№ 2557

Гр. София, 18.09. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия Д. Ц. гр. д. № 3832 по описа на ВКС, І г. о. за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 49 от 22.03.2022 г. по в. гр. д. № 2/2022 г. на Видинския окръжен съд е потвърдено решение № 260007 от 13.10.2031 г. по гр. д. № 164/2020 г. на Районен съд - Белоградчик, с което са отхвърлени предявените от И. Е. А. и М. Е. Р. срещу П. Е. Ж. - В. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 50.00 кв. м. от УПИ I - ..... в кв. .... по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В., находящи се по югоизточната предна част на границата на имота; върху 50.00 кв. м. от УПИ I -.... в кв. .... по регулационни план на [населено място] , общ. Ч., обл. В., находящи се по южната средна част на границата на имота, както и върху 15.00 кв. м. от УПИ III - .... в кв. ..... по регулационни план на [населено място], общ. Ч., обл. В., находяща се по източната граница на имота, в нейната най - долна крайна част, или общо на 115 кв. м. от двата имота, и по чл. 109 ЗС - за допускане изграждане на ограда.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено при несъобразяване и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочат, че видно от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза, поради съществуваща ограда, която е изградена в несъответствие с действащия регулационен план на [населено място], общ. Ч., обл. В., части от имотите на ищците попадат в имота на ответницата.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдение за противоречието му с т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и за противоречие на постановеното от въззивния съд с практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните. В касационната жалба е направено и искане за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба - П. Е. Ж. - В. не е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че жалбоподателите в настоящото производство са съсобственици на процесните имоти, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност № ....., том II . рег. № 1127, дело № 179 от 24.09.2019 г. на Нотариус К. Г., с рег. № 736 на Нотариалната камара, с район на действие - РС - Белоградчик, по силата на който ищците са признати за собственици на дворна площ от 545 кв. м., съставляваща УПИ I - ..... в кв. .... по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В., ведно с построените в имота сгради - двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда и навес, както и за собственици на незастроена дворна площ от 465 кв. м., съставляваща УПИ III - .... в кв. ..... по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В.. С уточняваща молба от 28.07.2020 г., след дадени от съда указания за конкретизиране на претенцията им, ищците твърдят, че ответницата неправомерно владее 50.00 кв. м. от УПИ I - .... в кв. .... по регулационни план на [населено място], общ. Ч., обл. В., находящи се по югоизточната предна част на границата на имота; 50.00 кв. м. от УПИ I -.... в кв. .... по регулационни план на [населено място], общ. Ч., обл. В., находящи се по южната средна част на границата на имота, както и върху 15.00 кв. м. от УПИ III - .... в кв. .... по регулационни план на [населено място], общ. Ч., обл. В., находяща се по източната граница на имота, в нейната най - долна крайна част, или общо на 115 кв. м. от двата имота. Прието е, че от събраните гласни доказателства не се доказва по безспорен начин претенцията на ищците, че ответницата владее 115.00 кв. м. от спорните имоти, в посочените им части. Изложени са мотиви, че съществуването на ограда не по регулационния план, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, не доказва обстоятелството, че е налице неправомерно владение от страна на ответницата на части от имотите на ищците. Посочено е, че никъде от съдържанието на експертизата не се установява, че в резултат на изградената ограда, в имота на ответницата попадат 115.00 кв. м. от двата имота на ищците, в посочените им географски координати. Формиран е извод, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и недоказан и същият е отхвърлен с обжалваното решение.

По отношение на предявения негаторен иск е прието, че ищците са собственици на УПИ I .... в кв. ..... по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В. и на незастроена дворна площ от 465 кв. м. съставляваща УПИ III - ..... в кв. .... по регулационния план на [населено място]. Прието е, че съществуващата ограда е изградена при неспазване на регулационния план, но че с това действие ответницата не създава пречки за ищците за използването на имотите, по - големи от обикновените. Посочено е, че в този смисъл са и показанията на свидетелката на ищците, съгласно които „и към настоящия момент може да бъде изградена правилната оградна линия, нищо не пречи, няма постройки, които биха могли да пречат за това“, както и констатацията на вещото лице, че нова ограда може да бъде изградена при спазване на регулацията, като не е констатирано, че на това място има сгради или други постройки, които да създават пречки за това. Въззивният съд е приел, че предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, защото не се установява на мястото да има постройки или други препятствия и ищците да са лишени от пълноценното си ползване на имотите и това да се дължи на изградената ограда.

При така изложените от въззивния съд решаващи съображения за отхвърляне на предявените ревандикационен и негаторен иск, настоящият състав намира за основателно искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - поради очевидна неправилност. При произнасянето си въззивният съд е подходил формално, без да вземе предвид, задължението си да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза/, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 22.03.2022 г. по в. гр. д. № 2/2022 г. на Видинския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и да представят доказателства за това.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на Първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: