Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 1746/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Апдула против решение № 7714 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело № 3768/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение № 178 от 23.03.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр), постановено по преписка № 55/2019 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на писмено становище от председателя на Сметната палата и чл. 26 от Закона за Сметната палата (ЗСмП) от което прави извод, че стажът му като стажант-одитор трябва да се признае за стаж като одитор. Счита, че неправилно АССГ е приел обратното, както и че няма пряка причинно-следствена връзка между третирането му и признака лично положение. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго с което да се потвърди решението на КЗДискр. Претендира разноски.

Ответникът – министър на околната среда и водите, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. К.-Николова, в представен писмен отговор на касационната жалба и пред съда, оспорва същата и пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К., в нарочно писмено становище заявява, че не оспорва касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – Н. В., член на конкурсната комисия в Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез писмен отговор и лично пред съда, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Не претендира разноски.

Ответникът – Л. М. изразява становище пред съда за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване решението на АССГ. Няма претенции за разноски.

Ответниците - А. В. - изпълнявала длъжността главен секретар на МОСВ в процесния период и С. И., председател на конкурсната комисия в МОСВ, не изразяват становище по оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на съдебния акт, поради което същият следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил решението на КЗДискр, с което е установено, че чрез недопускане до конкурсна процедура за избор на главен експерт в отдел „Одит и нередности“, Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ обявен със заповед на министъра на околната среда и водите, спрямо Т. Апдула е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак лично положение и на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр е предписано на министъра на околната среда и водите да предприеме съответни мерки, с които да гарантира на всички участници, явяващи се в организираните от министерството конкурси, равен достъп до участие.

Съдът след като подробно е обсъдил доказателствата по делото, вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е от фактическа страна, че в обявлението от 13.11.2018 г. за провеждането на конкурса за главен експерт в отдел „Одит и нередности“ на МОСВ е било предвидено едно от изискванията към участниците да бъде четири години професионален опит и/или придобит ІІІ младши ранг. Професионалният опит е следвало да включва времето, през което служителят е извършвал дейност в области, свързани с функциите по длъжностна характеристика. В заявлението си за участие в конкурса Апдула посочил, че в периода от 02.2014 г. до 20.11.2018 г. е заемал длъжността одитор в Сметна палата, а съгласно трудовата му книжка се установява, че от 03.02.2014 г. до 01.03.2017 г. е заемал длъжността стажант-одитор и от 01.03.2017 г. до 17.12.2018 г. - длъжността одитор. В публикуван на 03.12.2018 г. на интернет страницата на МОСВ протокол с допуснатите до тест кандидати е посочено, че Апдула не е допускат, защото представените от него документи не удостоверяват изискването за професионален опит в осъществяване функциите по Класификатора на длъжностите в администрацията, т. е. няма изискуемите четири години професионален опит. След подадена жалба от Апдула, Конкурсната комисия изискала от него в срок до 12.12.2018 г. да представи длъжностната си характеристика като стажант-одитор, чрез което да установи изискванията за заемане на длъжността, за да може да участва във втория етап - провеждането на тест. Поисканата длъжностна характеристика не била представена. На 12.02.2019 г. Апдула сезирал КЗДискр с твърдения за допусната спрямо него дискриминация по признак лично положение във връзка с недопускането му до участие в следващия етап на конкурсната процедура. Посочил, че е притежавал повече от необходимия четиригодишен професионален стаж в областта на външния одит в публичния сектор и като не е допуснат до следващия етап спрямо него е извършен акт на неблагоприятно третиране от страна на администрацията на МОСВ.

Съдът е проследил провеждането на административното производство - образуването и разпределянето на преписка на Трети специален постоянен състав, определяне на председател и докладчик, провеждане на проучване съгласно чл. 55 ЗЗДискр, изискване на становища от страните, изготвяне на доклад, провеждане на заседание насрочено за 10.02.2020 г. за която дата страните са уведомени, връщането на преписката за становище от председателя на Сметната палата, получаване на същото с мнение, че стажант-одиторите попадат в категорията одитори и положеният от тях труд следва да се признае за служебен стаж като по специалността при кандидатстване за назначаване на длъжности, допълнение на доклада и провеждането на ново заседание на 25.10.2021 г. Производството пред КЗДискр е приключило с издаване на оспореното пред АССГ решение.

След проучването на данните по преписката от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са изпълнени всички изисквания относно специалната процедура, предвидена в ЗЗДискр.

Първоинстанционният съд е анализирал приложимите норми на ЗСмП и Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на служителите на Сметната палата (ППНООТИПРССмП, Правилника), при което направил обоснован извод, че одитор и стажант-одитор са две отделни длъжности, с различни изисквания за заемане, функции и правомощия на лицата които ги упражняват. Следователно стажът на стажант-одиторите придобит в Сметната палата, не се признава за служебен стаж при кандидатстване за назначаване на длъжности, за които се изисква служебен стаж като одитор. Поради това съдът не е споделил становището на КЗДискр, че придобитият стаж от Апдула е в изискуемия размер и представлява част от признак лично положение, защото той не е допуснат до следващия етап от конкурса поради липса на изискуемите четири години професионален опит като одитор, а не заради личното положение. Посочил, е че дискриминацията е различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак от изброените по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Неблагоприятното третиране не е достатъчно, трябва дискриминацията да е осъществена съзнателно по някой от признаците. Апдула не е установил да е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, намиращи се в сходно положение. По тези съображения ОССГ е постановил решението си с оспорения понастоящем резултат.

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Първоинстанционният съд, правилно е приложил процесуалния и материалния закон. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗСмП одиторските длъжности са: одитор, старши одитор първа степен, старши одитор втора степен, главен одитор. Стажант-одиторът не е включен в одиторските длъжности, а е посочен в следващата ал. 3 на чл. 26, като изрично законодателят е предвидил, че той само подпомага одитната дейност, т. е. не я извършва. Неговата длъжност е експертна и това се потвърждава от чл. 3, ал. 4, т. 2 ППНООТИПРССмП.

Следователно стажът като стажант-одитор не може да се признае за стаж като одитор по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗСмП и Апдула невярно е посочил в заявлението за участие в конкурса за главен експерт в отдел „Одит и нередности“ на МОСВ, че е налице изискването за четири години професионален опит и от 03.02.2014 г. до 20.11.2018 г. е заемал длъжността одитор в Сметна палата.

Обстоятелството, че съгласно чл. 31, ал. 2 ЗСмП стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжности в Сметната палата, се зачита за юридически стаж, също не може да доведе до извод, че стажът като стажант-одитор се зачита за одиторски стаж, заради разпоредбата на ал. 1 от този член, разграничаваща придобития стаж от одиторите, които изрично за определени в чл. 26, ал. 2 ЗСмП от стажа придобит на другите посочени длъжности.

Противно на заявеното в съдебно заседание пред касационната инстанция от пълномощника на Апдула - адвокат М. Г., становището на председателя на Сметната палата няма задължителна юридическа сила, тъй като противоречи на цитираните по-горе норми от ЗСмП. Не може да бъде споделено възражението и че АССГ е допуснал нарушение на материалния закон, защото е цитирал нормите на ЗСмП и съответния Правилник, които не са били в сила когато Апдула е започнал работа в Сметната палата, защото разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и ал. 3, чл. 25 от предишния Закон за Сметната палата, отм. ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г. и на чл. 25, ал. 2 и ал. 3, чл. 27 от приложимия преди него Закон за Сметната палата, отм. ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г. имат същото съдържание като сегашните разпоредби.

Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. ЗЗДискр цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на изброените признаци. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени кумулативно елементите на посочените разпоредби, както и различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр, в случая - лично положение. Следователно трябва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна и значима причина за по-неблагоприятното третиране.

Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид, защитения признак лично положение няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.

В случая в жалбата си КЗД. А. не е посочил факти за белези, свързани с личното му положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според него с недопускането му до участие в следващата фаза на конкурса за главен експерт в отдел „Одит и нередности“ на МОСВ. Нито един белег на личността на Апдула не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака лично положение, съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на касатора, който да го отличава от останалите участници в конкурса или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака лично положение не може да се установи неравно третиране.

АССГ с оглед изложените фактически установявания правилно е приел, че членовете на конкурсната комисия в МОСВ не са извършили дискриминация по признак лично положение спрямо Апдула, защото той не е допуснат до следващия етап от конкурса поради липса на изискуемите четири години професионален опит като одитор, а не поради личното положение.

Атакуваното съдебно решение не страда от пороци, които да съставляват отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и направените искания за разноски, основателна е претенцията за присъждането на такива на ответника - министър на околната среда и водите, като в полза ва МОСВ следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер, предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7714 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело № 3768/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Т. Апдула да заплати на Министерство на околната среда и водите, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултстко възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ