдение. Освен това и фактически невярно е това, че липсват мотиви в съдебният акт, тъкмо обратното съдът е изложил подробни мотиви, позовал се е на практика на ВКС, обосновавайки правните си изводи като е разгледал и възраженията на касатора. Следователно, така поставения въпрос не е релевантен. При липсата на поставен релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е налице общо основание, което е достатъчно за да не бъде допуснато до касационно обжалване атакуваното решение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че определенията по чл.288 ГПК не съставляват съдебна практика и съответно са неотносими към сочения допълнителен критерий. Освен това, становището на страната по въпросите, което е разгледано подробно както и оплакванията й за неправилност на акта не са предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство.

С оглед изложеното страната не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 08.01.2024г. по т. д. №880/23г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: